Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Момчетата в съблекалнята ме смятаха за гей. Но не разбираха, че всъщност съм момиче, което обича да бяга"

"Момчетата в съблекалнята ме смятаха за гей. Но не разбираха, че всъщност съм момиче, което обича да бяга"

Наскоро ви запознахме с историята на Лоръл Хъбърд - 43-годишната щангистка от Нова Зеландия, която е на път да се превърне в първия трансдцендър спортист в историята на олимпийските игри.

Въпреки че вече се появяват възгласи на недоволство не само от феновете, но и сред колежките на Хъбърд, чието рождено име е Гавин и която в първите повече от 35 г. от живота си е мъж, е възможно тя да не е единственият транссексуален атлет, който ще гледаме по време на Токио 2020.

И така стигаме до Сиси Телфър, която напира да покрие норматива на 400 метра с препятствия. 26-годишната лекоатлетка е родена в Ямайка и допреди четири години се състезава при мъжете, но без особен резултат. Тогава се решава на операцията за смяна на пола.

"Винаги съм се чувствала не на мястото си", споделя Телфър за живота си преди. Сега целта ѝ е да покаже, че има място в Токио, и дори да спечели медал. Последната ѝ възможност да покрие норматива от 55,4 сек е този месец.

Сиси е отгледана само от майка си. Животът в Ямайка е труден, но в крайна сметка двете успяват да се преместят в САЩ, където, вече на колежанско звено - в университета "Франклин Пиърс" в Ню Хемпшир, Сиси се запалва по леката атлетика. "Първо, бягах спринт, но след това, по препоръка на треньора, започнах да участвам в състезания с препятствия - разказва Телфър. -

В началото се състезавах срещу мъже. Но не можех да издържам повече. Дори не ме пускаха в съблекалнята. Смятаха ме за гей. Но не разбираха, че аз съм просто момиче, което обича да бяга."

Телфър започва процеса по смяна на пола през 2017-а, а според правилата на американския колежански спорт, веднага щом започне хормоналната терапия, тя има право да се състезава при жените. Така от почти никакви успехи при мъжете Сиси става колежанска шампионка на 400м с препятствия през 2019-а, превръщайки се в първия транссексуален шампион на колежанско ниво в САЩ.

Въпреки това лекоатлетката не знае накъде да поеме след дипломирането си. Изоставена от треньора си, след като той разбира, че тя е транссексуална. В продължение на две години тренира и поддържа форма сама на асфалта пред дома си, като по време на пандемията става почти невъзможно да си намери треньор.

През февруари тази година обаче решава да замине за Мексико. Освобождава апартамента си и заминава. Там отсяда при приятели и намира специалист, като за първи път от колежа насам тренира под наблюдението на специалист.

Принудена обаче да се върне в САЩ в средата на май, за да завърши процеса по получаване на американско гражданство. Изхарчила е всичките си пари за пътуването до Мексико, заради което прекарва две седмици в колата си. Намира помощ от колежанския съветник Никол Нюъл, която ѝ намира място, на което да се приюти.

Телфър разказва и за момента, в който признава на колежанския си треньор, че иска да започне да се състезава срещу момичета. В началото на академичната 2018/19, заедно с приятелка, влиза в офиса му и му съобщава. Очаква, че треньорът ще я отреже, но си спомня, че е напълно шокирана от отговора му: "Най-накрая!"

"Тогава започнах да плача, а с мен и моята приятелка - разказва Сиси. - Сякаш не осъзнавахме какво се случва и тогава той каза още: "Разбира се, че може да се състезаваш като Сиси - като себе си, като момиче."

В началото родители на съпрничките ѝ негодуват, но колежанските и олимпийските правила ѝ позволяват, стига да поддържа нивата си на тестостерон под определена норма.

Ако иска да се класира за олимпиадата обаче, Сиси ще трябва да смъкне почти две секунди от най-доброто си време, което в момента е 57,5 сек.

Най-четените