Волейболистите смазаха Аржентина с 3:0 (18, 21, 16) в третия си мач от Световната лига. Резултатът и играта бяха приятни за окото, но най-впечатляваща бе атмосферата в зала "Арена Армеец".
Всички билети бяха продадени и трибуните бяха препълнени. Море от трибагреници, шум и настроение.
Деца, семейства, усмивки...
Това е отборът на народа. Волейболистите пак напълниха залата и са позитивният лъч в спорта ни. Те накараха българина да иде да вика за тях по средата на лятото, най-мъртвият сезон като интерес към всичко друго, освен ваканция. В разгара на протести и политически събития, които фокусират огромен процент от съзнанието и вниманието на всеки българин.
Залата беше като антипод на всичко в спорта ни.
И то не за първи път. Волейболните ни национали са изключение в правилото, независимо, че миналото лято бе на път да опръска с кал и този чистичък ъгъл на спорта у нас.
Да, миналото лято... Помните ли скандалите около Радостин Стойчев? Отказването на Казийски? Скандиранията за оставка на Данчо Лазаров, битките с бюрокрацията на федерацията...
Не, защото отборът бие и от трибуните струи позитивизъм.
Това е силата на успеха - гали съзнанието и му инжектира серума на щастието.
Проблемите са забравени.
България има нужда от такъв серум, независимо, че той доказано не решава проблеми. През 90-те футболният ни отбор често го продаваше на народа. Сега го правят волейболистите.
Те са отборът на хората.
