Денис Лоу: Свалям шапка на Меси и Роналдо

"Преди 50 години? Съжалявам, не помня толкова много."

Денис Лоу започва с края. Неговият 75-ти рожден ден е само след няколко месеца, но шотландската легенда бързо доказва, че интелектът му е все още на ниво, а ентусиазмът му е все така безграничен. И в паметта му няма бели петна.

Когато става дума за спомени от 1964, годината, в която той става първият играч на Манчестър Юнайтед - и единственият шотландец - спечелил "Златната топка", се появява ярък образ. "В онези времена нямаше шумно оповестяване, както се прави сега", разказва той пред FIFA.com. "Като цяло хората разбираха от местните журналисти за всичко: кога са те поканили в националния отбор, кога клуб се интересува от теб и така нататък.

"И със "Златната топка" не беше по-различно"

"Нямаше много шум. И при получаването на наградата беше пак така. Ако видите гала-вечерята, която организират сега, всичко е много лъскаво, с големи звезди и телевизии, предаващи я по цял свят. Когато спечелих, "Златната топка" ми бе връчена преди мач на "Олд Трафорд" в края на сезона. Публиката ме поздрави за кратко и това беше. Но едно не се е променило и сега – и това е фактът че това винаги е била специална награда. Така е и до този момент, и много се гордея, че съм един от малцината, които са я печелили."

Лоу беше достоен неин носител. Завърнал се в Англия от Торино две години по-рано, тогава 24-годишният футболист  вкарва 30 гола през сезона 1963/64 и е вдъхновителят на първата титла на Юнайтед в лигата след самолетната катастрофа в Мюнхен. Той е безстрашен, прелива от усет и е обичан от поддръжниците на отбора. Сред тези обожаващи го фенове е и сър Алекс Фъргюсън, който описва като "моя идол" човека, наричан Законодателя и Краля. "Той бе най-добрият играч, който Шотландия някога е имала, и един от най-добрите в света", допълва легендарният мениджър на Юнайтед.

"Наелектризиращ" е предпочитаното определение на Джордж Бест за съотборника му сред "червените дяволи". "Денис беше най-добрият", казва Бест, който на свой ред по-късно ще получи "Златната топка".

"Той можеше да вкарва голове при шанс едно на сто, дори и половин процент шанс му беше достатъчен"

Тази му способност вече е била призната в годината преди "Златната топка" на Лоу, когато той попада в Отбора на света срещу Англия, в мач, отбелязващ стотната годишнина на Футболната асоциация. Наравно с него са избрани Лев Яшин, Алфредо ди Стефано, Раймон Копа, Джалма Сантос и Еузебио. Ференц Пушкаш успява да се добере само до резервната скамейка. И все пак въпреки престоя си сред елита на футбола, и вкарването на единствения гол в този звезден мач, радостта на Лоу от впоследствие оказаната му чест е била сравнима с удивлението му.

"Знаех, че играя добре по това време, но мисълта за "Златната топка" никога не ми е и минавала през ума", казва той. "Наистина, не съм си го и помислял; не съм считал, че може ме считат за достоен при конкуренцията на ди Стефано и другите по това време. Беше прекрасна изненада, и мисля че най-голямото удоволствие от всичко идваше от познаването на фантастичните играчи, с които се конкурирах за нея. Беше страхотна тръпка да играя за световния отбор с двама от героите ми - ди Стефано и Пушкаш. За мен те бяха типът хора, които печелят големите награди. Те бяха суперзвездите.

"Дори когато се огледах само във Великобритания, виждах един от най-любимите ми играчи на всички времена - Джон Чарлз, и изключителен голмайстор - Джими Грийвс. А в Шотландия знаех от националния отбор, че имахме двама истински гении Джонстън и Джим Бакстър. Боби Чарлтън беше в отсрещната съблекалня в Ман. Юнайтед и малко по-късно към него се добави и Бести (Джордж Бест). И това дори преди да започна да назовавам всички други велики играчи, които печелеха "топката" по същото време. Вероятно е било много трудно да изберат победител, особено в тази ера, и бях много благодарен - и наистина изненадан - че ме зачетоха."

Лоу определено е имал доста ожесточена конкуренция

Преди и след неговия триумф, са я печелили Яшин и Еузебио, а играчи като Джани Ривера, Йозеф Масопуст и Луис Суарес - негов подгласник през 1964 - са били впечатляващи претенденти. Ако се огледаме отвъд Европа, върху която "Златната топка" по това време се фокусира, би могло да се предположи, че Пеле, Гаринча и още един-двама също биха били достойни за нея.

Тази главозамайваща гама от победители и потенциални претенденти силно контрастира на ситуацията в момента. Сега дискусиите по върховете на футбола се концентрират върху само двама – Лионел Меси и Кристиано Роналдо, които доминират през последните шест години. И въпреки че Мануел Нойер е вратар, към който Лоу демонстрира най-голямо уважение, той очаква продължение на този безпрецедентен период на тяхно превъзходство.

"Те са изключителни; двама от най-добрите, които сме виждали," казва той за Меси и Роналдо. "Не завиждам на гласуващите, опитващи се да изберат между тях двамата. Напълно различно е от моята ера, когато нямахме двама, доминиращи по начина, по който го правят те. И в някакъв смисъл би било чудесно да видим някой друг да спечели "топката". Нойер все пак е отличен вратар и световен шампион. Но пък той не се състезава с двама обикновени играчи.

"Всъщност би било най-добър избор и двамата да получат наградата, защото е адски трудно да се избира между Меси и Роналдо тази година"

И двамата са фантастични, вълнуващи за гледане играчи, които играят и вкарват стабилно. Когато се замислите за Меси, за размерите му и сблъсъците, пред които е изправен във всеки мач, изпитвам голямо възхищение от него. Но и Роналдо е изключителен, и има силно физическо присъствие. Който и от тях да спечели, ще е заслужено, а който и да изгуби, може да се счита за много прецакан."

Като повечето футболни експерти, Лоу оценява качествата на Меси, Роналдо и другите най-известни футболисти в света. Достъпът до предавания на живо на футболни мачове никога не е бил по-голям от сега, а географското положение вече не определя доколко феновете могат да следят кариерата на фаворитите си. Тази ситуация отново е неимоверно различна от ерата, в която Лоу е играл и е израснал, когато имена като Ди Стефано, Яшин и Пеле са били заобиколени от атмосфера на мистериозност и мистика.

"Промяната е огромна," признава той. "Толкова много футбол се показва по телевизията, че всички познават до най-малки подробности тези играчи. Бях в Чили преди няколко седмици, изпратен от Манчестър Юнайтед, и имаше стотици фенове на Юнайтед там, които ни посрещнаха."

Мислиш си: "Това е на другия край на света" - но заради телевизията това вече няма значение

"Същото е и с Меси и Роналдо. През 50-те и 60-те години, много рядко можеше да гледаш велики играчи като ди Стефано и Пушкаш по телевизията. Още помня как бях на "Хемпдън" за онзи прочут финал за Европейската купа - победата на Реал Мадрид със 7:3 срещу Айнтрахт Франкфурт - и беше невероятно. Но има и по-дълбоки познания в наши дни и футболът е достъпен за гледане, когато пожелаеш. Това означава, че играчите като Роналдо и Меси са наблюдавани под микроскоп и това прави нещата, които те правят, още по-впечатляващи. Свалям им шапка."

Ако имат този шанс, тазгодишните кандидати за "Златната топка" на ФИФА със сигурност биха върнали комплимента. Футболът може и да се е променил до неузнаваемост по безброй начини, но уважението към великите му фигури от миналото - независимо дали отпреди пет години или пет десетилетия - е все така живо.

Новините

Най-четените