Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Мислех си, че COVID-19 не може да ми се случи на мен. Умирам, но най ме е страх за семейството ми"

Кауси (вляво) си отиде на 48.
Кауси (вляво) си отиде на 48.

САЩ тъжи за загубата на един от най-добрите спортни фотографи в страната за последните 25 години. Майсторът на обектива Антъни Кауси загуби битката с коронавируса и си отиде на 48. От 1994-та той работеше за New York Post, а вестникът излезе с първа страница със заглавие: "Нашите очи, нашето сърце" и снимка на фоторепортера.

Кауси има две деца - син и дъщеря съответно на 5 и 2 г.

Антъни съобщи за болестта си преди 20-ина дни в социалните мрежи. "Никога не съм вярвал, че ще ми се случи точно на мен. Мислех си, че това не може да ме унищожи", написа фотографът в Instagram.

В крайна сметка обаче загуби битката с коварната болест.

Кауси беше сред най-уважаваните в занаята и неизменно отразяваше всички големи спортни събития в града - бейзбол, баскетбол, американски футбол, хокей, бокс и др.

В архивите му оставят някои наистина невероятни снимки.

Антъни снимаше и UFC - не само в Ню Йорк, но и навсякъде в Щатите.

Той стана автор и на някои от най-добрите снимки по време и след боя на UFC 229 между Хабиб Нурмагомедов и Конър Макгрегър.

Главният фотограф на New York Post Чарлс Велценберг заяви: "Антъни беше най-добрият ми приятел. Загубих родителите си и други роднини. Загубих и много приятели. Но нищо не ме покруси повече от загубата на Антъни. Не мога още да го проумея. Работим заедно от 25-26 години - по пет дни в седмицата всяка седмица. Обиколил съм света с него. Две момчета от Бруклин изживяваха мечтите си заедно. Веднага се сработихме, когато навремето животът ни събра.

От болницата се чувахме по два пъти на ден. Беше сърцераздирателно. Знаех, че много го боли. Споделяше, че температурата му е много висока и че не може да диша. Страхуваше се и се притесняваше за семейството си. Казваше ми: "Моля те, погрижи се за тях", а аз му отвръщах, че ще се оправи. "Не знам, не знам. Чувствам, че умирам, но най се притеснявам за семейството си." Бях направо разбит след тези разговори. Остава дупка за дълго време в сърцето на спортната фотография и завинаги в моето."

Най-четените