Дъждовният човек

В последните години за Григор Димитров се говори толкова много, че на мнозина ще е трудно да се сетят кога за първи път са чули името му. А всъщност това не бе толкова отдавна - само преди три години и половина. През лятото на 2008 г. едно момче на 17 години, сравнително непознато на широката общественост дори в родината му, направи истински фурор, спечелвайки последователно "Уимбълдън" и Откритото първенство на САЩ при юношите. Именно тогава специалистите и феновете за първи път обърнаха сериозно внимание на Григор Димитров.

Предишният, който спечели двата турнира в една и съща година при юношите бе Николас Перейра. Между неговото постижение и това на българина обаче имаше цели 20 години. И макар че заслужи куп похвали и бе посрещнат като герой в България, тогава Григор бе възприеман само като изграждащ се състезател, елмаз, който се нуждаеше от шлифовка.

Днес, макар че големият му пробив при мъжете все още не е факт, Димитров е възприеман като по-завършен състезател. Победата му над Марди Фиш преди седмица на "Хопман Къп" допълнително помогна за това. И го направи още по-популярен в България.

Малцина са онези, които знаят къде всъщност започва пътя на Григор. Успехите на настоящия №76 в световната ранглиста, известен с прякорите Праймтайм, G-Force (земното притегляне) и Дъждовния човек (заради успешните му мачове на "Уимбълдън" в типичното за Лондон мокро време), идват доста преди за него да се заговори през 2008 г. Спортът му е по наследство - майка му Мария е бивша волейболистка, баща му Димитър е треньор по тенис. Покрай него детето се запалва по спорта и още когато е на 3 години хваща ракетата. Първите тренировки обаче идват 2 години по-късно когато е на пет.

Въпреки това в онези години малкият Гришо се увлича и по други спортове - баскетбол, футбол, тенис на маса. Тенисът на корт обаче взима превес, макар че и сега Григор може да бъде засечен да рита топката отвреме на време.

Съвсем естествено първите победи на корта са постигнати у нас. Но винаги в по-горната възрастова група.

На 14 години Димитров пробива и в Европа и става европейски шампион на първенството в Острава (Чехия). Повтаря успеха две години по-късно. Междувременно печели два пъти поред и престижната юношеска надпревара "Ориндж Боул", която се провежда в САЩ.

И всичко това напук на факта, че българският тинейджър се готви при много тежки условия. Той не разполага с цял щаб, който да се грижи за израстването му, разчита единствено на баща си. И на хандбалната зала в родния Хасково, където през зимата е принуден да тренира с ушанка и ръкавици заради ниските температури.

Въпреки повишения интерес от страна на чужди специалисти момчето не може да си позволи да отиде да се готви извън България. Причината е ясна - няма пари. Едва през зимата на 2006 г. баща му, след много молби, успява да събере необходимата сума и Григор заминава за САЩ. В продължение на няколко месеца се готви в академията "Уейл" в Калифорния.

Първият му по-сериозен престой в тенис академия обаче е в Испания. През есента на 2007 г. Григор постъпва в най-престижната такава в Европа: Санчес-Касал. Тя е създадена от брата на една от най-успешните тенисистки в Испания Аранча Санчес-Викарио - Емилио Санчес и Серхио Касал. Именно Емилио се заема с подготовката на Григор и е първият треньор, който праща българина да участва в турнири за мъже.

"Когато един играч има невероятен талант, а ние вярваме, че Димитров го притежава, той вероятно ще пробие, независимо дали остане в България или не. Според мен обаче той има по-големи шансове при нас, където получава професионална помощ от треньори, заобиколен е от големи тенисисти и вижда какво се изисква, за да работиш и да играеш срещу по-сериозни съперници. Това те прави по-добър. Големите играчи са талантливи, да, но големите играчи работят много упорито и са тези, които имат правилните хора около себе си, които им помагат", обяснява Емилио Санчес

Оказва се прав по отношение на правилните хора. Семейството на Григор бързо осъзнава нуждата от такива и от години за интересите на таланта се грижи една от най-големите мениджърски агенции "Октагон". Академията Санчес-Касал пък вече е заменена с тази на Патрик Муратоглу, вместо в Барселона Григор прекарва по-голяма част от времето си в Париж.
Именно като възпитаник на академията "Муратоглу" Димитров дебютира при мъжете. Началото бе повече от шеметно - победа над Томаш Бердих, сериозни неприятности за Рафа Надал и Жил Симон.

"Започнах да играя при мъжете носен от еуфорията на успехите си при юношите и сам не разбирах какво се случва. И до сега не съм наясно как спечелих срещу Бердих. Тогава всичко ми се струваше много просто и леко, не разбирах докрай колко усилия всъщност трябва да вложиш, за да достигнеш до ново, по-високо ниво", разказва самият Григор.

По това време той работи с Петер Лундгрен - треньорът помогнал за израстването на Федерер. След първоначалните успехи обаче в работата на двамата настъпва срив. На нито един турнир Димитров не успява да стигне по далеч от четвъртфинал. Злите езици веднага започват да говорят, че сравненията между българина и швейцарската легенда, които често се появяват в началото на изявите му при мъжете, са неуместни.

През лятото на 2010 г. Григор вече има нов треньор - австралиецът Питър Макнамара. Специалистът избира за талантливия си възпитаник точно обратния път - по-малки турнири, на които Григор може да печели титли и точки. Така само за месец от тенисист в топ 300 Димитров се превръща в претендент за топ 100.

После идва и попадането в заветната стотица и рекордното класиране до №52.

"Бих казал, че последния сезон не беше особено добър. Не беше и кой знае колко лош, но имах големи очаквания и исках да играя по-добре. За съжаление нещата не се случиха така, както бях планирал. Опитах се да постигна поставените цели, но не успях да го направя.

Приключих сезона малко по-рано, така че имах време да си почина и ми се струва, че това ми помогна. Това ми даде възможност и за по-добър поглед и структуриране на онова, което ме очаква през следващата година. Да, постигнах някои добри резултати, но като цяло бях непостоянен и това не ме прави щастлив", признава в края на 2011 г. Григор Димитров.

По това време той предприе и поредната раздяла с треньора си. Питър Макнамара е вече в историята, сега Гришо отново работи с баща си и със специалистите от академията "Муратоглу". На "Хопман Къп" това даде добър резултат, предстои да видим какво ще се случи на Australian Open, където са първите официални мачове за сезона.

Новините

Най-четените