Той не помни много от СССР, но именно там е роден през 1988 г., три години преди разпадането на Съюза.
Все още в паспорта му пише, че е роден в Съветския съюз, но конкретното му родно място е Беларус - там Александър Лесун израства и се формира като личност.
Когато бъдещите му медали и успехи все още изглеждат като трудно постижими мечти, голяма част от вдъхновението си петобоецът черпи от миналото на съветските спортни постижения.
Понякога дори чувства завист, когато слуша истории за огромната спортна сила на СССР и естествено, мечтае един ден и той да бъде олимпийски шампион като толкова много свои сънародници.
Спортът е сред водещите приоритети на Съюза, но след разпадането му бившите съветски републики далеч не могат да си позволят подобни инвестиции в спорта.
Затова за Александър Лесун кариерата като спортист е равносилна на борба за оцеляване.
През 2009 г. идва шансът му да представлява Русия и той няма как да го пропусне, не само заради по-доброто финансиране.
"За мен беше гордост да се състезавам под руски флаг", казва състезателят по модерен петобой.
"Баба ми е рускиня, имам доста роднини в страната. Русия винаги е била нещо близко до сърцето ми, нещо силно и велико. Нямам предвид политиката или армията, имам предвид обикновените хора, красотата на природата. Винаги съм се чувствал свързан с това място".
От 2009-а нататък Лесун жъне шеметни успехи и печели общо 14 медала на световни първенства, 4 от които златни. Върхът му е в Рио де Жанейро през 2016 г., когато сбъдва мечтата си да стъпи на олимпийския връх.
Шест години по-късно за Александър Лесун настава време за кардинални решения. И в края на февруари тази година той обяви, че никога повече няма да се състезава за Русия.
Това е неговият начин да изрази позицията си за случващото се наоколо. Началото на инвазията в Украйна за него е покъртителен момент.
"Как се почувствах? Мога ли да използвам ругатни? Малко е да кажа, че бях шокиран. Разбрах, че светът никога вече няма да е същият".
Тогава Лесун няма резервен план и описва решението като импулсивно. Нито са му отправяли оферти от други страни, нито някой му е предлагал да напусне Русия. Славният олимпиец започва нова работа, която не е свързана със спорта и до днес остава сред малцината руски спортисти, изказвали се директно против войната в Украйна.
Още по-малко са осмелилите се на толкова категоричен ход като неговия - да се откажат да представляват страната като форма на протест.
Известно е, че изразяването на такива възгледи в Русия може да има сериозни последици. Хиляди са арестуваните на антивоенни протести, а нов закон даже забранява войната да бъде наричана война и налага формулировката "специална военна операция".
Самият Александър Лесун е наясно със законодателството и подбира внимателно думите си.
"Положението в Русия става изключително тежко. Преди можеше да те задържат за 15 дни за протест, който казва "Не на войната". Сега вече може да е за три години, а при друг тип протести дори за 15 години".
Това няма как да не окаже влияние върху публичното говорене. Спортисти като тенис звездата Мария Шарапова, които се изказват по темата, се ограничават до изразяване на надежда за мирно разрешение на т. нар. от тях "криза" в Украйна.
Друго популярно име от тенис средите и шестият в световната ранглиста Андрей Рубльов се осмели да напише "Без война моля" на обектива на една от камерите на турнир в Дубай.
Даниил Медведев пък говореше за "насърчаване на мира".
Но това беше преди влизането в сила на новия закон, предвиждащ присъда до 15 години за разпространяване на всякаква информация, която според властите е "фалшива новина" относно руската армия.
Оттогава повечето руски спортисти запазват мълчание.
Медведев и Рубльов продължават да се изявяват на различни тенис турнири, макар и под неутрален флаг, но много спортни федерации изцяло забраниха на Русия всякакво участие.
Дори в руския спорт противниците на войната да са много, те имат основателни опасения да се изказват, защото могат да се превърнат в престъпници в родината си.
Дори живеещите извън Русия има защо да се притесняват от репресии върху свои роднини.
Не липсват и тези, които активно поддържат версията на Кремъл за събитията в Украйна.
Част от тях просто нямат достъп до независими медийни източници, които в момента в Русия са блокирани. Други атлети просто не говорят английски.
В случая играе роля и начинът, по който са възпитани руските спортисти - някои от тях израстват в изолирани тренировъчни центрове при желязна дисциплина и следване на всяка дума на треньора.
За поддръжниците на режима санкциите срещу руския спорт са несправедливи, тъй като спортът и политиката не бива да се смесват.
Неотдавна обаче няколко олимпийски шампиони на страната взеха участие в голям митинг, с който се отпразнува анексирането на Крим през 2014 г.
Демонстрацията се проведе на стадион "Лужники" в Москва, добре познат на целия свят от финала на Мондиал 2018.
Митингът премина под лозунга "За свят без нацизъм! За Русия! За президента!" и показа каква е силата на руската пропаганда върху живота на определени спортисти.
За един руски атлет успехът на Олимпийски игри осигурява неустоими бонуси като лъскави коли, пари в брой, апартаменти и награди. Някои от наградените вероятно вече са разбрали, че участието в манифестации като онази на "Лужники" е част от сделката.
Повечето от присъствалите там спортисти разчитат на държавна издръжка, за да се развиват в кариерата.
При Александър Лесун вече не е така. Той ще навърши 34 през юли и решението му да не представлява Русия на практика е равносилно на оттегляне от спорта.
Признава, че се чувства безсилен и изолиран, не таи надежди, че други ще последват примера му.
"Спортистите в Русия са инструмент, инструмент за пропаганда. Но никой не мисли за ефекта от техните действия върху живота на други. Никой не мисли, че действията им ще доведат до смъртта на момчета и момичета, мъже и жени, възрастни хора".
"Разбира се, всеки трябва да решава за себе си какво да прави. Но и ще трябва да живее с решението си. Съжалявам, че се налага да го призная, но руските спортисти няма как да повлияят на ситуацията", въздъхва Лесун.
"А много от тях изобщо даже не разбират какво се случва".
