Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Българска връзка

Треньорът на руския национален отбор Владимир Алекно неизменно се сблъсква с България Снимка: fivb.org
Треньорът на руския национален отбор Владимир Алекно неизменно се сблъсква с България
Владимир Алекно и Радостин Стойчев - съотборници, колеги и съперници Снимка: fivb.org
Владимир Алекно и Радостин Стойчев - съотборници, колеги и съперници

Пет победи от шест мача. Това е равносметката на треньора на руския отбор по волейбол Владимир Алекно от двубоите срещу България, поне на национално ниво. Тази вечер и утре роденият в Беларус специалист ще води своя тим в мач №7 и №8. Първите бяха през 2007 г., когато за първи път бе назначен за селекционер на Сборная.

Владимир Алекно обаче е свързан с България доста преди да се изправи срещу родните национали като треньор. През 1990 г. заради бурните политически събития в бившия СССР местния шампионат е прекъснат по средатна. По това време Владимир е играч на СКА (Минск). Единствената алтернатива се оказва българския Левски, чийто треньор по това време е Христо Илиев. Белорусинът изкарва в България само един сезон и става шампион на страната със „сините", стига и до финал за купата на България.

„Прекарах твърде малко време в България и не успях да изуча местната спортна култура, да усетя особеностите на местното първенство", споделя Алекно когато се връща към спомените за състезателната си кариера. Но животът продължава да пресича пътя му с българи.

От София Алекно се мести в Италия, където играе в местните Асти и Сполето. „В Италия първенството винаги е било твърде тежко. Там има много чужденци, конкуренцията е страхотна. Отборите, в които играх се сблъскаха с финансови проблеми, а и аз така и не се справях добре с езика. Наложи се да се разделим", споделя Алекно. Така той се озовава във Франция - страната, която му става почти като втора родина. Най-напред той носи екипа на Кан, с който става шампион на страната, взема Купата и стига до осминафинал в Шампионската лига. След това се мести в Тур, където остава 8 години. Там завършва състезателната си кариера и прави първите си стъпки като треньор.

Тук пътя му се пресича с четирима българи - бившия му треньор в Левски Христо Илиев и бъдещия му помощник, а сега съперник Радостин Стойчев, както и Владимир Николов и Пламен Константинов.

„Тур е един от любимите ми градове. Играх две години в състава, а после под мое ръководство играха волейболистите, с които бях съотборник. Когато станах треньор бързо ми се наложи да стана друг човек. На първо място трябваше да наложа дисциплина в отбора, да науча състезателите да вършат определен обем работа, да спазват определен ритъм.

Освен това нямаше как да им говоря, така както когато бяхме съотборници. Нямаше и как да продължим да ходим заедно на дискотека или да пием бира. В определена степен трябваше да бъда и диктатор. В някои неща успях, в други не.

Но никак не ми бе лесно да направя този преход в Тур. Благодарен съм обаче на ръководството на клуба за дадения шанс. Когато пристигнах като състезател отборът бе на девето място в първенството. Преди началото на сезон 1998/99 ръководството се сблъска с треньорска криза, тъй като полякът Збигнев Чая, който трябваше да ни е треньор отказа. Посъветвах шефовете да вземат Христо Илиев, който ми беше треньор в Левски. Аз бях играещ помощник. Под негово ръководство станахме пети, след това аз останах старши треньор и подобрих постижението му - четвърти. Последваха още по-успешни години, в които дори станахме шампиони", разказва Алекно.

Последното става с дейното участие на Владимир Николов и Пламен Константинов. Първият е привлечен в тима по съвет на Радостин Стойчев. Вторият се присъединява само за плейофите по изричното настояване на самия Алекно.

Година след титлата Тур стига и до бронз в Шампионската лига. Накрая на сезона специалистът взема решение да се върне в родината си. „Когато пристигнах във Франция бе възприемаха като чужденец. За да преодолея езиковата бариера се наложи да посещавам курсове. Беше трудно да съвместявам това с тренировките, но се справих. Накрая феновете ме приеха като един от тях. Когато се отказах от кариерата си на волейболист в залата имаше 4500 души, които ме аплодираха и ме изпратиха на крака. Семейството ми свикна с живота във Франция, синът ми се роди там, носи френско име и учи във френско училище в Москва, дъщеря ми израсна в тази държава, тъй като бе 5 годишна когато се преместихме в страната. Сега учи и живее там. Но пък с Тур постигнах всичко възможно. И ми се искаше да се върна в страна, чиято култура все пак ми е по-понятна", обяснява решението си наставникът.

Първият му отбор в Русия е Динамо-Луч през 2004 г. Година по-късно Алекно вече е в Динамо (Москва). И кани като свой помощник бившия си съотборник Радостин Стойчев. А в звездата на тима се превръща Матей Казийски. Малко по-късно в състава се появява трети българин - Теодор Салпаров. Успехите не закъсняват - титла и купа на Русия. През 2007 г. обаче Алекно поема националния отбор на страната си. Под негово ръководство Сборная изпусна драматично златото на домашното европейско първенство, отстъпвайки във финала на Испания с 2:3. На световната купа в Япония няколко месеца по-късно тимът завърши на второ място само с една загуба...от България. Преди това Алекно и неговият тим записват два успеха над родните национали: на финалите на Световната лига и на европейското първенство в Москва, и двата с по 3:0.

След първия Алекно атакува разпределителя на родния национален отбор Андрей Жеков, като изказа мнението, че е твърде предсказуем като играч. След финала на Световната лига Алекно не спести критики и към Матей Казийски като призна, че несправедливо заради него е държал на пейката в Динамо (Москва) руският национал Юрий Бережко. Именно Матей и Андрей пък бяха в основата на успеха на родните национали с 3:2 над Русия по време на Световната купа в Япония. Тази победа осигури на нашия тим бронз и участие в Пекин 2008.

Там двата тима отново се изправят един срещу друг, този път на четвъртфинал. Сборная би с 3:1 и прати отбора ни обратно в София. На полуфиналите обаче Русия загуби с 2:3 от бъдещия шампион САЩ и се задоволи само с бронзовия медал. Това коства на Владимир Алекно и треньорския пост. Той се връща към работата на клубно ниво като поема Зенит (Казан). И в последните две години пътя му отново се пресича с България след като на два пъти жребия за шампионската лига прати тима му да играе срещу родния ЦСКА. От изиграните четири двубоя Алекно и отбора му спечелиха два и загубиха два.

През декември миналата година белорусинът се върна начело на Сборная като дори обяви, че ще работи без пари. „Не ме превръщайте в герой, просто смятам, че така е честно. Поемам своята отговорност, която в началото на работата ми ще е икономическа", обясни решението си наставника. По негово решение отборът ще получава премии само при постигане на сериозен успех.

„Искам да постигна голям успех, а това не се купува с пари. Това важи за всичко, но особено много в националния отбор. Клубът може да ти купи необходимите играчи и да направи тази мечта малко по-реална, но в националния няма и такава възможност.

Ако играчите искат да играят за националния отбор и да дават всичко от себе си на терена те ще го направят и без пари. Ако не желаят независимо колко им даваш пак няма да се получи. Илюзия е, че всичко се купува и продава", категоричен е Алекно.

Дали с тази философия или с нещо друго той успя да мотивира своите не е ясно, но в изиграните официални мачове под негово ръководство до този момент руснаците са загубили само една точка - при гостуването си в Германия. На Алекно и тимът му обаче предстои поредната среща с България.

 

Най-четените