Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Момчето, което продължава да "лети" дори и без крака

Люис Хамилтън е един от идолите на Били, но той иска да върви по собствен път и го прави!
На 16 април 2017 година Били Монгер се движи с почти 200 км/ч в състезание от Формула 4 на „Донингтън Парк“ в Ланкашър. Пред него има две коли. И двете правят маневра в последната секунда, за да избегнат спрял болид на пистата. Били не успява и се забива в колата на финландския пилот Патрик Пасма.

Снимка: Getty Images
На 16 април 2017 година Били Монгер се движи с почти 200 км/ч в състезание от Формула 4 на „Донингтън Парк“ в Ланкашър. Пред него има две коли. И двете правят маневра в последната секунда, за да избегнат спрял болид на пистата. Били не успява и се забива в колата на финландския пилот Патрик Пасма.
Възстановяването е тежко и дълго, но Били мисли единствено за завръщането си на пистата.
„Не мога да повярвам. Люис Хамилтън е един от пилотите, които ме вдъхновяваха, когато бях малък, още когато бях на 8-9 години. Тъкмо бях започнал с картинга и беше страхотно да видя британски пилот да печели световната титла. Не искам да бъда точно като него, искам да извървя своя път, но мечтая да стигна неговото ниво, да постигна нещата, които той е постигнал. Все още поддържаме връзка. Разбира се, в момента той е изключително зает, но аз съм много щастлив, че спечели петата си световна титла. За мен е достатъчно времето, което прекарахме заедно“
Били, наистина, е специално момче със сърце и душа с размерите на Еверест. А усмивката на лицето му като на Чеширския котарак, както той сам я описва, при всеки негов досег с болида или пистата, може да бъде вдъхновение за всеки.

На 16 април 2017 година Били Монгер се движи с почти 200 км/ч в състезание от Формула 4 на „Донингтън Парк“ в Ланкашър. Пред него има две коли. И двете правят маневра в последната секунда, за да избегнат спрял болид на пистата. Били не успява и се забива в колата на финландския пилот Патрик Пасма.

Катастрофата е ужасяваща и се предава на живо по телевизията. Инцидентът се случва дни преди 18-ия рожден ден на Били. Той остава в болида около 90 минути, преди да бъде изваден от останките и да бъде транспортиран до болницата.

Идва на себе си три дни по-късно и се сблъсква с бруталната реалност – и двата му крака са ампутирани.

„Спомням си всичко. Спомням си как се случи – разказва Били в документалния филм на BBC за инцидента „Driven: The Billy Monger Story”. – Някои хора сигурно си мислят, че ако някой ден се събудят без крака, ще изпаднат в тотална паника. При мен не беше така.

Единственото, за което мога да мисля от катастрофата насам, е как да се върна обратно в болида и да изпитам чувството от скоростта, което обичам толкова много. Да, инцидентът беше ужасен, но не виждам какво ще се промени, ако се ядосвам или съжалявам за това до края на живота си.

Не знам какво бих правил, ако не мога да се състезавам отново. Би ме смачкало.“

Били започва да се състезава на 6 години. На 10 вече е шампион на Великобритания. Изгряващата звезда на Формула 4. Един от идолите му е Люис Хамилтън, а инцидентът привлича вниманието на петкратния световен шампион във Формула 1.

„Не мога да повярвам. Люис Хамилтън е един от пилотите, които ме вдъхновяваха, когато бях малък, още когато бях на 8-9 години. Тъкмо бях започнал с картинга и беше страхотно да видя британски пилот да печели световната титла.

Не искам да бъда точно като него, искам да извървя своя път, но мечтая да стигна неговото ниво, да постигна нещата, които той е постигнал.

Все още поддържаме връзка. Разбира се, в момента той е изключително зает, но аз съм много щастлив, че спечели петата си световна титла. За мен е достатъчно времето, което прекарахме заедно“, споделя Били в интервю за британския „Evening Standard“.

Единственото нещо, за което Били мисли след операцията, е как да се върне на пистата възможно най-бързо. В първия момент, родителите му – баща му Роб и майка му Аманда, не приемат идеята положително. Камерата на няколко пъти се извърта, когато емоциите завладяват Аманда по време на заснемането на документалния филм.

Една от най-големите опори на Били е сестра му – Бони. Тя е една от първите, които излиза на пистата след инцидента, но запазва самообладание. Той е буден през цялото време, докато линейката пристигне и казва, че дължи живота си на Бони. „Всички бяха изпаднали в паника. Най-лошото, което можех да направя, бе и аз да се паникьосам. Това щеше да го изплаши още повече“, разказва Бони.

Въпреки че не успяват да направят нищо за краката му, Били е изключително благодарен на лекарите. Започва дълъг процес по възстановяване, а Били се сдобива с изкуствени крака.

В състоянието, в което се намира обаче, не може да се състезава. Правилата на Международната федерация по автомобилизъм (ФИА) не позволява на хора, загубили и двата си крака, да се състезават в едноместни болиди. Затова решава да ги промени. Среща се с хора от ръководството на ФИА и те му дават позволение отново да излезе на пистата.

Carlin Motorsport адаптират болид, който да се управлява не с педали, а с ръчки на волана. „Нервен съм, защото искам всичко да мине добре, не защото ме е страх от шофирането. Тази кола е по-мощна от всички, които съм карал преди. Хубавото, когато карам, е, че ако не ме познаваш, не знаеш какво ми се е случило. И това ми харесва“, казва Били, когато 9 месеца след катастрофата отново се качва в болида.

„Не просто отново кара, но направо изхвърча от гаража, сякаш каза: „Свободен съм. Отново правя това, което обичам.“ – споделя за Били колега пилот Джейми Карълайн. – Не мислех, че ще се върне толкова бързо. Никога не съм виждал някой да прави нещо подобно. Всички от отбора на Carlin бяха шокирани.“

11 месеца след инцидента, Били отново започва не просто да се състезава, но го прави вече и във Формула 3 – едно ниво по-нагоре от Ф4. Вече има и класиране на подиума, на който, малко трудно, се качва с изкуствените си крака.

„Тъй като нямам крака, останалата част от тялото ми трябва да бъде по-здрава в сравнение с всички останали пилоти.“

Били, наистина, е специално момче със сърце и душа с размерите на Еверест. А усмивката на лицето му като на Чеширския котарак, както той сам я описва, при всеки негов досег с болида или пистата, може да бъде вдъхновение за всеки.

 

Най-четените