Цяла събота в Русия се надяваха на чудо. Хората вярваха, че хеликоптерът Robinson, който изчезна от радарите на Камчатка, просто е направил аварийно кацане някъде поради лошото време. И че щом стихията позволи на спасителите да започнат издирването, екипажът ще бъде открит. Но чудото не се случи - най-добрият юноша в историята на руския биатлон Игор Малиновски, който управляваше този хеликоптер, вече не е сред нас.
"Един дъждовен ден се събудих с желанието да летя"
В неделя сутринта хеликоптерът все пак бе открит. По-точно овъглените му отломки. Приблизително на 13 км от вулкана Узон. Нито 25-годишният биатлонист Игор Малиновски, който управляваше хеликоптера, нито двамата му спътници, са успели да оцелеят.
"Пилотът е предприел частен полет, групата не е била регистрирана като туристическа - написа в социалните мрежи губернаторът на Камчатския край Владимир Солодов. - В района на мястото на катастрофата на хеликоптера е имало ниска облачност и времето е било неблагоприятно за полети. Компетентните органи провеждат разследване и ще установяват причините за излитането и обстоятелствата около катастрофата на частния хеликоптер."
***
Игор винаги e вървял по свой собствен път, разказват близките му. Той влиза в биатлона много късно, но успява да се превърне в един от най-титулуваните юноши в историята, печелейки пет златни медала от световни първенства.
По-късно при мъжете също му предричат големи успехи, но проблемът идва от начина му на тренировки. Малиновски смята, че го подлагат на твърде малко натоварвания, а наставниците му са на друго мнение. Постепенно този вечен спор му омръзва и губи интерес към биатлона.
Любовта му към летенето обаче винаги е била безспорна. И след няколко години безвремие в спорта, през есента на миналата година взима съдбоносното решение.
"В един дъждовен ден по време на тренировъчен лагер се събудих с желание да летя - казва Игор в последното си интервю пред Kamchatkamedia пре май. - Беше видение или нещо подобно, в което ми беше казано: ако сега нямаш време да завършите летателното си училище, тогава никога няма да имаш. Няма да можеш да вземеш така жадуваната си пилотска книжка и едва ли някога ще станеш пилот. Събудих се и си помислих: "Спортът, разбира се, е готино нещо, но рано или късно всичко приключва. И тогава какво?" В този момент поисках да стана пилот. Пилотите, както и спортистите, са суеверни хора, затова се поддадох на това провидение и се пренасочих към авиацията. Що се отнася до биатлона, ще продължа да участвам в местни регионални състезания. Но това, разбира се, вече няма да е голям спорт, както преди."
Родното Милково
През пролетта Игор завършва колеж и получава лиценз за пилот. В края на май във Владивосток той преминава преквалификация за различни видове летателни машини. Предлагат му различни варианти за продължаване на летателната кариера, но Малиновски е твърдо убеден, че трябва да се върне в родното си село Милково.
"Искам да летя и да работя в родния си край - обяснява той в същото интервю за Kamchatkamedia. - Нужен си там, където си се родил. Честно казано, едно време и аз бях сред тези, които не искаха да се прибират тук. И все пак стандартът на живот и инфраструктурата в Камчатка са много различни от континенталните. Като цяло целият Далечен изток изостава в развитието си от останалия свят. Но сега, в момента, перспективата за развитие на туризма и летенето на Камчатка е много голяма. Грехота е да не се използва. Трябва да опитваме, трябва да се развиваме. Освен това чувствам, че мога да допринеса и да помогна на хората. Имам много идеи, имам големи амбиции, ще опитаме. След като завърша обучението си във Владивосток, ще се върна в родното Милково."
На 16 юли - от родното Милково - Игор потегли в последния си полет...
