Неделната битка в центъра на София е най-голямата между фенове на ЦСКА и Левски като численост за последните 13 години. На 13 март 2000 г. ултраси на „червените" щурмуваха бастиона на левскарите - „Синьото кафе" на ъгъла на ул. „Драган Цанков" и бул. „Евлоги Георгиев". Тогава в боя участваха над 300 човека, а щетите по полесражението не можаха да бъдат поправени със седмици.
В неделя левскари дойдоха пред стадион „Българска армия" и отново стана голям бой - според бюлетина на МВР пак близо 300 хулигани са се били из парка. Имаше кръв, бомбички, ранени, линейки - повторение на разпердушинването на „Синьото".
Сега е ред на анализите от „експерти". Ще чуем за гнило общество, за язвите му, за липсата на образование и т.н. Както обикновено. Разбира се, ще има и няколко ареста на хлапетии, които и без това имат забрани да ходят по мачове. Типичната реакция на органите, след като битката е минала. Акция превенция не съществува в речника на МВР, въпреки че се знаеше, че в неделя откриването на баскетболната зала на ЦСКА е рисково събитие, предвид съперника - Левски.
Но целта на този материал не е да осъжда, заклеймява или сочи виновници с пръст. Дербито е солта на спорта във всяка една точка на света. С добрите и лошите му характеристики. Около него винаги има страст, а често тя изкипява до бой и кръв.
Кои са най-свирепите съперничества във футбола?
В Европа традиционно погледите са към Барселона - Реал, защото там има и политика. Но рядко се стига до сериозни сблъсъци, защото гостуващи агитки реално няма. Омразата е свирепа и искрена - каталунците мразят короната, а Мадрид презира областта, постоянно теглеща за независимост.
Селтик и Рейнджърс вадят нож на игрището и край него заради политика и религия. Протестантският и пробритански корен на „сините" срещу католическата вяра на половин Шотландия и на практика целият остров Ирландия. Там сблъсъците са чести, а жертвите на насилие около дербито само за последния век - над 10.
В Англия голямата омраза е Ливърпул - Манчестър Юнайтед, тя остава непреходна през годините. За три десетилетия между 60-те и началото на 90-те са регистрирани поне 10 грандиозни бойни действия, завършили с множество ранени. Няколко пъти арена на тях стават кварталите около стария „Уембли", където двата тима се срещат във финали. През онези години те били доста по-удачни за уговорки и дори случайни срещи.
В страната, която бе заклеймявана като лидер в хулиганството, сега нещата са различни. Дебнещите отвсякъде тв камери, огромните присъди за всяко провинение на мач, разпространението на билети със сложна система, включваща пълна идентификация на купуващия, изцяло седящите места на стадионите... Англия до голяма степен реши проблема. В добавка дори инциденти да има, на тях не се дава голяма гласност в медиите. И това е част от решението - не рекламирай това, което смяташ, че не е добър пример за обществото.
В Италия манталитетът на ултрасите е различен. Дори голямата война Рома - Лацио не ключва в бойните действия „цивилни". Честа гледка е запалянко на Лацио (или Рома) с приятелката си да пресича целия парк край „Олимпико", пълен с агитка на врага. Никой няма да ги удари, защото „не са ултра". Това е верюуто - на бой отиват само ултрасите. Те са направили своя избор. В Англия например битките между хулиганите са като келтски сблъсъци - бият се всички, които са на мястото. Независимо дали са част от Фирмата (хулиганската фракция на всеки отбор).
В Германия футболното хулиганство никога не е спирало да е актуално. В луксозния свят на Бундеслигата обаче инцидентите намаляват или са умело скрити от света. Но клубове като Динамо (Дрезден), Санкт Паули , Херта, Хамбургер, че и колосът Байерн, често имат проблеми с групировки от своите фенове.
Полша и Русия са люлка на новото лице на хулиганството. Тук се бият момчета, които тренират за това. Да си хулиган е една ли не занаят, професия. Часове на тренировки в боксови и фитнес зали, организация като за спортен клуб, алтернативен на подкрепяния футболен такъв. Побоищата са организирани и често остават сериозно ранени - подготвените "киборги" от залите удрят силно и точно.
Холандия... Тук Аякс, Фейенорд и ПСВ са постоянните заподозрени. Сблъсъците в този триъгълник обикновено са пазени поне като среща на върха в Евросъюза.
Което само доказва, че не може да се търси коренът на явлението футболно хулиганство в социалния статус на запалянкото. Хулигани има и в Молдова, но и в Германия. Бият се опърпани безделници и добре облечени дендита на средна възраст с бизнес и положение. Преди няколко години в уговорен бой в Холандия загина 40-годишен собственик на хотел. Човек със състояние, но и хоби...
Да анализираш това явление не е лесно. Много често то не се поддава на стереотипи. Не можеш да кажеш: „Футболният хулиган е млад, стар, такъв или онакъв.". Всеки има свой мотив да е там, където е битката. Понякога личен, понякога свързан с емблемата. Но винаги дълбоко заседнал в съзнанието до момента, в който тръпката изчезва и хулиганът се превръща в обикновен футболен запалянко.
