След дербито с Челси миналата седмица сър Алекс Фъргюсън с много голямо основание критикува решенията на съдията Мартин Аткинсън.
Независимо че шотландецът беше прав да недоволства и реферът наистина допусна сериозни грешки, от Съдийската асоциация на Англия веднага реагираха и заявиха, че не може да се правят коментари от рода на "Щом видях назначението, разбрах, че ще има проблеми" и намеци за непочтеност от страна на арбитъра.
Секретарят на организацията Алън Лейтън категорично заяви, че и съдиите грешат, но не с лоши намерения, а защото са хора и по този начин заслужават критика, но честна и обективна. Според него изказването на съмнения в честността на взимането на решения от страна на даден рефер подкопават самите основи на футбола.
Така, заради голямата си уста, сър Алекс ще бере ядове другата седмица, след като Футболната асоциация повдигна обвинение към него за "неуместно поведение".
Да видим как е обаче у нас - всеки президент, директор или треньор използва съдиите за оправдание на неуспехи, избиване на комплекси или изкупителни жертви. Най-често срещаните определения за тях са "палячо" и "смешник". За най-нормално нещо се смята даден клуб да не иска конкретен арбитър да свири техен мач и по правило БФС се съобразява с това.
Самите съдии нямат гилдия, подобна на тази в Англия, която да защитава правата и интересите им, ами след мач се крият като мишки зад оправданието "нямам право да коментирам решенията си" и преглъщат поредната обида, а и по някой шамар от страна на поредния президент - селска мутра или мастит футболен благодетел, в зависимост от калибъра.
Ясно е, че до голяма степен съдиите са виновни за пълната липса на уважение към техния труд, а и също до голяма степен положението ги устройва. Причината е повече от ясна: някои от тях (а може би и всичките?) изпълняват поръчки, срещу което получават определени облаги - директно финансови или по други схеми.
Прословутият официален хонорар от 1000 лв на мач е най-малкото, на което разчита един футболен рефер у нас, защото играта е по-голяма от това. В замяна на това тези хора доброволно се лишават от човешко достойнство по време на изпълнението на професионалните си задължения - нещо, което превръща целият ни футбол във фарс.
Съдиите ни отиват немили-недраги да свирят мача Х, мразени от публиката, която отпреди началния сигнал започва да ги нарича с милото "п...ст", презирани от футболистите, които ги бутат по игрището, когато дадено решение не им изнася, "съветвани" от ръководителите на почивката и обиждани след мача.
Всичко това е безкрайно абсурдно и продължава да се случва вече двайсетина години у нас. А би било нормално всеки, който си позволява да използва обидни квалификации по адрес на съдия или да се съмнява в добронамереността на взимането на решения, независимо дали се казва Алекс Фъргюсън, Венци Стефанов, Георги Иванов-Гонзо, Николай Гигов или който и да било друг, да понася тежко наказание от футболната си асоциация.
Защото това подкопава основите на футболната игра. Но тук опираме и до самата честност на арбитрите, и до контролните механизми от страна на асоциацията.
Нерде "Иван Асен", нерде "Уембли"...
