Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Феноменалната ултрабегачка, която чупи рекорди, докато яде такос и пие бира

На почти всички снимки Камил е усмихната.

Камил Херон е необикновен атлет и човек. Няма как да е обратното, след като е в състояние да пробяга 655 и половина обиколки на пистата в рамките на 24 часа и да счупи едновременно два големи рекорда.

Американската ултрабегачка спечели състезанието на 100 мили (160 км) Desert Solstice Track Invitational в столицата на американския щат Аризона - Финикс. Тя разби 24-часовия рекорд за избягана дистанция и световния рекорд за 100 мили на писта.

Бегачката от Оклахома Сити избяга 100-те мили за 13:25 часа, с темпо 5:03 минути за километър. За да подобри 24-часовия рекорд, тя изтича общо 162,9 мили, или 260,6 км, с темпо 5:30 минути за километър. Предишният рекорд бе на Патриция Березновска от Полша, която за 24 часа бе изминала 260 км.

На почти всички снимки от състезанието Камил е усмихната и когато я погледне човек, разбира, че издръжливостта й няма граници. Любопитното е, че по време на състезанието пробяга с 5 мили повече от мъжа, който остана втори.

Представете си го отново - 260 км!

Десетократно по-къса дистанция би проснала в агония на земята дори и някои добре подгогвени спортисти, но Херон не чувства болка.

"Имах 7 стресови фрактури като млад атлет, но не знаех, че костите ми са счупени. Усещах дискомфорт, но не мислех, че е нещо сериозно", казва американката.

А историята й е наистина удивителна.

Допреди 14 години нямала амбиции да става ултрабегачка. Бягала по 70 мили на седмица, за да поддържа формата си.

Настоящият й съпруг, Конър, бивш професионален лекоатлет, забелязва, че Камил притежава забележителни данни да направи кариера в ултра маратона и с негова подкрепа днес американката е една от най-големите знаменитости в дисциплината.

Преди да се пусне на пистовите бягания през 2016 година, Камил Херон е известна като шосейна бегачка на маратони и ултрамаратони. През 2017-а печели маратона Комрадс. На първото си бягане на 100 мили -  на Tunnel Hill 100 в Илинойс, също през 2017 година, тя чупи рекорда при жените с време 12:42:40 часа.

Участва в между 4 и 6 състезания на година, но през изминалата 2018-а решава да подложи тялото си на безпрецедентно натоварване.

The Desert Solstice e изпитание за издръжливост. Само 30 от топ американските състезатели са поканени да участват, като преди това трябва да са избягали поне 124 мили (198,4 км) за 24 часа, или 100 мили под 17:30 часа. Състезанието определя националния отбор на САЩ за 24-часово бягане.

Провежда се на 400-метрова писта в училищен комплекс във Финикс и всеки участник си избира в кое състезание да участва - 24-часовото, 100 мили за време или и в двета.

От момента, в който чупи американския рекорд на 100 км през 2015-а, Херон започва да мечтае за най-голямото предизвикателство в дисциплината и на 8-9 декември миналата година реши да атакува върха по време на Desert Solstice и да се пусне в денонощното бягане.

"Неминуемо се стига до момента, в който ти се доспива, така че се гмурнах в неизвестното, поемайки риск. Но същевременно бе много вълнуващо да опитам нещо, което не бях правила преди", споделя спортистката.

С ясното съзнание, че й предстои нещо тотално различно, тя решава да не променя подготвителната си програма и най-дългата дистанция, която пробягва преди състезанието във Финикс, е едва 20,5 мили.

"Преди първите ми няколко ултра маратона се опитвах да увеличавам дистанцията, но това ме смазваше физически и накрая показвах по-слаби резултати в официалния старт. Когато се завърнах към маратонската структура на подготовка, се почувствах по-добре и постигнах всичките си успехи. Очевидно е, че не бягам по 162 мили на тренировка, но е удивително на какво са способни телата ни", добавя усмихнатата американка.

Всеки бегач на дълги разстояния е наясно, че по време на състезанието неминуемо настъпва моментът, в който започваш да се питаш дали си способен да завършиш.

На Desert Solstice Херон започнала да се блъска в невидимата стена "още" на 18-ия час.

Но с мъжа й се подготвили добре за преодоляването на трудния момент. Стратегията включвала храна от любимия им мексикански ресторант за бързо хранене.

"Решихме, че като дойде моментът, трябва да хапна нещо. Подготвихме един двоен такос и малко бира. Чувствах се като зомби. Сякаш бях в транс. За първи път бягах в тази дисциплина и не знаех какво точно ми се случва, но мислех, че съзнанието ми надделява в битката с краката."

Кока-кола, много вода и тонизиращи спортни напитки също били включени в "менюто" на Камил по време на състезанието, в което на всеки 4 часа се сменя посоката на бягане, за да не се отегчават спортистите.

"Изненадващо, но не беше толкова монотонно. Бяхме заобиколени от доста хора и се случваха постоянно някакви драми. Едни повръщаха, други тръгваха към тоалетните... Аз обаче съм щастлив човек и на почтки всички снимки съм усмихната. Обожавам да бягам."

Херон скъсала три чифта маратонки, а в първите минути след състезанието я сложили на инвалидна количка, защото нямала сили да стои на краката си.

Все пак бе пробягала с над 5 мили повече от втория Джейкъб Джаксън, който завърши със 157,58 мили.

"Това беше най-вълнуващото нещо - да победя в състезание с елитно мъжко присъствие. Наистина бе битка между главата и тялото и колкото повече време минаваше, толкова по-възможно изглеждаше жена да победи мъжете. Чувствах се, че се състезавам със себе си, но в същото време фактът, че съм срещу всички тези мъже, ме караше да вдигам летвата все по-високо и по-високо."

Следващата цел пред американката е да повтори представянето си и на 24 Hour World Championships, а в глобален план иска да помогне ултра маратонът да се превръне в олимпийска дисциплина.

"Да стане част от олимпийската програма е следващата стъпка, която ще популяризира спорта ни на международно ниво. Ел Ей ще приеме Игрите през 2028-а и домакинът може да избира нови спортове. Ако успеем да пробием, хората ще могат да видят какво правим, защото е наистина нещо невероятно. Сега съм на 36 и тогава ще съм на 46, но в нашия спорт можеш да си добър и в 50-те си години. Така че може да съм още в началото на кариерата", завършва американката, която по Коледа навърши 37.

   

Най-четените