Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Нокаутирах двама-трима, скочих на охраната в лудницата, за малко и кучето да го отнесе"

"Нокаутирах двама-трима, скочих на охраната в лудницата, за малко и кучето да го отнесе"

След като Великобритания загуби малкия финал на турнира по ръгби по време на Олимпийските игри в Токио, Аби Бъртън се връща в родината си разбита.

"Беше много тежък момент за мен", спомня си тя пред "BBC". Великобритания загуби битката за бронза срещу Фиджи, като преди това падна от Франция на полуфиналите през юли 2021-ва.

Но 22-годишната Бъртън няма и идея колко по-лошо ще се развие животът ѝ.

Само година след загубата от Фиджи, тя, първо, прекарва 26 дни в лудница след грешна диагноза, след което е поставена в кома за 25 дни, през които два пъти боледува от пневмония, а накрая се събужда "без нито един мускул".

Това е нейната история.

"Чувстваш се куха, защото работиш толкова усилено за Олимпиадата, след което не успяваш да постигнеш нищо", казва Бъртън.

Преди Игрите в Токио тя се надява представянето ѝ и на нейните съотборнички да вдъхнови ново поколение ръгбистки на Острова, но само това не е достатъчно. Ръгбито е целият живот на Аби и тя иска нещо повече.

Не след дълго Бъртън, дебютира за националния отбор на 18, забелязва промяна в поведението си. Не ѝ достига енергия и се чувства летаргична. Спомня си, че веднага са ѝ предписали антидепресанти, защото "в днешно време лекарите веднага скачат към психическите проблеми".

"Бяхме на тренировъчен лагер, където се определяше отборът за Европейското първенство, чрез което можехме да се класираме на Световното. Аз не попаднах сред избраничките - спомня си Аби. -

Това бе първият турнир, на който нямаше да играя във всичките си четири години като професионалист. Казаха, че е по-добре да прекарам малко време вкъщи, за да разбера какво се случва."

Почти веднага след това - на 15 юни 2022-ра - получава първия си гърч - докато вечеря с майка си. Приета е в болница, но е изписана бързо с диагноза "уплах" и надежда от страна на лекарите, че това няма да се повтори.

Но поведението ѝ се променя драстично.

"По принцип съм свита и мълчалива, а изведнъж започнах да се държа като луда. Проявявах агресия към родителите си, други мои близки, дори кучето можеше да го отнесе", спомня си още тя.

Не всичко обае Аби разказва като свидетел. Част от събитията дори не може да си ги спомни, включително цели два турнира по ръгби, в които участва. Дори казала на родители си, че не ги иска на трибуните по време на турнира London Sevens - първия път, в който могат да я наблюдават в игра с националната фланелка.

"Състоянието ми се влошаваше, започнах да изпитвам трудности да върша обикновени ежедневни неща."

След като на още няколко пъти получава гърчове и припада, лекарите препоръчват Бъртън да бъде затворена в клиника за психично болни. Диагнозата - психоза, отключена от стрес.

"Майка ми и баща ми ме оставиха в техните ръце и се надяваха, че ще могат да ме излекуват. Дори не мога да си представя колко са се страхували те."

Бъртън прекарва 26 дни във "Фийлдхед" - психиатрична клиника в Уейкфийлд (град с около 100 хиляди души население, южно от Лийдс), но състоянието ѝ продължава да се влошава.

"Лекуваха ме за психоза. Не изключиха автоимунно заболяване, но и не ме тестваха за такова."

Състоянието на Аби не се подобрява, пристъпите ѝ също не спират. Докато член на екипа по автоимунни болести не поглежда повторно картона ѝ.

"Той дойде при баща ми и каза: "И аз мисля, че нещо не е наред с дъщеря ви, но мисля, че е физическо, а не психическо."

След новите тестове, които ѝ назначават, Бъртън е диагностицирана с автоимунен енцефалит - заболяване, при което имунната система атакува по погрешка мозъка.

Шефът на местното здравно звено в Йоркшър - Ричард Робинсън, определя заболяването като "изключително рядко" и казва, че представлява "огромно предизвикателство да бъде диагностицирано за всички специалисти по целия свят".

"Всеки ден се превръщаше в постоянна борба за баща ми, който се опитваше да ме опази да не налетя на някого. Нито един лекар не знаеше как да ме лекува - споделя ръгбистката. -

Държах се отвратително. На няколко пъти нокаутирах някакви хора, докато се опитвам да избягам от болницата. Повалих дори охраната с прийом от ръгбито. Блъсках и скачах в опита да отворя вратата на болничното крило, въпреки че тя се отваря само с чип."

След новите резултати Аби е изведена от лудницата и приета в друга болница. Семейството ѝ взима тежкото решение да я постави в кома, за да може да бъде лекувана с вливане на плазма.

"Знаеха, че няма как по друг начин да ме излекуват. Бях твърде буйна. Трябваше да ме приспят", сигурна е Аби.

Прекарва повече от три седмици в кома, докато съотборничките ѝ се състезават на Игрите на Британската общност в Бирмингам.

Докато е в кома, Бъртън на два пъти заболява от пневмония. Когато се събужда, не може нито да ходи, нито да говори. Ръгбистката е свалила почти 20 килограма.

"Дори не осъзнавах колко зле съм, когато се събудих. Толкова бях отпаднала, че дори не попитах - спомня си 22-годишната Аби. - Нямах нито един мускул. Това не бях аз, не изглеждах като себе си. Беше много тежко, направо ужасно."

Физическите трудности са очевидни за всички, но Бъртън трябва да се справи и с мисълта, която я ръчка - пропуснала е Игрите на Британската общност.

"Чувствам се ужасно от този факт, защото ми бе отнета възможността да участвам на този турнир. В продължение на години живея за ръгбито и да не мога да играя точно на този турнир."

Но тя не се отказва. Възстановява се по интензивна програма, обсъдена и с лекаря на националния отбор, а през миналия месец поднови тренировки.

"Много съм ината и обичам всичко да се прави като хората. Когато ми казаха, че няма да мога отново да играя, им отговорих само: "Ще видим!"

След тежката 2022-ра Бъртън си поставя високи цели на терена. Иска да се завърне на Световното първенство с националния отбор тази година, а следващата мечтае тя и съотборничките ѝ да се реваншират на феновете на за Токио на Олимпиадата в Париж.

"Целта за следващата година е медал от Олимпиадата, но искам да е златен", заканва се Аби.

Но да разпространи информация за заболяването си не е по-маловажно за нея.

"Ако не бях диагностицирана правилно, можеше да умра. Трудно ми е дори да си го представя. Нещата можеха да са много по-различни в момента."

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените