Футболът, казват, е социален феномен. Страст и емоция. Зрелище.
Остава и хляб да има.
Футбол у нас е имало и ще има, независимо, че качеството на професионалните ни дивизии пада по-бързо от шансовете на Георги Марков да бъде избран за „Мистър Перник 2012". В криза сме, важното е, че клубовете все пак оцеляват.
Но с цената на какво и по каква схема?
Процесът на насочване на спонсори и „спасяване" на клубове продължава с пълна сила, а и няма изгледи да спре - идват избори. Разбира се, местният или пък национално значимият футболен отбор и неговото благосъстояние са мед за душата и подкуп за сърцата на мнозина, особено в предизборна ситуация. Писано и говорено е как лично премиерът Борисов определя кой къде да налее някой лев, кой къде да ръководи, за да се пази баланс във футболната география. Схемата е като на една далеч по-голяма държава и с едни далеч по-богати хора, а и в далеч по-широк хоризонт от футбола. Иначе страната не ни е далечна, защото историята ни е пряко свързана с нея вече около 230 години.
ЦСКА скоро ще има нов спонсор, същото важи май и за Локо (Сф), а ако закъса и друг известен и уважаван клуб - притеснения няма. Черно море, Славия и Черноморец останаха единствени от по-големите имена у нас, които нямат „спасители на плажа", назначени от Хаселхоф на българския футбол. И в тази леко стряскаща ситуация обаче можем да опитаме оптимистичен поглед към това какво ще остане след процеса на държавна намеса в най-популярната игра.
Защото може да се извлекат позитиви. Разград има вече своя база с няколко терена, модерен фитнес център и приятно малко стадионче. Всичко това ще остане за града. Там нещата движат братя Домусчиеви, които са толкова амбициозни, че нищо чудно да вземат втора титла. След десетина години Лудогорец може и да го няма на картата на „А" група. Но след него за града и региона ще остане спортен комплекс, който ще е едно от украшенията на града. Кой и как ще го стопанисва, как ще се ползва и ще отвори ли врати за масов спорт например - това са въпросите? Но най-важното е, че следа от този проект ще остане.
Той следва пътя на Литекс, който оставя след себе си нелош стадион, тренировъчен комплекс, спортен център с фитнеси и зали, както и една доста развита академия за млади таланти, събирани внимателно от цялата страна и осигурени с пансион. Да, Литекс като финансов звяр и амбициозен първи отбор вече е в сянка, но изграденото остава.
Тези два проекта обаче са си съвсем частни и се родиха не от популистки цели. Защото Разград и Ловеч не са политически горещи точки или центрове на вотоопределянето. Там всичко стана с добра воля от Домусчиев и Ганчев.
Ботев, един от „държавно координираните" клубове, също тръгна да прави нещо. Сменен терен, ремонтиран стадион, възстановяване на базата с тренировъчен комплекс предстои. Нещо се случва, а това е един от четирите най-популярни клуба в страната. Децата ще имат къде да тренират, ако родителите им в Пловдив и областта счетат за по-добър вариант спорта от компютрите. След присъствието на Цветан Василев и сие в Ботев, нещо ще остане.
В Стара Загора поне по 5-6 хиляди ходят на всеки мач на ремонтирания и свеж стадион. Вече и с осветление. Всичко това, колкото и да не е нещо свръхестествено, се направи с побутването към клуба на „Марица-Изток". Планира се работа по тренировъчната база над стадиона, към Аязмото. И тук нещо се случва.
За съжаление примерите не са много, но все пак ги има. Ако бизнесмените, насочвани „отгоре" към футболни клубове, разберат колко могат да свършат с неособено раздути бюджети, това ще е една победа. След 10 години на феновете на Локо (Пд) няма да им пука дали Марешки е бил „назначен" да издържа клуба им, ако видят ремонтиран стадион и тренировъчен комплекс за поколенията. Но ще са забравили да речем евентуално трето място и участие в евротурнирите с някакви си два мача. Приоритетите - това е важно да се втълпи на хората, които влизат във футбола по принуда и понякога без особена охота.
Ето един апел и пожелание към тези „насочени" футболни босове: Налейте тези пари, които ще дадете за заплати на трима Присовци или Прохазки в бетон, идеи и нещо градивно, което да остане. Заради Присо и Прохазка няма да дойдат 15 000 на трибуните и те не променят статуквото. Поне не за повече от седмица или месец. А на игрищата и залите, които можете да направите, може утре да влезе да тренира 10-годишният Стоичков или Бербатов. Да не говорим за ефекта и върху региона, махалата или общината като масов спорт.
И тогава ще ви помним с добро.
