Грешка №1: Завръщането в националния отбор
Марчело Липи изобщо не биваше да приема отново поста. Да работиш с отбор, който неотдавна е постигнал големи успехи е доста тежко. Едно е когато предшественика ти оставя сравнително млад отбор. Така се случи във Франция през 1998 г. При Роже Лемер французите имаха страхотен потенциал и опитни играчи, които бяха в разцвета на силите си като Тиери Анри и Робер Пирес. Но съвсем друго е да наследиш отбор, който е в с голяма средна възраст като тимът на Италия, който Липи получи от Роберто Донадони. В този случай трябва не само да обновяваш състава, а да намериш нещо кардинално нов. Липи се стараеше, но не успя, въпреки че в родината му го считаха за всесилен.
Грешка №2: Групата
Групата, която Марчело Липи избра за Мондиала също не се оказа най-правилната. Треньорът предпочете ядрото на Ювентус -отбор, който се представи разочароващо миналия сезон, класирайки се седми. По този начин стана невъзможно да се измъкне от менгемето на посредствеността. Селекционерът не се съгласи да повика в тима Касано и Балотели и ако това до някъде е обяснимо, е трудно да се разбере защо не пожела да разчита на шампион като Франческо Тоти. Дори твърде „износен" за модерния футбол, Принца на Рим със сигурност щеше да бъде полезен при използването му поне за едно полувреме.
Грешка №3: Неправилно определяне на момента с върховата форма
В последния мач на Италия в Южна Африка - срещу Словакия си личеше, че краката на футболистите им тежат. Нямаше никаква лекота в действията на играчите, грешките идваха една след друга. Твърде вероятно е Липи да е очаквал италианците да попаднат в плейофа и едва тогава да търсят върховата си форма. Същото важи и за други отбори, участници на световното първенство. В първите срещи повечето имаха проблеми. Но всеки от тях още във втория мач започна да демонстрира по-добри неща. При Италия това се случи едва в последните десетина минути на мача със Словакия. Определено Липи сбърка при планирането.
Грешка №4: Сляпата вяра в някои от играчите
Марчело Липи е сред специалистите, които винаги знаят какво им трябва. Той повярва в Канаваро, Якуинта и Пепе. Те обаче не просто го подведоха, а изобщо не успяха да издържат на натоварването им с подобна отговорност. Естествено, вероятно щеше дае доста странно ако по средата на първенството бе заменил Канаваро, това е все едно да ритне стола, на който стои. Но така и не стана ясно защо Якуинта изигра три пълни мача в ЮАР, или Пепе бе на терена в пет от шестте полувремена.
Грешка №5 Тактиката
Една от характеристиките за играта на „адзурите" в Южна Африка е объркването. Липи заложи на една хамелеонова Италия, но едно е способността да промениш лицето на отбора по естествен път, съвсем друго е загубата на яснота. След промените на схемите - от 4-2-3-1, на която треньорът държеше толкова много, но беше разколебан от Бориело, единственият нападател, който би могъл напълно да оползотвори тази идея - в 4-3-3 и 4 -4-2, рискът да отпаднат беше солиден. И отборът загуби своите сигурни точки. Да не пропускаме и това, че честата смяна на ролите на някои играчи допринесе за загуба на една точна идентичност.
Грешка №6: Съставът
Ако приемем, че решението на Липи да остави извън групата играчи като Тоти, Дел Пиеро и Гросо е било правилно, то той бе задължен поне да намери правилното място на младите на полето. Но това не се случи. В пъривте два мача Маркизио се появи зад нападателите и не можа да се оправи. Монтоливо също не бе на мястото си в средата на терена. В атака също цареше хаос и се тестваха различни варианти. На фланга бе ту Якуинта, ту Джилардино. Липи непрекъснато обясняваше, че знае как ще играе отборът му, но съдейки по това колко футболисти се появиха в трите срещи по-скоро се виждаше, че и той има съмнения.
Грешка №7: Резервите
Срещу посредствените словаци, които срещу италианците обаче показаха впечатляваща игра, Марчело Липи използва за първи път от Фабио Куалярела, включвайки го през второто полувреме на мястото на Гатузо. Е, снайперистът на Неапол се оказа най-добрият от „адзурите". Изглеждаше най-свеж и решителен особено в сравнение с колегите си дефилирали в тази зона до момента. Доказа го и резултатът му: един гол, отменен поради спорна засада и един истински гол с прехвърлящ удар от дъгата. Но къде е гледал Липи по време на тренировките в Саутдаун колидж?
Грешка№ 8: Не откри лидерът, който да замени Пирло
В критичните моменти Марчело Липи така и не успя да открие онзи, който да поведе отбора след себе си. Такъв трябваше да е Андреа Пирло. Той обаче се контузи и до снощи не успя да се появи в игра. А заместникът му просто не бе открит от селекционера. Разликата между Италия с Пирло и Италия без Пирло пък се видя отчетливо срещу Словакия.
Грешка №9: Безличният отбор
Този отбор, който Липи доведе в Южна Африка нямаше идентичност. И това се видя още в контролата с Мексико. Кришито, Пепе, Ди Натале, Маджио, Бокети, Паломбо, Бонучи и компания не са на необходимата висота за световно първенство. А някои от ветераните, които трябваше да придават идентичността имаха кошмарен сезон, накъсан от физически травми като Каморанези например.
Грешка №10 Лошите сигнали
Последната и също толкова фатална като първата, за която обаче италианците си дадоха сметка едва вчера. Разкри я самият Марчело Липи в самокритичната оценка, която си даде минути след последния съдийски сигнал на последния си мач начело на Италия. Селекционерът призна, че дори не е разбрал преди тази среща, че играчите му са носили в сърцето, главите и краката си страх. И са играли с него на терена, през цялото време на престоя си в Южна Африка. Което обяснява начинът, по който Италия изглеждаше на този шампионат.
