Факт е повечето хора не одобряват съпругите на футболистите. Стереотипът, присъстващ в медиите не е добър - разглезени мацки, които знаят само да харчат за козметични услуги, скъпи дрехи и бижута, които като цяло са безполезни.
Общувам от над десет години с такива жени и мога да ви кажа, че външният вид понякога лъже, но важното в случая е друго.
Много малко от хората се замислят колко стресиращ и понякога пълен с разочарования може да бъде животът на семействата на футболистите. Клубовете търгуват футболистите като стока, а ти си принуден да чакаш какво ще реши някой мениджър, а това решение ще определи развитието на живота ти оттук нататък. Имам приятели, които не са пряко свързани с футбола и те често ме питат защо съпругът ми не подпише с този или онзи отбор. Изобщо не е толкова просто.
Местенето от един клуб в друг и от един град в друг често е тежко изпитание. Аз имам късмет, че откакто се запознах с моя съпруг, той играе в един клуб - Болтън, но все пак имам история за преместването: напуснах Лондон, работата си, дома, семейството и приятелите ми, за да живея с него, а детето ми беше на годинка и половина, като в същото време бях бременна с второто ни дете, при това в осмия месец.
Досега той не е прекарвал много време далеч от нас, има време за семейството и децата си, това е една от хубавите страни на този живот, професионалните футболисти имат повече свободно време.
При много от нашите приятели обаче тази екстра не е налице. Много футболни съпруги са оставени сами да ръководят домакинството, а съпругът им често се пробва в нов клуб, далеч от дома, а дамите се занимават с деца, настаняване и училище.
Винаги съм се възхищавала на моята приятелка Ема Хийли, съпругата на Дейвид Хийли, с които се запознах, когато и двете живеехме в Манчестър през 2005. След това тя последва съпруга си във Фулъм, Съндърланд и в последния ден от трансферния прозорец - в Глазгоу. Първоначално сделката беше да е под наем за шест месеца и Ема остана в Нюкасъл, само с двете им деца. Тя смяташе, че не е добро решение отново да се мести с децата, вече го бяха правили два пъти в последните три години.
Предишната година Дейвид беше под наем в Ипсуич за три месеца, както и в Донкастър за два месеца, така че Ема прекара по-голямата част от годината далеч от съпруга си. Синът й не можеше да се аклиматизира в училище, плачеше всеки ден и се притесняваше, че и майка му ще го изостави. Ема реши, че не може да премести децата си в Шотландия за шест месеца, затова реши да ходи там всеки уикенд, така Дейвид имаше шанс да прекарва известно време със семейството си.
Ема няма роднини в Нюкасъл, затова се справяше сама, но нае помощничка, която обаче я окраде. И този случай далеч не е единствен.
Винаги съм се страхувала от този избор - дали семейството трябва да следва продадения на нов клуб играч или да се установим някъде, а той да пътува и да се връща? Това поставя много бракове под сериозно напрежение и много не са издържали. А и несигурността в живота на играчите не е за подценяване - идва нов мениджър и започва да налага нови играчи, това е най-често срещаната причина за провал на един футболист.
Но да се върнем на трансферния прозорец. Понякога спекулациите са по-лоши от крайния резултат. Спекулациите се разпространяват от агенти, от медиите и дори от клубовете и често в тях няма и грам истина. Социалните мрежи и новините онлайн също нагнетяват напрежението. Спомням си как в края на един трансферен прозорец - в последния ден, със смях прочетохме, че някой видял Кевин да отива на медицински преглед в Арсенал.
Сега обаче, последният ден на трансферния прозорец през януари беше доста тежък. Живяла съм в чужбина и съм пътувала много, така че винаги съм искала децата ми също да прекарат известно време в друга страна. Този опит те обогатява за цял живот и понякога дори ти дава по-различна гледна точка към много неща. Имаше вариант Кевин да рита в САЩ, този вариант се появи по-рано през януари, но след като го обсъдихме, решихме, че моментът не е подходящ.
След това в местния вестник в Болтън прочетох, че клубът вече нямал нужда от Кевин след почти девет години и това определено ме разстрои. Децата се върнаха от училище, като ме питаха дали е вярно, защото учителите и учениицте ги бяха разпитвали къде смята да рита баща им.
Винаги съм подкрепяла желанието на Кевин да играе футбол и съм сигурна, че лоялността му към отборите, за които е играл се цени, най-малкото защото това качество вече се среща рядко.
Лично за мен, мога да кажа, че имам всичко, което съм искала. Истинско семейство и чудесни приятели в Болтън, нашият втори дом. Дори тук успяхме да стартираме и една благотворителна инициатива, която от много време ми е мечта, така имаме шанс да помагаме на деца в неравностойно положение.
Имам повече опит като съпруга на футболист и честно да ви кажа, в един момент парите вече нямат значение. Познавам много богати хора, които са нещастни. Но да живееш с хората, които обичаш е изключително важно. За мен и Кевин това се получи в Болтън.
