След 4 години в сянката на големите треньори Силвано Пранди и Радостин Стойчев един белокос италианец се появи на сцената в националния отбор по волейбол. Направи го с гръм и трясък, на най-авторитетния и чакан спортен форум на планетата за всеки четиригодишен период - Олимпиадата.
Там, където се предвиждаше официалният крах на тима ни след бурното лято на скандали. Но крахът беше отложен за неопределено време. Затова и предложеният договор за нови четири години, този път като първи селекционер на отбора, трябва да е най-малкото, което федерацията дължи на Камило Плачи след полуфинала в Лондон.
Италианецът заслужава поста не само заради качествата си на волейболен специалист, а и заради едно човешко такова, все по-изчезващо в рамките на професионалния спорт - лоялността. Плачи можеше да си тръгне още след 2010 година, когато федерацията уволни довелия го у нас като помощник-треньор на националния отбор Силвано Пранди по възможно най-глупавия начин.
А на Професора се наложи да чуе от журналистите, че няма да продължи работата си в България точно в дните около кончината на баща му. Тогава за Камило имаше много по-примамлив договор от страна на Русия. Същата Русия на Алекно, която триумфира на 12 август в Лондон в един от най-епичните олимпийски финали в историята. Но италианецът избра да остане тук, въпреки че стана свидетел на класическия балкански акт при отстраняването на Пранди.
Сега пред Плачи отново има не по-малко примамливи варианти. Клубни отбори от Бразилия и Русия плюс националният отбор на Катар чакат на опашка за него, при това с предложения за заплата надвишаващи два пъти това, което той би получавал у нас. Но за Камило България остава вариант номер 1 и първи приоритет. Което също трябва да бъде оценено от управляващите волейбола у нас.
Италианецът иска цялостна стратегия за българския волейбол - нещо, за което апелираше Радостин Стойчев, но по една или друга причина дори не бе стартирано. Сега федерацията може да докаже, че има волята да изпълни подобна програма.
Нов договор за Камило ще даде на БФВ и шанса за пръв път да покаже сериозна последователност в действията си по отношение на националния селекционер. Доскоро последователността беше единствено в това да се сменят треньорите след грешна стъпка.
Сега България може да тръгне по стъпките на големите волейболни нации като Бразилия и Сърбия. Само за справка - селекционерът на „селесао" Бернардо Резенде подписа договор за нови 4 години и на Игрите в Рио ще кара своя 16-и сезон начело на отбора. В Сърбия Игор Колакович води страната си седми пореден сезон.
Първите два работни дни на следващата седмица ще са съдбовни за българския волейбол, поне що касае витрината, наречена мъжки национален отбор. Финализирането на договора на Камило Плачи като селекционер на тима пък трябва да бъде най-важната задача за българската федерация тази есен. Всичко останало ще бъде крачка встрани и две назад.
