Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Група “E”: Време ли е за първата титла на Холандия?

Робен, Снайдер и Ван Бронкхорст отново ще са основни двигатели за успеха на Холандия Снимка: Getty Images
Робен, Снайдер и Ван Бронкхорст отново ще са основни двигатели за успеха на Холандия

Холандия

Холандия, или по-точно казано, Нидерландия е участвала най-малко на световни първенства в сравнение с другите суперсили във футбола - едва осем пъти. Тя е исторически карък на световно първенство. Макар и да има най-добрият отбор, губи и двата финала, на които участва - през 1974 и 1978 г. Така Йохан Кройф, Йохан Неескенс, Роб Рензенбринк и останалите виртуози, които тотално мачкат по европейските терени през 70-те години си остават без най-ценното отличие във футбола.

Същото се отнася и за следващите гении - Гулит, Ван Бастен и Рийкард, но те поне триумфират с европейската титла през 1988 г.

В момента в редиците си Холандия няма чак такива велики играчи, нито разполага с треньор от класата на Ринус Микелс. Въпреки това няма да е изненадващо, ако точно този отбор, ръководен от неособено впечатляващия Берт ван Марвайк, който има всичко на всичко една национална купа и една Купа на УЕФА с Файенорд, поправи историческата несправедливост към толкова симпатичния отбор на „лалетата".

С халфова линия, в която блестят двама от играчите на сезона в Европа Уесли Снайдер и Ариен Робен, подкрепяни от опитните Марк ван Бомел и Джовани ван Бронкхорст, и с Рафаел ван дер Ваарт пред себе си, Нидерландия изглежда като изключително добре балансиран отбор.

Ван Марвайк реши да не повика Рууд Ван Нистелрой, което може и да му излезе през носа, но отпред Каут, Ван Перси и Хунтелаар също не са за подценяване.

След отказването на 39-годишния вратар Едвин Ван дер Саар като алтернатива бе повикан връстникът му Сандер Бошкер, който стана шампион на Холандия с Твенте. Титуляр е Мартен Стекеленбург от Аякс, който обаче не е от същата класа като стража на Манчестър Юнайтед.

За своя радост „оранжевите" са в такава група, в която без особено напрягане могат да спечелят три победи и да наберат скорост за елиминационната фаза.

На Евро 2006 обаче те бяха във възможно най-тежката група с Италия, Франция и Румъния и въпреки това се саморазправиха брутално с всички с обща голова разлика 9:1. И когато всички ги обявиха за абсолютен фаворит, те сензационно загубиха от Русия с 1:3 на осминафинала. Ако търсим паралел с единствения им голям успех през 1988 - тогава те стартираха изключително трудно в групата, за да триумфират накрая.

Дания

Европейските шампиони от 1992 г. са играли едва 3 пъти на мондиал досега. „Червеният динамит" избухна от нищото на Евро'84, когато за малко не отстрани домакините и бъдещи победители Франция.

На световното първенство през 1986 вече никой не ги подценяваше, но стигнаха само до осминафинал.

Две години по-късно на Евро'88 изглеждаше, че поколението на Пребен Елкер, Микаел Лаудруп, Ларс и Мортен Олсен вече си е изпяло песента, което бе потвърдено и с некласирането за Мондиал'90 и за европейското през 1992 г.

Заради войната в Югославия обаче датчаните получиха изненадваща покана, прекъснаха ваканцията си по плажовете по цял свят и като на шега спечелиха титлата, а повечето от героите бяха от по-новото поколение - Бриан Лаудруп, Петер Шмайхел, Хенрик Ларсен, Флеминг Поулсен, но се срещаха и някои от старите бойци.

Последва дълга пауза от успехи в големите първенства до четвъртфинала през 1998 г. Сега отново скандинавската страна тръгва без кой знае какви амбиции, но младите лъвчета Симон Кяер, Даниел Агер и Никлас Бендтнер, подкрепени от ветераните Йон Дал Томасон, Йеспер Гронкяер и Денис Ромедал, имат огромен шанс да излязат от групата заедно с Холандия.

В квалификациите възпитаниците на някогашния капитан на отбора Мортен Олсен се представиха повече от достойно, завършвайки първи в групата пред Португалия и съседите от Швеция, допускайки само една веселяшка загуба - у дома от Унгария, след като вече се бяха класирали.

Япония

Въпреки че Япония е една от най-богатите държави в света, футболът й започна да се развива едва през 90-те години и все още не може да се мери с нивото на близко намиращата се Южна Корея например.

Въпреки че местната Джей-лига привлича доста световни звезди (предимно в напреднала възраст) най-добрите японски играчи плъзнаха по Европа, което подобри представянето на националния отбор. Хидетоши Наката беше звезда в италианската Серия „А", Шунсуке Накамура - с екипа на шотландския Селтик, а Юничи Инамото стигна дори до Арсенал и, макар че не игра нито един официален мач за „артилеристите", по-късно се утвърди във Фулъм и Уест Бромич.

Сега обаче Наката е приключил с футбола отдавна, а другите двама - съответно на 30 и 29, играят в Кавазаки Фронтале. Надеждите са изцяло съсредоточени в правещия фурор с екипа на ЦСКА (Москва) Кейсуке Хонда. В Европа са още Такаюки Моримото (Катания) и Макото Хасебе (Волфсбург). Останалите без резервния вратар Кавагучи са напълно непознати по нашите географски ширини и до един играят в Джей-лигата.

Треньорът Такеши Окада е двукратен шампион там с един от най-добрите местни отбори - Йокохама Маринос. Но какво от това, след като потенциалът му от играчи е твърде ограничен? Нищо, просто „самураите" изглеждат абонирани за последното място в група „E".

Камерун

„Неукротимите лъвове", които учудиха света с равенства срещу Италия и Полша през 1982 г. и го шокираха с класиране на четвъртфинал през 1990 г., определено са най-титулованият африкански отбор на международната сцена с олимпийската си титла от 2000 г. Печелили са и Купата на африканските нации четири пъти.

Десет години по-късно от олимпийските шампиони са останали звездният нападател Самуел Ето'о, Джереми Нджитап и вратарят Идрис Камени.

Ако към тях добавим други познати в Европа имена като Емана от Бетис, Уебо от Майорка, Идрису от Фрайбург, Макун от Олимпик (Лион), Мбиа от Олимпик (Марсилия), Асу-Екото и Басонг от Тотнъм и Алекс Сонг от Арсенал отборът си става доста солиден.

Треньор е французинът Пол льо Гуен, когото познаваме от Олимпик (Лион), Рейнджърс и Пари Сен Жермен.

Накратко, битката с Дания за второто място ще е жестока!

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените