Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Те не ни спасяват. Те унищожават всичко по пътя си": ММА шампион разказва за ужаса на войната в Украйна

"Те не ни спасяват. Те унищожават всичко по пътя си": ММА шампион разказва за ужаса на войната в Украйна

Небето над Ирпин е чисто и тихо. Птичи песни се чуват в далечината. Ярослав Амосов описва вечерта като "спокойна". Но за много украинци подобни моменти са рядкост и твърде отдалечени помежду си от началото на руската инвазия на 24 февруари. На всяка крачка в родния си град ММА шампионът среща разрушението, причинено от Владимир Путин на страната му.

През април местните власти обявиха, че 50% от инфраструктурата на Ирпин е унищожена.

"Трудно е да виждаш родния си град така, а някога тук бе пълно с живот и щастие - разказва бившият шампион в полусредната категория на Bellator, който сдаде шампионския си пояс, за да се върне в родината си и да помогне във войната срещу Русия.

Тук винаги е било много красиво. Хората водеха прекрасен живот, бяха щастливи и се забавляваха. Погледнете града сега - гори, ограбват го, разрушават го. Ужасяваща гледка. Сигурно не бихте могли да минете с кола по улиците, защото са пълни с паднали дървета. На места има и части от разрушени къщи. Тотално разрушение."

Украинецът е сред най-добрите pound-for-pound бойци (класация без значение от категорията - б.а.) със статистика от 26-0, което е и най-дългата серия без загуба в момента в ММА.

На 13 май трябваше да защитава титлата си на "Уембли Арена" в Лондон в преследване на рекорда на вече отказалия се Хабиб Нурмагомедов от 29-0. Негов противник в мача за титлата трябваше да бъде Майкъл Пейдж, но всичко се промени с началото на руската инвазия.

28-годишният боец се бе прибрал от тренировъчен лагер в Тайланд четири дни преди избухването на войната. След началото на руската инвазия Амосов извежда съпругата си и шестмесечния си син извън Украйна, след което се прибира в родния Ирпин, присъединява се към защитата на града и помага на цивилното население, както може.

Бруталната реалност на войната го удря веднага и тежко.

"В първите дни ми беше много трудно да гледам всичко това - как хората бягат от домовете си. Трудно ми беше да свикна с това. Не всички успяха да избягат, някои хора имаха възрастни роднини, които не можеха да изоставят, както и по-стари хора, които бяха сами и нямаше как да се евакуират.

Хората бягаха - кой с дете на ръце, кой с родител, кой с домашен любимец, всички бягаха и плачеха.

Спомням си как един войник бягаше с дете на ръце. Целият багаж на детето бе окървавен, но кръвта не беше негова, а на баща му. Майка му бягаше малко по-назад. Не знам какво се е случило с баща му, но беше много тежко.

Детето бе може би на две или три и въпреки че не разбираше точно какво се случва, не го чух нито веднъж да плаче или да се оплаква. Най-вероятно е било в някакво състояние на шок."

Това е ситуацията в първите няколко дни на войната за Амосов и приятелите му, за които той казва, че също дори не са държали оръжие преди това. Преди да им бъде връчено такова, всеки от тях е минал през кратко обучение, след което са били изпратени да се бият за града.

Амосов споделя, че най-тежкият момент е дошъл няколко седмици по-късно, когато градът вече е бил освободен от руската окупация - когато са започнали да обикалят къщите и да раздават помощи на цивилните. Някои от тях са се криели по мазетата си в продължение на седмици и са разполагали с ограничено количество храна и вода.

Спомня си отлично и един конкретен мъж, който не успява да сдържи сълзите си, когато му подават хляб: "Беше много болезнено да видиш как човек се разплаква, след като си му подал просто едно парче хляб."

Преди две седмици кметът на Ирпин - Олександър Маркушин, каза, че са открили 290 тела на хора, убити от руските войски. 185 от тях вече са идентифицирани, като огромната част от тях са мъже, каза още Маркушин. Всички са починали от шрапнели или от огнестрелни рани. Поне петима от жертвите са били с мозъчни травми или са гладували преди това.

Хората, напуснали домовете си, пък са вече над осем милиона.

Амосов признава, че е имало и моменти, в които не е знаел дали ще бъде жив на следващата сутрин. Казва още, че невинаги са имали какво да ядат вечер преди лягане, но са се намирали цивилни, които да помогнат с готвена храна и напитки.

Дори тези, които са загубили всичко при бомбардировките, са се опитвали да помагат на войниците по всеки възможен начин.

"Горд съм, че имаме такъв народ и че живеем в такава прекрасна страна", казва Амосов. За съжаление, не всички имат неговия късмет. Един от младежите, които се бие заедно с него, губи живота си, оставяйки младата си съпруга и невръстния си син сами.

"Ужасно е да гледаш как майка погребва сина си; как до нея стои приятелката му, с която са правили планове за бъдещето си. Тук е нашият дом, семействата ни са тук и искаме всичко да се върне постарому. Живеехме си добре и бяхме доволни от всичко.

Но когато видиш какво се случва с тези хора, с тези жени и деца, с тези майки, които погребват децата си; когато видиш какво се случва с твоя град, твоя град, който е опожарен, няма как да не поискаш да помогнеш и да защитаваш този град и твоята страна."

Миналия месец Амосов пусна видео, в което се връща до родната си къща, за да прибере от мазето шампионския пояс на Bellator. В компанията на бойните си другари, тогава се пошегува, че печели колана за втори път.

"Онзи момент беше много сърдечен, защото коланът беше на сигурно място - обяснява той. - Радвам се, че майка ми го беше скрила добре и оцеля. В онзи ден руснаците вече се изтегляха от нашата част от Украйна, така че настроението вече беше приповдигнато.

Но в същото време знам каква е обстановката в другите градове. С приятелите ми се радваме, че нашият град вече е спокоен, но знаем, че на други места ситуацията продължава да бъде тежка, защото там бомбардировките и престрелките продължават."

В един от дните на войната някой от бойните другари на Амосов му съобщава, че в болницата са приели млад войник, който му е голям фен. Шампионът веднага решава да го посети. Когато влиза в стаята му, разбира, че е само на 20 години и че е загубил и двата си крака в боевете срещу руснаците.

"Не знам защо хората не вярват какво се случва тук и защо си мислят, че Русия провежда някаква "специална операция" по спасяването на наши хора - чуди се Амосов, говорейки за руската пропагандна политика.

Вижте какво става в Мариупол, вижте какво се случва и в останалите градове на Украйна, които бяха съсипани и в които бяха убити толкова много цивилни. Никой от тях не е искал война, те бяха доволни от живота си.

Не разбирам как някой може да бъде толкова жесток, за него да не важат никакви правила. Това е нещо нечовешко. Как може да съществува подобно нещо? Колко вече са ранените? Колко са убитите? Колко загубиха домовете си? А те говорят за спасяване? Това не е спасяване, това е унищожаване."

След като боевете в Ирпин приключиха, Амосов се върна към ММА подготовката си. Украинецът има нова цел сега - да си върне титлата, която в момента в около кръста на Логан Сторли, който го замести за сблъсъка срещу Венъм Пейдж.

"Вече започнах да възстановявам формата си. Изгарям от желание да се върна. Искам цялата ни държава да се върне към предишния си начин на живот, а аз - да защитавам титлата си."

Амосов признава, че няма идея кога ще се случи това, но знае как ще изглежда народа му, след като войната най-накрая приключи.

"За всеки жител на Украйна нашата страна ще бъде най-прекрасната в света, най-красивата и тази, която обича най-много."

   

Най-четените