На 25 години Лаура Далмайер беше постигнала всичко в биатлона. Две олимпийски титли, 7 световни, плюс Световната купа.
В онзи момент тя доминираше в спорта и можеше да украси витрината си в родния Гармиш-Партенкирхен с поне още толкова трофеи.
Но изненадващо за мнозина през 2019 г. германката прекрати кариерата си и се насочи към планините.
И сега е там - в Каракорум, под високия 6069 метра връх Лайла в Пакистан.
31-годишната Далмайер загина при опит да достигне върха, ранена фатално при свличане на скали на около 5700 метра височина. По нейно желание тялото ѝ остава в планината - тя изрично е искала никой да не рискува живота си да я търси, ако това е твърде опасно - каквито са условията под Лайла в момента.
Лаура никога не е съжалявала, че се е отказала от биатлона. "Изобщо не ми липсват състезанията, нито това да бъда контролирана от други или да трябва да печеля", каза тя през 2024 г. в документален филм на немската телевизия ZDF, където беше и коментатор на състезанията по биатлон.
Филмът е сниман по време на експедицията на Далмайер в Непал, където тя качва 6812-метровия Ама Даблам, известен и като "Матерхорн на Хималаите". Върхът е предизвикателен, технически труден, със стръмни участъци, и изисква умения в катерене по скали и лед.
Лаура стига върха за 8 часа и 24 минути от базовия лагер, което е най-бързото известно изкачване на жена по този маршрут. Но не рекордът е целта ѝ.
"Копнеех за това чувство на чиста свобода - лека, бърза, концентрирана - и тръгнах сама от базовия лагер до върха и обратно", пише самата Лаура в социалните мрежи тогава.
"Не беше заради поставянето на рекорд, а заради потапянето в ден в планината, правейки това, което обичам най-много - да се движа, да катеря, да наблюдавам и да се чувствам жива с всяка стъпка", казва тя.
Лаура Далмайер обича планините от малка.
Тя е родена и израства в Гармиш-Партенкихрен, в подножието на най-високия връх в Германия Цугшпице. След биатлона участва и в състезания по планинско бягане. Отдава се на алпинизма и има във визитката си постижения само за най-смелите - и умелите.
Лаура има изкачване на Алпамайо от югозападната страна - един от технически най-трудните маршрути в Андите, с постоянен леден склон от 60-80 градуса.
Има и други перли в техничния алпинизъм - 1100-метровата гранитна скала American Direct в района на Монблан, както и първенеца на Алпите по най-дългия и един от най-трудните маршрути - през хребета на Потуре.
Далмайер е със сериозен опит в алпинизма и катеренето, и познава добре планините - тя беше сертифициран планински и ски водач, както и доброволец на планинската спасителна служба в Гармиш.
Германката катереше в т.нар. алпийски стил - с минимална помощ, без шерпи, предварително подготвени въжета и маршрут.
Тоест - по начина, който за мнозина е единственият "истински" - сам срещу планината.
Неслучайно нейните върхове са под 8000 метра и не са широко известни. Еверест и останалите осемхилядници не я привличаха. "Има много други, по-вълнуващи върхове, където няма толкова много хора и където истинското планинарство е по-важно", казва тя.
"Еверест не е в плановете ми и вероятно няма да бъде. Не е нужно да катеря там, където всеки друг иска", обясни Лаура пред ДПА през 2024 г. Бившата биатлонистка не харесваше и масовия туризъм, в който се е превърнало достигането до най-високия връх на света.
"Това е лудост и съм доволна да стоя далеч от нея. Може би някой ден ще има възможност да се достигне планината по различен начин, или може би културата ще се промени отново. Но докато остава в настоящото положение не ме привлича", сподели тогава тя.
За нея планинарството изискваше определено усещане за приключение, усамотеност, възможност сам да избираш маршрут, атлетизъм и приспособимост.
"Това го няма на 8000-метрова планина и определено не и на Еверест", мотивираше се тя.
Далмайер определи усещането за щастие на върха като подобно на това след успех в биатлона, но с една разлика - празнуваш сам и можеш да се наслаждаваш по-дълго. Докато в биатлона наоколо винаги има много хора.
Преди опита да качи връх Лайла, Лаура стигна до върха на Голямата кула Транго, отново в Каракорум в Пакистан. И двата върха, макар и под 7000 метра, са изключително предизвикателни.
Последният се оказа може би твърде предизвикателен, макар и не с техническата си трудност, а с условията - планината просто не допусна Лаура. И я превърна в легенда.
••• За друга голяма легенда можете да прочетете тук:
