Тази планина е обвита в толкова вярвания, легенди, митове и поклонническа енергия, че няма как да не те хване поне малко страх, преди да стъпиш по свещените ѝ пътеки.
От комфортната зона на 500 метра надморска височина част от най-езотеричните и отвлечени теории за Кайлаш имат налудничав оттенък. В разредения въздух на 5000 метра в Тибет, където въпросът дали нещо е вярно, или не, не стои по обичайния начин, стават просто част от аурата на планината.
И дали ще те уплашат, спрат, или вдъхновят, е част от магията и изпитанието на обиколката на Кайлаш.
Формално това би бил просто преход в планината, и то не от най-трудните - 50-ина км за три дни, с обща денивелация от около 800 метра. Уловката е, че най-високата точка е на над 5600 метра, а липсата на кислород може да направи средата на суровото свещено място емоционално и ментално непреодолими. Или пък просто да ти докара височинна болест.
Връх Кайлаш в Тибет е свещен за няколко религии, включително будизма и индуизма. В техните вярвания е възприеман като център на Вселената, а митичният статут на масива идва и от това, че от района на Кайлаш извират 4 от най-важните реки в цяла Азия - Инд, Брахмапутра, Сатледж и Карнали, като последните две са притоци на Инд и Ганг.
Самият връх има характерна, почти пирамидална форма. Висок е 6638 метра и снегът по най-горните части не изчезва никога. Специфичната, геометрична форма с отчетливи ръбове е обект на твърдения, че това не е естествена структура.
У нас преди около 20 години Кайлаш добива още по-мистичен ореол благодарение и на теориите на руския офталмолог Ернст Мулдашев.
Именно той популяризира твърдението, че свещеният връх не е естествена формация, а гигантска изкуствена пирамида, част от загадъчна система около района на Кайлаш. Той го свързва с подземни пещери, мумифицирани древни хора в състояние на "сомати", паралелни светове и хипотези за съхранен генофонд на човечеството.
Дали покрай тези твърдения, или не, често се казва, че около Кайлаш времето тече по различен начин и се забързва, благодарение на което ноктите и косата на човек растат ускорено. Доста устойчива е и легендата за руски алпинисти, които опитали за изкатерят върха, а след завръщането си остарели толкова бързо, че скоро починали.
Твърде се и че планината може да потенцира неимоверно емоционалното състояние - да усили многократно както позитивните, така и негативните усещания.
А те, ако се върнем към западния рационализъм, могат да са чисто и просто продукт на умората, непълната аклиматизация и ефекта на недостига на кислород върху мозъка.
Но Европа е далеч, а ако си в Тибет, в подножието на Кайлаш, ти остава един избор: Да се откажеш заради евентуални страхове или да поемеш по Кората - ритуалната обиколка около Кайлаш.
Леките и не толкова съмнения всъщност са добре дошли, защото толкова свещено място изисква да подходиш с нужното уважение и смирение. Не само към страховитата планина, но и към вярата, енергията и посвещението на стотиците поклонници, които срещаш, докато изминаваш Кората на Кайлаш.
Не е известно връх Кайлаш да е бил изкачен от когото и да било, или поне не по обичайния начин.
Това е изключително свещено място и опитите за стъпване на него се смятат за оскверняване, за престъпване на немислимо табу.
Изключение прави един от най-известните тибетски будистки учители - Миларепа. Красивият мит за духовния учител е, че е стигнал върха на планината върху слънчев лъч, и е част от преданията за планината.
Документирани са опити от западни планинари, но неуспешни. Преди няколко десетилетия китайските власти, под чийто контрол е Тибет, официално издават забрана за изкачване на Кайлаш. Твърди се, че на легендарния италиански алпинист Райнхолд Меснер, който е стъпил на всички 14 осемхилядника на света, е било предложено разрешение от Китай да изкачи свещената планина.
Меснер отказва в знак на уважение към вярващите в светостта на планината.
Това, което е разрешено, и се смята за едно от най-свещените поклонничества в тибетския бузидъм, е Кората, или обиколката на планината под върха.
Тя е с дължина 52 км и обичайно се изминава за 3 дни. Започва малко над градчето Дарчен на около 4700 метра височина, и завършва пак там. Най-високата точка е проходът Долма Ла на около 5650 м.
За някои е непреодолимо, за други - не чак толкова невъзможно трудно, въпреки височината. Имах късмета и нечия благословия свише да клоня по-скоро към вторите.
И да видя, че това не е свръхестествено място, а дълбоко почитана, сурова, брутална планина.
Разреденият и изключително сух въздух в най-високата част вероятно е предизвикателство и за местните хора, родени на 3-4000 метра, а радиацията и силата на слънцето са далеч по-силни. Растителност почти няма и всичко наоколо е скалист лунен пейзаж, разнообразяван от лед и сняг в по-високите части.
Идеално място, където да се тестваш и пречистиш, да изкупиш греховете си или да достигнеш духовно извисяване - което е и целта на Кората за поклонниците.
За повечето западняци най-впечатляващите от тях са тези, които обикалят върха по особено мъчителен начин - т.нар. прострации.
Това са поклони, при които хората се просват изцяло на земята, стават и повтарят, отново и отново. Срещат се и извън Тибет, но тук са изключително разпространена религиозна практика, която може да се наблюдава и около храмове.
Около Кайлаш обаче е стъписващо - хиляди хора правят целия маршрут по този начин, в прах, камъни, лед, студ и пек. Млади, стари, дори еднокраки, покрити в прах, изминават 50 км по този изключително тежък и психически, и физически начин.
Казваме, че те са мръсни отвън, но чисти отвътре, обяснява местният гид и допълва, че ритуалът се практикува за пречистване от негативните постъпки. Вярващият събира ръце в молитвена поза над главата, при устните и до гърдите си - където са трите врати - съзнанието, устата и тялото, които символизират мислите, думите и действията.
След това ляга на земята с цяло тяло, изпъва ръце в молитвена поза, докосва земята с чело и се изправя. С това действие вярващият моли за прошка Буда за лошите неща, които е направил и обещава да постъпва правилно оттук нататък.
Това може да се прави на едно място - например в храм, но при обиколка след изправянето се прави крачка дотам, докъдето са стигнали пръстите, и прострацията се повтаря.
Често в обиколката е и изричането и на мантри, а "базовата" цел е 1 милион, колкото горе-долу прострации е и пълната обиколка около Кайлаш. По този начин отнема средно 3 седмици.
Доста хора правят повече от една обиколка (13 и цели 108 са особено ключова цел) и изричат повече мантри.
Задавам линейния, западен въпрос - те повече грехове ли имат? Не, целта е да стигнат по-високо ниво и просветление, казва водачът. Затова и има и вярващи, които правят няколко обиколки една след друга и прекарват дълги месеци в планината. В Тибет е известна и историята на популярен певец, чиято цел е да направи 190 обиколки около планината.
Постепенно свиквам с хората, които се придвижват с прострации, макар че вероятно ще е нужна доста повече от една Кора, за да разбера това, което правят.
Отплесвам се към малко по-познатите ми християнски канони и се сещам за седемте смъртни гряха.
Успявам да назова само два - гордост и суета, но пък насред каменната, непрощаваща пустиня на Кайлаш осъзнавам защо са смъртни. Защото в суровата среда извън съвременните населени места и умерения географски климат няма как да оцелееш без общност от хора. Която пък няма капацитет да толерира нечие его в подобни условия.
Доста дни след това установявам, че суетата не се води смъртен грях. Но изглежда точно такъв сред поклонниците под свещения Кайлаш.
