Мъжкият национален отбор по волейбол има нов треньор. Отново. Истеричната смяна на Радостин Стойчев беше колкото предизвестена, толкова и прибързана. Поне от приличие можеше да се изчака края на олимпийския квалификационен турнир. И да се избегне цирка някакъв говорител в „Арена Армеец" да съобщава на публиката, че треньорът на България е сменен.
Нито Стойчев, нито неговият наследник Пранди, освиркан първосигнално в залата, заслужаваха тази провинциална драматургия. По всичко личи, че целта на занятието беше Стойчев да бъде унижен пред свои и чужди. В неделя в „Арена Армеец" беше пълно с италиански треньори и мениджъри. И естествено, уволнението на Радостин Стойчев моментално измести фокуса от финала Италия - Германия (3:2). Защото на Ботуша, както и у нас, отношението към най-успешния клубен треньор е противоречиво.
Вместо да станат свидетели на тържествената екзекуция обаче, чужденците видяха как българските почитатели на волейбола станаха на крака и почнаха да скандират „Радо, Радо!". А след това пред треньора се изви умопомрачителна опашка за автографи. Ако Стойчев иска да влезе в политиката, сега е моментът. Въпреки че обективно не постигна успех с националния отбор, треньорът на Тренто продължава да се радва на народната любов. Без да флиртува излишно с публиката, той получи неизчерпаем кредит на обществена подкрепа.
Колкото не могат да го понасят началниците във федерацията, толкова му се радват хората. Стойчев има привилегията да получава одобрение, независимо от това дали успява, или се проваля. Подобна харизма притежава само премиерът Борисов, макар че приликите между двамата спират до тук.
Победители и победени
Радостин Стойчев си тръгва огорчен , без да е постигнал голямата си лична цел - да заведе националния тим на олимпийските игри в Лондон. Самият той едва ли някога ще си го признае, но решението му да поеме България, беше грешка. Нагълта се с разочарования, не направи отбора по-силен, допусна съдбата му да зависи от хора, които три живота да живеят, няма да постигнат колкото него.
На пръв поглед основният му противник Данчо Лазаров изглежда победител в битката между двамата. Не е тайна, че президентът на волейболната федерация работеше срещу Стойчев от момента, в който треньорът подписа договора си с БФВ. Лазаров постигна своето - уволни митичния селекционер поради несправяне с работата. Опита да създаде впечатлението, че за Стойчев федерацията е направила повече, отколкото за всеки друг треньор. И това е вярно.
Но и за волейбола държавата прави повече, отколкото за всеки друг спорт. Лазаров просто раздава милионите на данъкоплатците, докато води личните си войни. Големият пробив на волейболния шеф е дипломатически. Никой не се наема да каже как България се превърна в стратегически играч на международната волейболна сцена. Но това е повече от очевидно. Фактът, че страната ни получи безпрецедентен шанс да организира още една олимпийска квалификация, говори достатъчно.
Компрометиран у нас, в чужбина Лазаров е голмайстор. Това, разбира се, има значение.
Строим и рушим
Волейболните инженери, изглежда, не си дават сметка за възможните последици от отстраняването на Радостин Стойчев. Толкова искаха да го махнат, че претупаха анализа. Ефектът от разправата с треньора ще бъде като при атомна авария - пораженията предстоят. С Радостин Стойчев най-вероятно ще си тръгнат неговите момчета от Тренто Матей Казийски и Цветан Соколов. Ако Пранди можеше да предвиди това, едва ли би се наел да води националния отбор на България.
Защото качеството на материала има огромно значение. С това би трябвало да са наясно и професорите, и инженерите. Без силен мъжки национален отбор нито залата ще се пълни, нито подкрепата от държавата ще е същата, нито социалното значение на волейбола ще се цени толкова високо. Сметките на привидния победител Лазаров може да се окажат криви. А аритметиката изглежда проста: без силен отбор няма успехи, без успехи, няма пари.
И сега резултатите от управлението на Лазаров не са блестящи, въпреки че министър Нейков хвали волейболната федерация, все едно е на заплата там като ПР. Ако оставим настрана пропагандата обаче, волейболът не е цъфнал в саксия. Женският национален отбор беше разбит на инат, твърде вероятно е мъжкият да го последва, преди месец доживяхме служебен шампион в мъжкото първенство, преди два - служебен полуфиналист в женското... Ако това е представата за успешен модел, Стойчев може да почерпи, че си тръгва.
