Изненадващо и радващо, Европейското надминава очакванията. Зрелищни мачове, голове, интрига и качество. Дотук няма скука, първенството минава на един дъх.
Дъх, който затаяваме, когато се чуе свирката на съдията за почивка или за край. Тогава се готвим за най-голямото шоу, а то никога не разочарова.
Националният канал, както повеляват добрите му традиции от последните първенство, умее да превърне и най-тъпия мач в зрелище с абсурдните си студия и шоута. Сега мачовете са супер, та изтичащото от ефира е направо фамозно. Не можеш да откъснеш очи. И се чудиш само - тоя сценарий Стиви Уондър ли го е писал, или някой модерен, разчорлен автор, на тежки успокоителни. А може и да няма сценарий, защото на моменти намирисва на импровизация от първокурсник в НАТФИЗ.
Да оставим настрана сутрешния блок, който и без това едва ли мнозина гледат. Все пак поне до ранния следобед опитваме да не мислим за футбол, иначе ще се преситим. Но към 17 ч. се започва. С двамата водещи, които в живота си са практикували предимно един друг спорт с една малко по-голяма оранжева топка, с гост-водещия Ели, която ни трогва с познанията си, както и подбран състав експерти, националният канал е номер едно. Без конкуренция. Просто защото само той предава мачовете. А и защото едва ли някъде другаде по това време ще намерите да гледате нещо толкова забавно. Шоу, от което не си събираш усмивката.
Тъкмо започне някой от Вили Вуцов, Пламен Марков, Владо Манчев да гради някакви анализи или да ни каже някой и друг факт, и става сеир. Хората от футбола са там, за да има футболен вид това шоу, което е посветено на едно грандиозно футболно събитие. И сигурно самите те са в шок, че вместо да се говори за мачове, студиото става някакво кабаре с велика палитра от култури. Само чалга няма засега, но не се обзалагайте! Турнирът едва сега започва.
Тръгне Вили да ни обяснява защо испанците са проспали първото полувреме, как Дел Боске се е решил на схема без деветка, но - намеси се водещият Мето и му каже: „Да, Вили, това е интересно. Но да чуем една песен".
Започне Владо Манчев да анализира сърцатите ирландци и хитрите хървати, па в студиото нахлуе знойна певица с изключително раздаващия се свой китарист, които изпяват някакъв хит, който има общо с футбола, колкото Манчев с оперетата. И докато ти текат сълзи от смях на сценичното поведение на този странен дует, който хвърля в музиката не само Манчев, но и посланичката на Хърватия, седяща на канапето с увиснала долна устна от шоуто, осъзнаваш, че е почти 1 часа. И вече не помниш кой с кого е играл, за какво е играл и как е свършил мачът.
Но пък си се посмял от сърце.
Но преди лягане можеш да си припомниш как за 90-те великолепни минути на Италия - Испания си чул безсмъртни лафове на Петела. Това са произведения на изкуството, защото той, Петела, това прави. Твори изкуство. Например разбираш, че Балотели се лигави, а Буфон познава до болка габаритите на вратата си (и слава богу, иначе редовно щеше да има цицини от гредите). Чуваш съвети към Дел Боске кого да пусне, а целият този поток от думи идва с такава увереност, че не можеш да не се довериш на този ерудит.
Само преди няколко дни той ти е казал в мача на откриването, че един от гърците има твърде дълго име и затова една сричка от него лесно се изпуска. Всичко върви на фона на музика от всеотдайни музиканти в ъгъла на студиото. Стана грешка, та музиката изпод пръстите на един от тях потече и в първите минути на второто полувреме на Германия - Португалия. В такава хиперкултурна среда, не ни се иска Европейското да свършва.
За щастие, след него иде Олимпиада. Маестро, музика!
