Емил Велев-Кокала си е треньор отвсякъде. Доказва го с работата си във всеки отбор, който е ръководил до момента.
Рейдът му с Локомотив (Пловдив) през тази пролет е достоен за възхищение. Само в рамките на един месец неговите футболисти победиха почти всички водещи отбори у нас - Черноморец и Лудогорец в „А" група и Левски и Литекс за Купата, падайки само от ЦСКА.
Начинът, по който „черно-белите" си извоюваха мястото на финала за Купата на България бе синонимен за мъжествена битка и себераздаване на терена, елиминирайки фаворизираните „сини" и „оранжеви".
Мнозина подцениха спечелената от Велев титла в „А" група с Левски през 2009 г., включително и ръководството на клуба, което го замени с доста спорния сръбски специалист Радко Достанич, а това май се оказа най-голямата грешка на президента Батков, тъй като след Кокала Левски остава без трофей трети пореден сезон.
Подценяван от шефовете и недолюбван от феновете на родния си клуб, Емил Велев продължи кариерата си в Славия. Макар че завърши на десето място в първенството с „белите", той все пак ги изведе до финал за Купата през миналия сезон.
Сега повтори този успех и с пловдивския Локомотив, което окончателно потвърди, че е нелепо да говорим за късмет, тъй като в случая става дума за класа.
Недодялан и прям, както личи от прякора му, бившият халф на Левски е напълно на мястото си в българския футбол и умее отлично да надъхва и респектира своите футболисти.
А те имат нужда точно от някой като Кокала в съблекалнята, за да се представят на върха на възможностите си.
Точно това е един от най-големите проблеми на българския футбол - че имаме нужда от Кокали, които да "надъхват и нахъсват" футболистите, вместо да ги учат как да играят футбол. След това (най-често - в периода между юли и август) идва един определен момент, когато става ясно, че само "надъхването" не е достатъчно срещу отбори, които все пак и знаят как се играе футбол.
Бах го и треньора, бах го и надъхвача е тоя Кокал. Същия като треньорите ми преди време в детско-юношеските школи: мятат ни по една топка и почват да ни надъхват от тъчлинията с викове: "Аре играйте, бе!". Велики мотиватори и специалисти. А ако можеше покрай мотивацията, и малко да ни ограмотят тактически, да ни научат как да се движим без топка, къде да заставаме...Не, тях за такива работи не ги търси, те са мотиватори и мъже с характер.