Миналата есен Елиуд Кипчоге постави феноменален световен рекорд в маратона с време от 2:01.39 часа. Тогава кениецът подобри предишното върхово постижение с повече от минута, а в края на април спечели Лондонския маратон за четвърти път с втори най-добър резултат в историята на леката атлетика.
34-годишният кениец преодоля класическата дистанция от 42 195 метра за 2.02:37 часа, подобрявайки собствения си рекорд на трасето от 2:03:05 часа от миналата година. Времето на Кипчоге бе с около минута по-слабо от световния му рекорд, който той постави на маратона в Берлин през септември 2018-а.
Кипчоге е абсолютен феномен, а постижението му е съизмеримо като тежест с тези 9.58 секунди, за които Юсейн Болт пробяга 100 метра на световното в Германия преди 10 години.
Елиуд покори всички върхове, но няма да се откаже от голямата си мечта - да падне под два часа в класическата маратонска дистанция.
Само допреди няколко години никой не вярваше, че това е възможно, но Кипчоге промени стандартите.
Остава му по-малко от половин минута до целта
Въпреки историческите си рекорди, кениецът никога не е бил световна звезда в пълния смисъл на думата. Естествено, в родината си и във Великобритания е познат от дълго време, но почти всеки африканец във Висшата лига на Англия е по-известен от него.
Кипчоге печели първата си световна титла на 5000 метра през 2003 година. Ако може да се вярва на документите му, тогава е само на 19.
Голямата му страст обаче е маратонът и през 2015-а в Берлин за първи път се опита да свали рекорда на планетата, но се сблъска с неочакван проблем. Стелките му се отлепиха и му създаваха голям дискомфорт. Кениецът успя да финишира и дори спечели, но чупенето на рекорда, разбира се, не се случи.
Неговите спонсори му поднесоха най-искрани извинения и започнаха да произвеждат нова линия обувки за бягане специално за него.
Само от спонсорски договори Кипчоге печели около милион долара на година. И това е без да се вземат предвид наградите от турнирите и други негови източници на доходи.
Сумата може и да не ви звучи толкова впечатляваща на фона на приходите, които получават футболистите, но за леката атлетика са си сериозни пари.
Но въпреки това Елиуд продължава да живее скромно в своето родно село.
Преди две години спонсорите организираха специална маратонска надпревара, наречена Breaking 2, за Кипчоге и други двама елитни бегачи, в която бяха създадени всички условия за поставяне на нов световен рекорд: пейсмейкъри плюс идеално трасе на писта в Италия. Кениецът спря хронометрите на 2:00.25 часа - на по-малко от половин минута от заветната цел. Този рекорд обаче не влезе в историята, тъй като не беше поставен в рамките на официално състезание. Но много скоро след това Елиуд стигна до споменатите в началото 2:01.39 часа.
Сега отново възнамерява да атакува немислимите до скоро два часа, а фигури като Степан Киселев, най-добрия маратонец на Русия, вярват, че има шанс.
"Преди, докато Денис Кимето държеше рекорда, не вярвах. Тогава резултатът от малко над два часа и три минути изглеждаше фантастичен. Но след това Кипчоге разби на пух и прах предразсъдъците дори в собствената ми глава. Той е страхотен феномен, всички кенийци му се кланят. А и на тази възраст...", споделя Киселев, който често се подготвя в Кения.
Но какво има предвид под "тази възраст"?
"На 34 е по паспорт, но реално е поне на 43. Появиха се дори негови бивши съученици, които твърдяха, че е на 48 години. Това, разбира се, е прекалено много, но той определено е прехвърлил 40-те. Сега спонсорите му искат отново да започнат проект за бягане под два часа и мисля, че докато е в такава потресаваща форма, може да го направи."
Киселев обяснява в какво се крие уникалността на Елиуд.
"Голямо предимство му е техниката на бягане. Тя е възможно най-икономичната и за нея вече се пишат учебници. По този начин бягат много атлети на писта, но на шосе тази техника крие голяма опасност от контузии. Налице е по-голямо натоварване на ахилесите, както и на други части от тялото. Кенениса Бекеле е споделял, че когато е преминал на шосе, е трябвало да променя техниката си.
Но на Кипчоге не му пречи и бяга така по време на цялото разстояние. Асфалтът не му убива, което е уникално.
Селото му е на 30 километра над Итен. Специфично за техния лагер е, че цари жестока дисциплина. В събота сутрин се прави дълъг крос, след което на бегачите им е позволено да се приберат вкъщи при семействата си. А в неделя вечерта всички трябва да са отново на линия в школата.
Елиуд Кипчоге е обикновен и скромен човек. Върши всякаква домакинска работа в лагера, дори мие тоалетните. Напоследък, когато популярността му стана огромна, идват тълпи от туристи в лагера, за да го видят. Но преди важни състезания затварят базата за външни лица, за да се концентрира върху тренировките", завършва Киселев.
