Туристи няма, ожали се ресорният министър Илин Димитров и показа статистиката на Евростат, според която у нас има намаление от 4,3% на нощувките от чуждестранни туристи за първите три месеца на 2026 г. спрямо същия период на миналата година.
Е, той пропусна факта от същата тази статистика, че за същия период има, макар и лек, ръст на нощувките на българи в България. Както и друг - от националната статистика, според който и през януари, и през февруари, и през март и дори април има ръст на приходите от въпросните намаляващи нощувки. И то - с между 11 и 17 на сто.
Но няма да се заяждаме на дребно - на министъра на туризма това му е работата - да се кахъри при спад на посетителския интерес. А като нов министър е обичайно да обяснява колко зле си е свършил работата този преди него. Нищо че предният редовен такъв на поста - Мирослав Боршош, бодро докладва безкрайно успешна 2025 г. по всякакви показатели - ръст и на туристите, и на нощувките, и на приходите.
По-същественият, ключов въпрос е - наистина ли е лошо това?
Трябва ли да се безпокоим, че чуждестранните туристи у нас намаляват - ако изобщо тенденцията продължи? И по-важно - трябват ли ни още туристи и искаме ли броят на посетителите от чужбина да расте постоянно? Къде е обществено приемливият таван?
Най-лесният, логичен отговор е - да, България има нужда от туристи, защото това са приходи за икономиката и хазната и колкото повече са те, толкова по-добре за брутния ни вътрешен продукт. И обратното - по-малко туристи значат затруднения за цял голям сектор, проблеми за купища бизнеси - и то далеч не само мастити хотели и ресторанти, загуба на работни места, данъци, осигуровки и т.н.
Всичко това е безспорен факт, туризмът става все по-огромна индустрия в световен мащаб, за чужди посетители се отварят и най-затворените и консервативни страни в опит да засилят или диверсифицират икономиката си.
Но балансът между допълнителни приходи и ускорен икономически ръст и опасна зависимост на хазната и икономическото развитие от доминацията на този сектор може да бъде крехък.
И възходът, крепящ се на туристическите приходи, да секне рязко при поредната световна криза. А такива напоследък съвсем не липсват.
Извън монетарния, финансово измерим риск, прекомерното разрастване на туризма води и до други промени в дългосрочен план, които вероятно повечето българи също не желаят.
Защото, колкото и част от съгражданите ни да се страхуват от загуба на идентичност и традиционни ценности заради "еврогейски" модели, "джендърът" далеч не е единствената опасност. Чуждестранният туризъм също има потенциал да прескочи границата и вместо културно обогатяване да носи по-скоро обезличаване.
Да, у нас това за момента звучи нелепо и дори неразбираемо - нали все показваме на чуждите туристи точно обратното - шевици, гайди, мускалчета, кисело мляко, шопска салата, Рилския манастир и Несебър, и съответно техните евра могат само да са от помощ за съхранението на тези традиции.
Засега е предимно така (с някои изключения по Черноморието), но прекомерният и зле управляван туризъм рано или късно води до обратното, и примери има куп - от Венеция и Барселона, където местни хора в централните части почти няма, до популярните крайбрежия на Испания и Португалия, където риба с картофки и full English breakfast се предлага във всяко второ заведение.
Естествено, има го и опитът на огромни туристически пазари, където успяват да продават собствената си идентичност вместо евтин универсален продукт за масова консумация - Франция например продължава да се справя доста добре с тази задача.
Тази дестинация е пример как може да се менажира секторът без да се пречи прекомерно на местните хора. Франция е най-посещаваната страна в света, но там няма толкова шумни и масови протести против туристите - за разлика от Испания например.
Една от основните причини е, че се вземат ефективни мерки за защита на местните граждани по отношение на жилищната политика - с регулации за наеми и на отдаването на жилища под наем за краткосрочен престой.
Освен това Франция успява да продава доста повече дестинации - и големи градове, и крайбрежие, и планински курорти, и места като долината на Лоара и Прованс, т.е. натискът не е само върху няколко популярни града и част от крайбрежието.
И не на последно място - икономиката на Франция не разчита в толкова голяма степен на туризма, както е например икономиката на Испания.
Естествено, България е далеч и от капацитета, и от потока и към Франция, и към Испания, и към Гърция, и поне засега няма признаци у нас да се задава чак такъв посетителски фурор - ние сме извън топ 10 в Европа по тези показатели и далеч от съответните проблеми на свръхтуризма.
Това изобщо не е толкова лошо, и то не само защото примерът на Франция е по-труден за следване от този на Испания.
Хубаво е, че все още приемаме чуждите туристи с радост и гледаме на тях като на гости, а не като на конкуренти за жилища и достъп до инфраструктура.
Не е лошо и това, че имаме "естествена" бариера за свръхтуризъм и възможностите ни за прекомерно развитие не са чак толкова големи.
България няма потенциал за огромен бум - нито даденостите ни по морето могат да се мерят с Испания и Гърция (а и Черноморието вече е предостатъчно застроено), нито Рила и Пирин могат да привлекат толкова хора, колкото Алпите, нито Пловдив и Велико Търново да станат по-интересни на света от Прованс и замъците по Лоара.
Но пък така те ще съхранят друг важен капитал - нормален живот за хората там, плюс лице и идентичност.
А те освен от чужденците, са особено ценени и от българските туристи. Които сами по себе си са сериозен пазар, на който министерството и туристическият сектор биха могли да обърнат малко повече внимание.
Особено ако държат на растеж.
