Безпощадният стрелец на Евертън

Шарпи, както започнаха да го наричат, бе мощен във въздуха, задържаше и разпределяше топката добре, създавайки повече голови възможности за партньорите си, отколкото за себе си. Което не означаваше, че самият той не бележи - правеше го и от половин положение.

Но играта на Евертън в първите две години не потръгна, защото отборът не бе още обигран. Червеният открит автобус на Ливърпул все така триумфално шестваше по улиците на града на Бийтълс в края на сезона, показвайки английски и европейски купи. В един момент главата на мениджъра Кендъл бе вече поставена на гилотината...

Може би не сте убедени, че Боговете притежават най-изтънчената и неповторима ирония? Тогава погледнете безпристрастно фактите - един погрешен пас назад към вратата предреши съдбата на цяло поколение и постави началото на Златната ера на „Гудисън парк"...

Кевин Брок от „убиеца на гиганти" Оксфорд Юнайтед реши да върне една топка на вратаря си и с това да спечели ценни секунди, докато скалпът на поредния повален фаворит бъде прибавен в колекцията.

Но дебнещ като изгладнял рис, Ейдриън Хийт от Евертън открадна топката и отбеляза. Този гол бе повратната точка - вече нямаше сила, която да спре синия отбор в похода му към славата. Играта им, вдъхновена и безкомпромисна, наподобяваше ураган, стоварил се върху бреговете на Мърсисайд...

Евертън достигна до „Уембли" и финала за Купата на Англия през 1984-та. Елтън Джон, собственикът на Уотфорд, бе в официалната ложа, за да види как неговите чернокожи момчета Джон Барнс и Лутър Блисет ще свалят ореола на този новопоявил се тим. Жалки илюзии!

Уотфорд беше пометен и разкъсан на парчета от синия отбор. Голмайсторите? Разбира се, Греъм Шарп и Анди Грей. Може би най-красивият гол на Шарпи бе срещу кръвния враг на неговия „Анфийлд".

"Карамелите" нямаха победа тук от 70-та, но страховитото воле на шотландския голмайстор остави Гробелаар, героят от европейския финал в Рим, без парченце надежда, а публиката - без дъх...

Същият сезон (1984/85) баварският колос Байерн гостува на „Гудисън парк" в полуфинал за КНК. Първият мач в Мюнхен бе завършил наравно, но тук германците водеха на полувремето с 1:0. През втората част обаче се изви познатата "синя" буря - 3:1 за Евертън.

Бедният Жан Мари Пфаф! Че „карамелите" могат да бъдат и горчиви се убеди и Рапид (Виена) на Ханс Кранкъл. На финала в Ротердам австрийците бяха повалени с 3:1 и този път автобусът по улиците на Ливърпул бе със син цвят.

Евертън направи безпрецедентен дубъл като същата година стана и шампион. Парченце шанс не им достигна за требъл - на финала за Купата на Англия те бяха победени в продълженията от десетте играчи на Манчестър Юнайтед, с феноменален гол на Нормън Уайтсайд...

През следващия сезон Анди Грей напусна, отправяйки се към Астън Вила, но дойде английският голмайстор Гари Линекер, с когото Шарпи отново взаимодействаше отлично. По-късно, когато Линекер пое към Барселона, Греъм игра в атаката с Уейн Кларк, а по-късно и с „малкия магьосник" Тони Коти.

Титлата беше спечелена още веднъж - през 1987-ма. След това обаче мениджърът Хауърд Кендъл, разочарован от забраната на английските отбори да играят в Европа след трагедията на „Хейзел", си тръгна, за да отиде в Атлетик (Билбао). Това бе и краят на една епоха на „Гудисън парк".

В националния отбор на Шотландия Шарпи бе призван от великия Джок Стейн. Той изигра 12 мача, отбеляза 1 гол и участва на Световното първенство в Мексико през 1986-та, под ръководството на едно друго голямо име - сър Алекс Фъргюсън.

Легендите си отиват, но клубът остава, търсейки поредния шанс за слава и величие. Греъм Шарп бе избран в най-добрия отбор на Евертън за всички времена, а 159-те му гола го нареждат след легендата Дикси Дийн и завинаги му запазват място в сърцата на признателните фенове от синята част над река Мърси.