Колко пъти на свой терен Левски е бил отстраняван на свой терен от евротурнирите от съперник, в чиято добре опакована защита са се разбивали настъпленията на синята атака, а когато се е стигало до голови положения топката не ще и не ще да влезе въпреки всеотдайните 90-минутни скандирания на вярната публика! Колко пъти, колко пъти...
Имена като Олимпия, Слован, Бешикташ, БАТЕ, Жилина и като това на най-ниското падение в европейската история на клуба - Тампере, пронизват като с нож сърцето на синия запалянко, особено когато са изречени със злорада наслада от привърженик на местните съперници.
Снощи на стадион „Георги Аспарухов" настана позната картинка, след като в 80-ата минута гостите от Спартак (Търнава) откриха резултата и кошмарното „дежа вю" отново се появи за 15-те хиляди по трибуните.
Затова фантастичният гол от 30 метра на Владо Гаджев в 89-ата минута и победното попадение на Шюрд Арш дойдоха не само като чудо свише, а и като своеобразна историческа справедливост.
Защото колко по-различна би била историята, ако невероятното поколение от средата на 90-те бе елиминирало Олимпия или пък онова в началото на новия век - Бешикташ, за да влезе в групите на Шампионската лига...
Но всичко това си остава само на теория, важното е, че снощи Левски показа дух на победител и съдбата го целуна, както се полага в подобни моменти. Само че в еуфорията от тази луда вечер не бива да забравяме, че Спартак все още не е елиминиран и след седмица предстои и реванш на словашка земя!
