На сергията

През зимния трансферен прозорец президентът на Левски Тодор Батков сложи на сергията най-добрите си футболисти - Гара Дембеле и Жоазиньо.

Въпреки неколкократните уверения през сезона на спортно-техническия директор Георги Иванов, че двамата не се продават, през януари истината лъсна.

Очевидно е, че Батков изпитва финансови затруднения и гледа на трансфера на един от двамата като бързо разрешение на въпроса с издръжката на клуба, но къде тук е устойчивото, дългосрочно мислене и изграждането на силен отбор, когато имаш желание да продадеш най-ценните си играчи на първия срещнат...

След само около месец - през март, ще дойдат парите от УЕФА за участието в Лига Европа, които ще са поне 3,5 милиона лева (миналата година, при само 3 спечелени точки, те бяха 3 335 000). Дотогава Батков все някак ще изкара - ако не може, защо изобщо е президент на Левски?

При Гара има аргументи и "за" продажбата - най-вече в характера му и поведението извън терена. Но защо след като нещата с него се закучиха, на сергията бе сложен Жоазиньо? Още повече, че самият бразилец не иска да ходи в Русия, в Левски му е добре и е щастлив, и ако се вярва на публикациите, дори се бил разплакал, когато го натискали за Краснодар, обяснявайки му колко е важно за Левски да го продадат.

Ако към него има интерес от водещи отбори в Италия, Англия, Испания, Германия, Холандия, добре, но подобава ли Левски изобщо да разговаря с клуб като Краснодар - новак от Русия, който я остане във Висшата лига една година, я не...

Същата работа като трансфера на Ричард Еромоигбе в Химки, който отпадна на следващия сезон, а бившият топ халф на "сините" се загуби за футбола. Същата работа и като Николай Димитров в Касъмпаша...

Подобава ли на Левски да разговаря дори и с Хофенхайм и Киево за трансфера на своя голмайстор - отбори, които посмъртно няма да играят в евротурнирите, следователно не са на нивото на "сините"? Защо не, ако става въпрос за Мирослав Антонов примерно, но не и за Дембеле? А ако разговаря за Дембеле, то би трябвало да са дошли Байерн и Ювентус или поне Хамбургер и Лацио...

С това мислене, и то от страна на клуба, който е лице на българския футбол в международен план, няма как да не сме задният двор на Европа. Страни като Сърбия и Хърватия всяка година правят многомилионни трансфери във водещи клубове, а ние шиткаме звездите на родното първенство в Металург (Донецк), Касъмпаша и Китай...

Подобна политика е и като бумеранг - как да изкарваш пари от клуба си дългосрочно, като го окастряш периодично? С Гара и Жо в състава Левски би имал къде-къде по-големи шансове да се бори с Литекс за титлата и после за влизане в групите на Шампионската лига, където са истински големите пари. Т.е., за да вземеш, първо трябва да дадеш...

Което ми напомня за мистерията къде потънаха милионите от сезон 2006/07 и защо не бяха инвестирани така, че Левски да стане абсолютен хегемон у нас и ежегоден участник в Лигата, ама хайде да не се връщаме там...

Новините

Най-четените