Дъждовният човек

В последните години за Григор Димитров се говори толкова много, че на мнозина ще е трудно да се сетят кога за първи път са чули името му. А всъщност това не бе толкова отдавна - само преди три години и половина. През лятото на 2008 г. едно момче на 17 години, сравнително непознато на широката общественост дори в родината му, направи истински фурор, спечелвайки последователно "Уимбълдън" и Откритото първенство на САЩ при юношите. Именно тогава специалистите и феновете за първи път обърнаха сериозно внимание на Григор Димитров.

Предишният, който спечели двата турнира в една и съща година при юношите бе Николас Перейра. Между неговото постижение и това на българина обаче имаше цели 20 години. И макар че заслужи куп похвали и бе посрещнат като герой в България, тогава Григор бе възприеман само като изграждащ се състезател, елмаз, който се нуждаеше от шлифовка.

Днес, макар че големият му пробив при мъжете все още не е факт, Димитров е възприеман като по-завършен състезател. Победата му над Марди Фиш преди седмица на "Хопман Къп" допълнително помогна за това. И го направи още по-популярен в България.

Малцина са онези, които знаят къде всъщност започва пътя на Григор. Успехите на настоящия №76 в световната ранглиста, известен с прякорите Праймтайм, G-Force (земното притегляне) и Дъждовния човек (заради успешните му мачове на "Уимбълдън" в типичното за Лондон мокро време), идват доста преди за него да се заговори през 2008 г. Спортът му е по наследство - майка му Мария е бивша волейболистка, баща му Димитър е треньор по тенис. Покрай него детето се запалва по спорта и още когато е на 3 години хваща ракетата. Първите тренировки обаче идват 2 години по-късно когато е на пет.

Въпреки това в онези години малкият Гришо се увлича и по други спортове - баскетбол, футбол, тенис на маса. Тенисът на корт обаче взима превес, макар че и сега Григор може да бъде засечен да рита топката отвреме на време.

Съвсем естествено първите победи на корта са постигнати у нас. Но винаги в по-горната възрастова група.

На 14 години Димитров пробива и в Европа и става европейски шампион на първенството в Острава (Чехия). Повтаря успеха две години по-късно. Междувременно печели два пъти поред и престижната юношеска надпревара "Ориндж Боул", която се провежда в САЩ.

И всичко това напук на факта, че българският тинейджър се готви при много тежки условия. Той не разполага с цял щаб, който да се грижи за израстването му, разчита единствено на баща си. И на хандбалната зала в родния Хасково, където през зимата е принуден да тренира с ушанка и ръкавици заради ниските температури.

Въпреки повишения интерес от страна на чужди специалисти момчето не може да си позволи да отиде да се готви извън България. Причината е ясна - няма пари. Едва през зимата на 2006 г. баща му, след много молби, успява да събере необходимата сума и Григор заминава за САЩ. В продължение на няколко месеца се готви в академията "Уейл" в Калифорния.

Първият му по-сериозен престой в тенис академия обаче е в Испания. През есента на 2007 г. Григор постъпва в най-престижната такава в Европа: Санчес-Касал. Тя е създадена от брата на една от най-успешните тенисистки в Испания Аранча Санчес-Викарио - Емилио Санчес и Серхио Касал. Именно Емилио се заема с подготовката на Григор и е първият треньор, който праща българина да участва в турнири за мъже.

"Когато един играч има невероятен талант, а ние вярваме, че Димитров го притежава, той вероятно ще пробие, независимо дали остане в България или не. Според мен обаче той има по-големи шансове при нас, където получава професионална помощ от треньори, заобиколен е от големи тенисисти и вижда какво се изисква, за да работиш и да играеш срещу по-сериозни съперници. Това те прави по-добър. Големите играчи са талантливи, да, но големите играчи работят много упорито и са тези, които имат правилните хора около себе си, които им помагат", обяснява Емилио Санчес

Оказва се прав по отношение на правилните хора. Семейството на Григор бързо осъзнава нуждата от такива и от години за интересите на таланта се грижи една от най-големите мениджърски агенции "Октагон". Академията Санчес-Касал пък вече е заменена с тази на Патрик Муратоглу, вместо в Барселона Григор прекарва по-голяма част от времето си в Париж.
Именно като възпитаник на академията "Муратоглу" Димитров дебютира при мъжете. Началото бе повече от шеметно - победа над Томаш Бердих, сериозни неприятности за Рафа Надал и Жил Симон.

"Започнах да играя при мъжете носен от еуфорията на успехите си при юношите и сам не разбирах какво се случва. И до сега не съм наясно как спечелих срещу Бердих. Тогава всичко ми се струваше много просто и леко, не разбирах докрай колко усилия всъщност трябва да вложиш, за да достигнеш до ново, по-високо ниво", разказва самият Григор.

По това време той работи с Петер Лундгрен - треньорът помогнал за израстването на Федерер. След първоначалните успехи обаче в работата на двамата настъпва срив. На нито един турнир Димитров не успява да стигне по далеч от четвъртфинал. Злите езици веднага започват да говорят, че сравненията между българина и швейцарската легенда, които често се появяват в началото на изявите му при мъжете, са неуместни.

През лятото на 2010 г. Григор вече има нов треньор - австралиецът Питър Макнамара. Специалистът избира за талантливия си възпитаник точно обратния път - по-малки турнири, на които Григор може да печели титли и точки. Така само за месец от тенисист в топ 300 Димитров се превръща в претендент за топ 100.

После идва и попадането в заветната стотица и рекордното класиране до №52.

"Бих казал, че последния сезон не беше особено добър. Не беше и кой знае колко лош, но имах големи очаквания и исках да играя по-добре. За съжаление нещата не се случиха така, както бях планирал. Опитах се да постигна поставените цели, но не успях да го направя.

Приключих сезона малко по-рано, така че имах време да си почина и ми се струва, че това ми помогна. Това ми даде възможност и за по-добър поглед и структуриране на онова, което ме очаква през следващата година. Да, постигнах някои добри резултати, но като цяло бях непостоянен и това не ме прави щастлив", признава в края на 2011 г. Григор Димитров.

По това време той предприе и поредната раздяла с треньора си. Питър Макнамара е вече в историята, сега Гришо отново работи с баща си и със специалистите от академията "Муратоглу". На "Хопман Къп" това даде добър резултат, предстои да видим какво ще се случи на Australian Open, където са първите официални мачове за сезона.