Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Последната нощ на най-великите Мъже в черно

Ричи Маккоу - символът на най-успешното поколение на новозеландците, лидерът, капитанът... Човекът, който е най-отпред и в хака преди мача, и в битката по време на играта. С две световни титли, Крал Ричи слиза от сцената.
Двата мита в световното ръгби - Маккоу и гениалният Дан Картър, който доживя да вдигне трофея "Уеб Елис". Съдбата нямаше право да му отнеме тази чест.
Най-добрият отбор спечели. Най-лудата по ръгби нация триумфира. Няма по-популярен тим от All Blacks в света на ръгби. И по-запленяващ с невероятния си стил, в който сякаш ураган минава през съперниците.
В сърцето на всичко това за последните 15-ина години бяха Маккоу и Картър, както и вулкани като Ма'а Нону, който за съжаление също се отказва от националния.
Вълшебната левачка на Картър за кой ли път бе разликата и на финала - 34:17, като 19 точки отбеляза флай халфът с номер 10. В Нова Зеландия смятат Дан за Супермен, не е случайно.
Сони Уилямс дава златния си медал на малчугана Чарли Лайнс, нахлул на терена след края. Невероятният жест още веднъж доказва, че ръгбистите са свеж полъх в света на супрезвездите в спорта. При тях няма нищо изкуствено или натруфено, просто един спорт за мъже и обикновени хора.
Даниел Уилям Картър, легендата, митът... Отвори бира в съблекалнята, пя и танцува пред ликуващите си съотборници. Какъв велик край на една история в черно! Едва ли някой някога ще надмине постиженията му. Магическият номер 10 нямаше как да остави на друг славата от големия финал и отново взе главната роля.
Домът на ръгбито - стадион "Туикънъм", в началото на финала. Световното бе невероятно събитие, а финалът - украшение, гледано от над 240 милиона зрители по света.
Церемонията също бе подобаваща за първенството.
Ричи Маккоу символизира железния дух на този тим. Нова Зеландия никога не се предава, освен, че очевидно има най-много талант в състава си. Капитанът винаги е готов за битка.
Дебютът му - едва 20-годишен срещу Ирландия през 2001-ва. Никой не можеше да си представи Мъжете в черно без Ричи Маккоу от тогава до сега.
2011-а. Ричи вдига световната купа, но приятелят му и втори основен стълб на този тим - Дан Картър, гледа от трибуните с тежка контузия. Двете поредни световни титли вкарват Нова Зеландия в пантеона на безсмъртието в ръгби.
Австралия направи всичко на финала, за да спре машината в черно. Но видимо най-добрият отбор спечели. Австралийците пратиха зад борда домакина Англия още в групата и имаха отлично световно като цяло.
Но нация №1 в спорта с яйцевидната топка - Нова Зеландия, триумфира. Хака отново смрази съперниците, както и невероятната игра на мъжете в черно.
Спомените за великия Джона Лому вече не са нужни, за да се говори за мощта на новозеландците. Поколението на Маккоу, Картър, Нону и останалите създаде своите легенди.
"Туикънъм" - домът на ръгбито, прие финала, а и стана опорна точка на цялото световно. Казват - най-зрелищното в историята.
Глобалното значение на това събитие го нареди като №3 в спорта изобщо. По-очаквани, коментирани, гледани и разтърсили света са само световното по футбол и олимпийските игри.
Ръгби превзема кътчета на планетата, доскоро неособено запалени по играта. Япония е домакин на следващото световно, а мачът на този тим срещу Шотландия бе гледан от 25 милиона японци у дома. Рекорд за спортно събитие в страната.
Световната купа - трофеят "Уеб Елис", завладя планетата за 43 дни. Така е вече 28 години, като паметни са първенствата в Южна Африка през 1995-а, в Австралия от 2003-а... Но световното в Англия като че ли надмина всички предишни.

Великото на спорта е, че ражда легенди.

Истории, които се преразказват от поколение на поколение.

Мачове, случки, епизоди...

Ражда фигури, които остават митове и се превръщат в единица мярка на класа.

Великото на спорта са неговите Богове.

Няколко такива получиха окончателно своя статут в неделя, когато Нова Зеландия победи с 34:17 Австралия на финала на световното по ръгби.

Целият тим на All blacks придобива спортно безсмъртие с постижението - две поредни титли на планетата.

Но Дан Картър и Ричи Маккоу... Те двамата остават мит.

А Картър, вероятно най-добрият ръгбист в историята на играта, ще бъде летвата, по която ще равняваме всеки с достатъчно талант през годините, който дръзне да посегне към званието №1 в ръгби.

Левичарят вкара 19 точки от 34-те на новозеландците.

Бе непоклатим и изнесе поредната лекция. На 33 години Картър се оттегля, но вече като шампион.

Съдбата му отнемаше това право три пъти.

През 2003-а и 2007-а Нова Зеландия се провали в търсене на титлата.

През 2011-а на своя земя тимът бе фаворит, но тежка контузия повали Дан и той пропусна турнира.

Тежка - разбирайте наистина нещо, с което не можеш да ходиш, камо ли да играеш. Ръгбито не е като футбола.

Там само тежка травма те вади от игра.

Картър скъса сухожилие и адуктор, като 45 дни не можеше да се движи нормално.

Днес той е световен шампион, след като за 112 мача отбеляза рекордните 1598 точки с великия черен екип на ръгби тим №1 на планетата.

Загубил е само 12 пъти.

До него, както винаги през новия век, на финала се би и водеше сражението Ричи Маккоу.

Най-успешният ръгбист в историята на Нова Зеландия, капитан на два шампионски тима (2011-а и 2015-а).

Най-известният мъж в Нова Зеландия, действащ пилот на самолет и почетен член на Кралската ескадрила на страната, както и бъдещ притежател на титлата сър (след като спре да играе).

Ричи и Дан - супергероите на ръгбито, изиграха последния си мач за Мъжете в черно.

За последен път екипа облече и Ма'а Нону, летящият маорски воин с плитките, който направи и есе на финала.

Той също е на 34 и част от златното поколение. За втори път е световен шампион и се оттегля с почести.

Нова Зеландия бетонира своя статут на нация №1 в ръгби, спечели още сърца на фенове и глобална популярност.

Най-силният отбор с най-харизматичните лидери и най-много събран талант в състава заслужено е шампион.

Жестът на Сони Бил Уилямс след финала, когато подари златния си медал на непознато хлапе, нахлуло на терена да прегърне шампионите, бе достоен завършек на първенството.

Спортът ръгби продължава да е специален с нормалността на звездите му.

Няма я мултимилионната, излъскана в името на рекламата, леко бутафорна от изкуствеността си среда на футбола в модерния му вид.

Няма нужда медиите да ни казват кои са героите и да ги "позлатяват", за да ги видим по-добре.

В ръгби героите са ясни.

Спечелили са си това звание с кръв и пот.

 

Най-четените