Цветанов: „Обществено полезен труд за вандалите". Фандъкова: „Забранявам шествията". Боби Михайлов: „Заставаме зад правителството и срещу рушителите на закона". Фандъкова: „Ще запазя София от футболните хулигани". МВР: "Почваме с дрегерите, ще ги събличаме голи".
Като ги слуша човек, ще си помисли, че България е на ръба на гражданска война, феновете на ЦСКА са главорези от армията на Аркан, Дучето произвежда в мазето си противотанкови мини, а вечното дерби всеки момент ще бъде забранено с резолюция от ООН.
Излиза, че София отглежда най-големите футболни злодеи в света. Чак и в английската преса някакъв притеснен сънародник на Майкъл Шийлдс ни анатемоса. Никога не се бил чувствал по-щастлив от мига, в който се измъкнал от лапите на озверялата червена агитка. Горкият той, милият. Жив да го оплачеш.
Време е някои да свалят истеричния фалцет и да слязат на земята.
Първо, българското хулиганство съвсем не е най-страховитото явление в „цивилизования" Европейски съюз и второ, дори не е сред големите проблеми на обществото ни. Че някой си върти политически интрижки на гърба на футбола е съвсем друг въпрос.
По времето, когато в София за първи път в историята на световния футбол цял сектор със запалянковци бе екстрадиран насилствено от полицията, в Глазгоу - вероятно един от градовете „за пример" според същия титан на мисълта от „Гардиън", стигнаха почти до военно положение заради масово меле на Селтик - Рейнджърс.
Съвсем наскоро в Гърция се биха на почивки на Олимпиакос - Панатинайкос, а още са пресни спомените за размириците, довели до прекратяването на европейската квалификация Италия - Сърбия.
В Русия тази седмица започва новия сезон, а с това и поредната порция здрав пердах по стадиони, улици и гари.
Във Франция след толкова бой им дойде до гуша и решиха просто да няма гостуващи агитки по време на дербитата.
В Турция мине не мине и има по някой заклан англичанин, дори в кротката Испания миналата година се стигна до грозни сцени на мач от Лига Европа.
Горчивият опит с италианските тифози почерни не едно семейство.
Тези, които твърдят, че София е единственото тлеещо огнище на футболното хулиганство, са жалки лицемери. Никой не казва, че трябва да се толерира, но излезе така, че трябва да пренесем в жертва вечното си дерби, за да ликвидираме вандализма по стадионите. Хайде няма нужда.
С Левски - ЦСКА са израснали поколения българи и колкото и да е къса паметта на Цветанов, Фандъкова и Михайлов, ние още помним, че зарядът често е избухвал в улични схватки през годините дори преди 10-ти ноември.
Агитките са част от футбола, проблемите с тях също. Посещението на мач никога не е бил сред най-безопасните занимания, а идиличните картинки на дъвчещи мазни дюнери семейства от Бирмингам са пример за нездравословен начин на живот, но не и за класически футболен запалянко. Така че клеймото върху вечното дерби е неуместно, особено когато за първи път от десетилетие двата отбора изиграха готин мач. Някои май нарочно се опитаха да неглижират този факт покрай случилото се в сектор Г.
А от МВР да престанат да ни правят на глупаци. Там много добре знаят, че ако приберат онези 200-300 от червената агитка, които вече са им в регистрите, и другите 100-200 от синята 24 часа преди мача и ги държат на топло до неговия край, проблемите ще изчезнат.
Тези комунистически порядки, които сега се пробутват, няма да доведат до нищо добро. Ще го изгонят и малкото нормални, които ходят по стадионите. Българските институции трябва да се научат, че понятие като колективна вина може да има в Либия или Куба, но не и в страна от ЕС. Тук всеки отговаря за действията си персонално и когато е платил 15 лева, очаква да получи място с номер, а не гол бетон и полицейска палка.