Спечелването на Висшата лига от Лестър през пролетта на 2016-а завинаги ще остане едно от най-големите чудеса във футбола.
Архитектът на този изумителен успех беше италианския тактик Клаудио Раниери, който обаче беше уволнен по-малко от година след триумфа - през февруари 2017-а.
Опиянени от триумфа, "лисиците" започнаха новия сезон колебливо. Отборът успя да прескочи групите на Шампионската лига, но на вътрешната сцена се свлече в зоната на изпадащите след серия от пет поредни загуби.
Ръководството взе решение да действа и повиши асистента на Раниери Крейг Шекспир до временен мениджър след освобождаването на италианеца.
И до днес много фенове на Лестър смятат, че опитният треньор е бил освободен твърде рано след всичко, което направи за клуба, а почти десетилетие по-късно специалистът разкри, че зад решението са се криели повече неща от резултатите на терена.
В интервю за Four Four Two Раниери заяви:
"Честно казано, болеше. Девет месеца по-рано бяхме спечелили Висшата лига и изведнъж ме уволняват. Защо? По-късно синът на президент ми каза, че проблемът е, че не се разбирам с някои английски членове на щаба. Невероятно.
Още в предишния сезон, когато бяхме начело в таблицата, един от служителите беше говорил някакви глупости за мен пред играчите. Повиках го в офиса си и го попитах защо, а той дори не можа да ми отговори.
В този момент бях твърде фокусиран върху битката за титлата, така че просто казах на главния мениджър, че в края на сезона ще го освободим. В крайна сметка спечелихме Висшата лига и беше такава радост, такива празненства, че реших да не правя нищо. Това беше грешка. На следващата година той продължи да говори негативно за мен пред играчите."
А размишлявайки върху нещата, които се объркаха за Лестър на терена след шампионската кампания, Раниери каза:
"Предупредих всички, че не можем да повторим това, което направихме. Беше невъзможно. Да играеш едновременно в първенството и в Шампионската лига е изключително взискателно, ако не си свикнал с това. Изисква се огромна физическа и психическа енергия.
В първенството, особено срещу по-големите отбори, представянето ни беше на ниво. Независимо дали печелехме или губихме, момчетата играеха добре. Но европейският футбол си взема своето и ние платихме цената в първенството, обикновено срещу по-малките отбори.
Уволнението е част от кариерата на всеки треньор и аз го приех. Приех го зле, но не много по-зле от други уволнения, които бях преживял, защото удовлетворението от постигнатото далеч надмина всяко разочарование. Но футболът е такъв."
