Театър на омразата

Най-хубавото е, че те дори не го крият. Юнайтед и Ливърпул се мразят откровено, вдъхновено, аргументирано и с пълна сила. И в двата лагера има хора, откърмени с ненавист към големия и вечен враг, които биха изпитали несравнимо удоволствие, ако той потъне към долните дивизии. Но това ще е тъжен ден. Най-големите клубове на Англия не могат един без друг. А и са като близнаци. Но разделени при раждането и сега изпитващи непоносимост. Взаимна и до гроб.

В неделя Ливърпул ще заведе с 300 фенове по-малко от обичайните на „Олд Трафорд". Пореден малък трик в непрестанната война на нерви между двата клуба. От съображения за сигурност..., аргументира се ръководството на Юнайтед. Разбира се, в отговор на близо 1000 намалени места от Ливърпул за гостуващите фенове на „Анфийлд".

Ще има обиди и освирквания за Суарес, както и към вечната омразна фигура за Театъра на мечтите - Стивън Джерард. Ще се чуят и оскърбителните песни за 96-те загинали фенове на Ливърпул на „Хилзбъро", и това е ясно. Както е лесно предвидим и отговорът на сектора с гостуващи запалянковци. „Мюнхен, Мюнхен", ще запеят от там, разпервайки ръце в имитация на самолет - злокобно напомняне за катастрофата, отнела живота на Бебетата на Бъзби през 1958 г. С други думи - Театъра на мечтите ще стане Театър на омразата за 90 минути.

Това е Юнайтед - Ливърпул. Няма сантименти.

Съперничеството е на 118 години. През 1895-а Ливърпул печели първият мач със 7:1, а след два месеца Юнайтед си връща с 5:2. До Втората световна война най-големият съперник за Ливърпул си е Евертън, а за „червените дяволи" - Манчестър Сити. Всичко се променя с Търговския корабен канал, който е построен в началото на XX-и век, но започва да работи интензивно чак през 50-те и 60-те години. Той докарва голяма част от бизнеса по море директно до Манчестър и довежда до фалит много фирми на доковете на Ливърпул. Между двата града се ражда съперничество, стигнало апотеоз на стадиона.

По това време Юнайтед печели титлата и Купата на Европейските шампиони, а Ливърпул се събужда с Бил Шенкли от изгнание във Втора дивизия. Но в града се раждат Бийтълс, а с това пристанището с Албърт док се превръща в център на вселената. А червеният му отбор става Крал на Англия за близо четвърт век. Краят на 60-те, 70-те и 80-те са години на хегемония за Ливърпул. Юнайтед почти никога не успява дори да е конкурент за титлата, но така и не изгубва ореола на голям клуб. Пълен стадион, дори и след изпадането във Втора лига, привличане на големи звезди, световна популярност. 26 години без титла, но нито за миг без осанка.

След 1990 г. ролите се сменят огледално. Юнайтед е мастодонтът на Висшата лига, най-богатият, най-успешният, най-мощният. Печели 12 титли за 22 години. Ливърпул чака вече 23-а своето 19-о първо място. Но е в топ 5 на света по продажби на фланелки, а миналата седмица надмина Юнайтед по популярност в Туитър. За това време нито за миг „червените" от „Анфийлд" не загубиха своя ореол. Спечелиха 13 трофея, сред които Шампионската лига и Купата на УЕФА.

В неделя фаворит е Юнайтед, който пак преследва титла. Но за Ливърпул няма да има по-приятно изживяване в този следобед на 13 януари, от това да сложи прът в колелото на врага. За последен път отборът на Алекс Фъргюсън е губил у дома шампионатен мач през януари преди 11 години. На 22 януари 2002 г. Дани Мърфи носи 1:0 именно за Ливърпул и в края на сезона шампион става не Юнайтед, а Арсенал.

„Това е мачът, който чакаме цял сезон", призна Рио Фърдинанд от Юнайтед. Би го казал и всеки от Ливърпул. Целият свят го чака. Може би не е битка за титлата, но напрежението и духът на това дерби се усещат дори от телевизионния екран. Както е писано на най-свирепите сблъсъци, които футболът е родил.

И които ние чакаме цял сезон, защото в тях е смисълът на тази велика игра.