Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Всичко започна от любовта на един баща, борещ се за живота на болната си дъщеря

Дионтей Уайлдър е един от най-впечатляващите бойци в тежка категория Снимка: Getty Images
Дионтей Уайлдър е един от най-впечатляващите бойци в тежка категория
"Който иска да се среща с дъщеря ми, ще трябва да издържи поне три рунда спаринг срещу мен. Ако не оцелее, не може да излиза с дъщеря ми. Искам мъж, който ще може да защитава дъщеря ми. Някой, който да е смел, сърцат, с кураж. Не искам дъщеря ми да излиза със слабак, защото аз съм Краля и ще трябва да предам щафетата на следващия. На някой достоен, който ще трябва да се грижи за малката ми принцеса."
"Аз съм истински шампион. Истински шампион, който знае как да се нагоди към всеки боксьор и стил на света. Аз съм един от най-добрите в тежката категория и скоро ще бъда единственият шампион. Едно лице, едно име от Алабама. Аз съм лидер, аз съм крал, аз съм истински войник. Ставате свидетели на жива икона и съвсем скоро ще дойде време, в което няма да има смисъл аз да го повтарям повече. Преминал съм през много неща в живота си, които успяха да направят само едно – да ме направят още по-гладен за успехи."
"Децата ми знаят, че професията ми е да нокаутирам хора. Харесва им да гледат, но не искат никога да видят как мен ме нокаутират. Знаейки това, ми позволява да съм концентриран в ринга. Никое от децата ми не би искало да ме види да понасям това, което причинявам на другите. Затова и трябва да съм сигурен, че никога няма да се случи."
През 1995-а Диас напуска работата си като криминален репортер и, заедно с брат си – Томи, който също е бил журналист, откриват боксова зала. 10 години по-късно в нея влиза 21-годишният Уайлдър и само още три по-късно печели бронзов медал на Олимпиадата в Пекин през 2008 г. Оттам идва и прякорът му – Бронзовия Бомбардировач. Треньорът е впечатлен от мощта, с която младият Дионтей е надарен. Впоследствие именно тази мощ ще е в основата на 40-те му поредни победи (39 от които с КО), непобедената му засега кариера и зелено-златния колан за световен шампион на WBC, който защити успешно вече седем пъти.
Всичко за Уайлдър може и да започна от любовта към малката му и болна дъщеричка, но целта му е да завърши като един и единствен, неоспорим шампион в тежката категория. Като най-великият в историята. А пътят към това, пътят към мач с Антъни Джошуа и неговите титли минава през Тайсън Фюри на 1 декември.

„Има много неща в живота, които правим, въпреки че не искаме. Но трябва. Докато дойде моментът, в който можеш да живееш спокойно. Години наред работех за други хора и пълнех джобовете им с пари. Не защото исках, а защото трябваше. Нямах избор.

Всичко започна от любовта на един баща, борещ се за живота на болното си дете. Започнах да се боксирам само заради дъщеря си (Найея), която беше родена със спина бифида (заболяване, при което детето се ражда с увреждания в гръбначния стълб и гръбначния мозък. При спина бифида гръбначните прешлени не се сключват правилно. При спина бифида се оформя отвор в гръбния канал, през който е възможно да се подава част от гръбначния мозък.).

Докторите казваха, че може никога да не проходи, че може да има трудности, научавайки неща. Но е много умна, жизнена, постоянно бяга наляво-надясно. Обикновено 13-годишно момиче. Предстои й да бъде тийнейджър, вече изисква собствено пространство. Много се гордея с нея. Това ми позволява да продължа с бокса. Подхранваме се взаимно.

Децата ми знаят, че професията ми е да нокаутирам хора. Харесва им да гледат, но не искат никога да видят как мен ме нокаутират. Знаейки това, ми позволява да съм концентриран в ринга. Никое от децата ми не би искало да ме види да понасям това, което причинявам на другите. Затова и трябва да съм сигурен, че никога няма да се случи.

Който иска да се среща с дъщеря ми, ще трябва да издържи поне три рунда спаринг срещу мен. Ако не оцелее, не може да излиза с дъщеря ми. Искам мъж, който ще може да защитава дъщеря ми. Някой, който да е смел, сърцат, с кураж. Не искам дъщеря ми да излиза със слабак, защото аз съм Краля и ще трябва да предам щафетата на следващия. На някой достоен, който ще трябва да се грижи за малката ми принцеса.“


Тези няколко пасажа описват най-добре Дионтей Уайлдър. За него децата са целият му свят, смисълът на живота му, причината за боксовата му кариера. Има цели пет - двама синове и две дъщери, от брака си с Джесика Скарлет-Уайлдър, с която се развежда впоследствие, и още едно със сегашната си половинка Тели Суифт. Иска обаче още. И по-точно осем - пълен баскетболен отбор + три смени, както сам се изразява.

Уайлдър влиза в света на бокса на 21-годишна възраст – през 2005-а, в същата година, в която дъщеря му Найея е родена. Разбирайки за заболяването й, Дионтей напуска колежа и започва да работи в два ресторанта, а междувременно, работи и като шофьор на камион. Всичко заради нея.

Боксът идва чак след това. 33-годишният американец мечтае за кариера в американския футбол или в баскетбола, докато е в колежа, но треньорът Джей Диас открива боксовия му потенциал.

През 1995-а Диас напуска работата си като криминален репортер и, заедно с брат си – Томи, който също е бил журналист, откриват боксова зала. 10 години по-късно в нея влиза 21-годишният Уайлдър и само още три по-късно печели бронзов медал на Олимпиадата в Пекин през 2008 г. Оттам идва и прякорът му – Бронзовия Бомбардировач.

Треньорът е впечатлен от мощта, с която младият Дионтей е надарен. Впоследствие именно тази мощ ще е в основата на 40-те му поредни победи (39 от които с КО), непобедената му засега кариера и зелено-златния колан за световен шампион на WBC, който защити успешно вече седем пъти.

„Знаех, че притежавам сила, но веднъж щом я видях на ринга, си казах: „Ле-ле!“, казва Уайлдър в интервю за BBC, коментирайки мощта в ръцете си, които нокаутираха 19 от противниците му още в първия рунд.

Въпреки че е звяр на ринга, Дионтей казва за себе си, че обича всички, а хората, които го познават, го определят като човек, който държи на думата си.

Сега, Уайлдър е изправен пред, може би, най-голямото изпитание в кариерата си – Тайсън Фюри. Джипси Кинг записа две победи след завръщането си на ринга, но нито Сефер Сефери, нито Франческо Пианета могат да се сравняват с двубоя, който го очаква на 1 декември в „Стейпълс Център“ в Лос Анджелис.

Миналия ноември обеща да убие Бърмейн Стивърн в реванша помежду им. „Искам в статистиката ми да има записан труп“, каза тогава той в интервю по радиото за Breakfast Club. Думите му предизвикаха сериозни реакции, а сега използва същата реторика за предстоящия мач срещу Фюри.

„Искам тялото му да прави неща, които по принцип не би трябвало да прави. Искам да изглежда сякаш е под влиянието на наркотици. Излизайки от тази роля обаче, Уайлдър определя думите си така, говорейки за себе си в трето лице: „Това са думи на Бронзовия Бомбардировач. Той е различен човек, той е убиец. Той не е Дионтей. Всички обичат Дионтей.“

Фюри бе извън бокса за две години и половина след победата си над Владимир Кличко през ноември 2015-а, когато спечели титлите на WBA, IBF, WBO и IBO. Британецът се оттегли, за да се справя с „демоните си“, сред които депресия и зависимост от наркотици и алкохол. Но сега отново изглежда във форма да предизвика най-големите в тежката категория.

„Очаквам Тайсън Фюри да бъде нестандартен, да се опитва да нанася удари от дистанция и да се опита да ме надбоксира. Нека по-добрият стил да победи.

Аз съм истински шампион. Истински шампион, който знае как да се нагоди към всеки боксьор и стил на света.

Аз съм един от най-добрите в тежката категория и скоро ще бъда единственият шампион. Едно лице, едно име от Алабама.

Аз съм лидер, аз съм крал, аз съм истински войник. Ставате свидетели на жива икона и съвсем скоро ще дойде време, в което няма да има смисъл аз да го повтарям повече. Преминал съм през много неща в живота си, които успяха да направят само едно – да ме направят още по-гладен за успехи.“

Всичко за Уайлдър може и да започна от любовта към малката му и болна дъщеричка, но целта му е да завърши като един и единствен, неоспорим шампион в тежката категория. Като най-великият в историята. А пътят към това, пътят към мач с Антъни Джошуа и неговите титли минава през Тайсън Фюри на 1 декември.

Най-четените