Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Моите олимпийски тревоги за цивилизацията

Българската делегация на откриването на Игрите във Ванкувър
Българската делегация на откриването на Игрите във Ванкувър

Зимната олимпиадата във Ванкувър започна. Аз не се вълнувам от зимни спортове, но все пак ще коментирам международните състезания.

Преди 25-30 години започна сериозна комерсиализация на спорта. И ако за професионалния спорт това някак си е нормално, за аматьорския то е абсолютно противоречие. Като следствие от това аматьорският спорт изчезна окончателно.

За да се печелят повече пари всички международни състезания станаха (първоначално неофициално, а после и официално) „професионални", тоест комерсиални. Световните първенства и олимпиадите станаха преди всичко ФИНАНСОВИ начинания. Влагат се страшно много пари с цел да се изкарат още повече като печалба (от реклами, телевизионни права и туристи). Тази тенденция в един момент премина границата на разумното.

Като че ли това беше най-видно на Олимпиадата в Атина. Въпреки загубите и големите скандали с подкупите, и следващите организатори не се отказват от тази политика, защото МОК ги поощрява. Видяхме го в Пекин. Сега и във Ванкувър.

Всеки път планираните разходи се надвишават поне 3-4 пъти. Атина струваше около $14 млрд., т.е. три пъти повече от предвиденото. За олимпиада в Пекин бяха похарчени $37 млрд., което е три пъти повече от Атина. За олимпиада в Лондон (2012) през 2005 г. бяха планирани 2,5 млрд. лири. Сега вече сумата е 9,5 млрд. лири, което е четири пъти повече. Ще видим колко ще бъдат похарчени реално до 2012-та.

Досега приходите почти винаги са надвишавали разходите, но като се приспаднат парите, дадени за подкупи (за да се спечели домакинство), се питаш „Каква е целта на цялото мероприятие?"...

Да, има голямо строителство, стимулира се икономиката на града-домакин, създава се работа за много хора за 2-3 години... А после? Ако човек се разходи до Барселона или Атина, ще види колосални съоръжения, повечето от които са оставени да се рушат...

При зимните олимпиади сумите са по-малки - например за Ванкувър са похарчени около $6 млрд. Сега от там се чуха оплаквания, че игрите ще бъдат май на загуба - няма сняг, няма туристи, няма приходи. Пък и светът е в криза - хората харчат парите си за по-важни неща. Няма и голям зрителски интерес, адекватен на вложените пари.

Това особено важи за България. За излъчване на състезанията от Атина БНТ е платила 660 000 евро, купувайки пакет от 1000 часа, а е излъчила само 20% от тях. Приходите от реклами не са покрили тези пари, тоест БНТ е била на чиста загуба.

Ще кажете - „Ние сме платили тези пари за да гледаме нещо интересно, без да ходим до Гърция". Откриването на игрите (най-атрактивното нещо) обаче е гледано само от 12-14% от зрителите. Повече хора гледат ежедневно например новините по БТВ (17%) или „Шоуто на Слави" (15%)! Самите състезания са били следени от едва 7% от зрителите. Предполагам че и сега е така, но ще го разберем след 2-3 седмици като излязат пийпълметричните данни на агенциите.

Цялата тази история със спорта започва да ми напомня за имотния балон. Цените се надуват изкуствено, подклажда се истерия с цел да се продава все по-скъпо (разбирай спорт, реклама и ТВ-права), но в един момент това ще се спука... И тогава!? Кой ще покрие загубите? Пак всички ние. А шефовете ще се измъкнат невинни и богати!

Дано скоро МОК се вразуми и спре да гледа само собствения си финансов интерес (тоест, рушвети и подкупи) и се замисли за същността на спорта! Това е физическа култура, чиято цел е да стимулира човешкото здраве, а не човешката алчност! Това не е търговия, реклама и телевизионни права.

Олимпийските игри вече нямат нищо общо с духа на олимпизма! С парите, хвърляни за ефектни откривания, закривания и други безсмислени забавления за очите на туристи и зрители, могат да се построят хиляди спортни площадки, на които деца и родители да играят баскетбол или футбол, вместо да клечат пред телевизора и да гледат как натъпкани със стероиди и анаболи „професионалисти" се състезават кой да спечели повече долари от награди и спонсорски договори.

Дано и хората по-бързо се събудят от тази хипноза и осъзнаят, че светът е затънал в много по-сериозни проблеми от това кой се спуска най-бързо със ски и дали ще бъде подобрен рекорда в плуването с 2 стотни. Проблеми с климата, замърсяването, неграмотността, бедността, храните, водата, енергията, ГМО... да не говорим за военните конфликти (нали мирът уж беше най-важен!). Това са нещата, които трябва да ни вълнуват повече!

На този фон дори няма да споменавам проблемите, които създават самите олимпиади - например унищожаването на екологията около Сочи или допълнителната урбанизация на Пекин, който е станал още по-нечовешки голям град - 17 милиона души, - като половината живеят в примитивни условия, без вода и други удобства.

Защо всяко нещо се изражда толкова бързо щом само се докосне до пари? В Древна Гърция победителите в игрите са получавали лавров венец и уважение. Днес освен златен медал получават и по стотина хиляди долара. 23-годишният сноубордист Шон Уайт е заработил 8 милиона от спонсорски договори още преди състезанията. Парите са от фирмата за дъски за сноуборд „Бъртън", „Ред Бул", веригата супермаркети „Таргет", производителят на очила „Оукли", компанията за компютърни игри „Юбисофт" и телекомуникационния гигант „Ей Ти & Ти. Това какво общо има със спорта и с древногръцките олимпийски игри?

Вече чувам своите критици: „Това, че има световни проблеми, значи ли, че хората нямат право да се радват и да се забавляват?" - Не, разбира се. Всеки има право на това като индивид, като частно лице. Всеки има право на лично щастие. Но когато държавата (или някоя международна организация) институционализира нещо като атракция и особено ако за това трябва да се похарчат ГОЛЕМИ пари - тогава нещата стават различни. Затова хората са измислили т.нар. „приоритети". Просто едни неща са по-важни от други и трябва да се финансират повече и по-спешно. Едни проблеми са по-належащи от други и трябва да се решават преди тях. Трябва да се замислим сериозно над това, преди да е станало прекалено късно за цивилизацията!

 

Най-четените