Лещен е райско място. Едно от онези, на които дъхът ти спира от красотата на гледката. От онези, които ни убеждават, че България наистина има невероятна природа.
Селото обаче е умален модел на добрите и лошите практики на туристическия бизнес. С превес на лошите.
Тема, по която дърладакаме всяко лято с вайкане на хотелиерски асоциации, с голямо чудене в телевизионни студиа защо има отлив на онези, които не искат да плащат тридесет или рекордните петдесет и седем лева за чадър и шезлонг, докато звукът на бетоновоза стърже в далечината и се смесва с ритъма на големия сезонен хит, изпълняван от родна звезда с тежък диалект, който кънти денонощно от най-близкото барче, с много сериозно изражение на лицето на съответния ресорен министър и с нелепи призиви "изберете българското".
Тук обаче не става дума за Черноморието и за Слънчев бряг, на който не че нещо не му е наред, просто му била лоша славата, или за гъзарското Лозенец, последните вести от което са, че повечето, които са се къпали на местния плаж, са в болница, вследствие на чудотворното смесване на фекална и морска вода.
Лещен е в Родопите над ромската махала, за чиито незаконни постройки и проблеми всички знаем от новинарските емисии, и преди известното село Ковачевица.
Лещен гледа към съседните планини, чиито върхове са изумително красиви на залез слънце. В Лещен тишината се чува, както казва Юри, управителят на кръчмата в центъра, когато седне да си поприказва с клиентите. Прав е.
Вечер всичко притихва, а от чардака се виждат звездите и светлините на Огняново и Гоце Делчев в далечината. Тези дни Лещен влезе в полузадрямалия летен информационнен поток с новината, че белгиецът Лео Скулс окупирал местното кметство и обявил, че няма да излезе, докато проблемът с водата, електричеството и канализацията не бъде решен.
Семейството на Скулс е от няколкото, които живеят постоянно в селото. В Лещен преди години се установяват поетът Борис Христов и съпругата му художничката Дарина. Тяхната галерия е културният център на селото, през който туристите ако не минат, все едно пътуването им не се е състояло. В началото на деветдесетте Лещен е само част от пейзажа по пътя към Ковачевица, почти напълно изоставено село с неколцина жители, място, на което и междуградският автобус рядко спирал. Предприемачът Михаил Маринов, човек с вкус и усет, изкупил няколко къщи и ги изградил наново в автентичния стил на Лещен. Направил и кръчма, чието непретенциозно, но вкусно меню е прочуто в целия регион.
От спирка към Ковачевица селото се превърнало в туристическа дестинация. Лещен ставаше все по-известно и по-известно. С популярността му започна и онова, което статистически наричаме „лоши практики", а жаргонно му казваме „нашенска работа".
Днес в селото можете да отседнете в хотел „Лещенски рай" или да предпочетете „Лещенски перли". Учудващо е каква крещяща липса на фантазия тресе бранша.
Има ли туристическо място в България, в което да няма хотели с наименованието „Рай" и „Перла"?
Лещен се сдоби със своите. За сега липсва „Палас", но обяснението е, че или няма как да е в центъра, защото трябва много къщи да се съборят, или е онова ново строителство, което е на входа на селото.
Сградите са в стил „а ла автентичност", както си я представя инвеститорът, но естетическият проблем, както навсякъде из пълната със спиращи дъха гледки България, не е най-големият.
При недостиг на вода и електричество през летните месеци, не е ли по-удачно хотелите да бъдат кръстени „Бабини свещи" или „Трите менци на баира"? По-честно ще бъде поне.
Истината е, че няма опасност туристите да останат жадни, гладни или мръсни. Хотелите предлагат дори басейни и спа процедури. Единият от въпросите е дали използват своите водоизточници или тези на селото, в което и без друго водата не достига в горещините. По-важният обаче е защо се издават разрешителни за строеж при липса на канализация и регламентирано сметище? Колко хотела още може да издържи електрическата мрежа?
Скоро ще се стигне до ситуацията, в която в Рая имат вода, в Перлите -ток, в Паласа няма нищо, а постоянно живеещите в Лещен се справят, както намерят за добре, и се радват на гледката.
Това е била причината за протестната акция на Лео Скулс. Предхождана от десетки писма до местната администрация. След като дошла полиция, Лео Скулс доброволно прекратил окупацията. Последвала среща на кметицата на Гърмен, към чиято община е Лещен, с постоянните жители на селото. Получили обещание до седмица да им бъде предоставен план за решение на проблемите. Дали?
Дали грижите на Лещен ще отпаднат? Откакто приключи епохата на социалистическите състезания, в които една петилетка се взимаше за три години, никой не вярва във внезапния щастлив край. Стимул и забързване на процеса обаче могат да дадат предстоящите местни избори, чиято официална кампания започва след месец. Идва време за позитивни послания и обещания. Жителите и посетителите на Лещен да се готвят за изненади.
Ще им бъдат обещани толкова електричество, вода и грижа за околната среда, че трябва да свикват с мисълта как догодина в центъра на селото ще има фонтан и светлинно шоу, а строителите на поредния нов хотел не само няма да изхвърлят отпадъците в дерето, но и ще ги рециклират на място. Рай.
