Едно изпълнение накара цял свят да говори за Поли Генова и България. И за светещия й костюм.
Жената, която накара Поли да „заблести" на Евровизия, се казва Антония Попова. Сценограф и костюмограф - или казано по-просто - творец.
Срещаме се в нейния дом - театралното ателие. Тук тя прекарва голяма част от времето си и се чувства жива.
Казва, че винаги е знаела какъв е пътят й. Рисува откакто се помни, макар че никой от семейството й не се е занимавал с изкуство. „Те са хора със сериозни професии, инженери", казва тя.
Нейната съдба обаче е друга. Театралните постановки в детската градина са първата й сцена за изява. А най-яркият спомен, който пази до днес, е от първи клас.
„Бяха ни завели на оперета - „Веселата вдовица". После направих всички костюми от пластелин. Нямам снимка, за да видя дали са били направени точно. Явно съм била много впечатлена."
Това е само началото. Абсолютно съзнателно тя следва своя път - първо учи „Моден дизайн и текстил", после следва „Сценография" в Художествената академия. Завършва и магистратура „Мултимедийни изкуства", в катедра „Сценография". Всичко това - за да опознае всеки детайл от сцената, която обожава.
Там влага цялата си душа - твори реалност.
„Театралният костюм, костюстюмът за опера или кино - всички са много различни. Но всичко, което ги събира, е, че това те изваждат от ежедневието, това ти дава роля. Костюмът влияе на подсъзнателно ниво на публиката - има много детайли, които публиката може да не забележи, да не разбере, но те влияят на възприятието. И там е тънката работа на костюмографа."
За да пренесе зрителя в друга реалност, Антония влага целия арсенал от емоции, който притежава. Живее с всяка своя постановка, филм или видеоклип - до момента, в който той не започне своя път на сцената или екрана. Най-трудно е, когато работи едновременно по няколко проекта - тогава й се налага да прескача „от една реалност в друга". Признава, че това уморява, но е намерила начин да „презарежда" бързо.
„Самото удоволствие от работата ти дава такива неподозирани сили, че после поглеждаш и си казваш - „Ама аз ли направих това, как стана?" Просто толкова те „повдига" тази енергия, която даваш, че е нереално, просто се случва. И това те зарежда. Пак съм „аз", но една отключена, друга „аз"."
Случвало й се е да плаче от умора. Когато работи по спектакъла „Змейова сватба" с Асен Блатечки в главната роля. Трябва да направи почти всичко на ръка. Рисува сама огромните декори. Шие и украсява на ръка костюмите.
„Накрая плачеш от умора, защото това са месеци труд, но пък после толкова ти липсва. Въпреки че си уморен - тялото ти, душата ти има нужда да се наспи, те държи това удоволствие от работата, че после ти е тъжно и ти липсва. И дори хора, които са извън това, ми казват: „Е, нали плачеш, трудно ти е - как после ти липсва?". Не могат да разберат."
В театъра се среща и с Поли Генова.
Антония работи по костюмите за мюзикъла „Грозното патенце". Те трябва да са ефектни, пищни, но и да могат да се сменят в рамките на 30 секунди. Двете си допадат веднага. Мислят в една посока и имат доверие една в друга. Когато певицата научава, че отново ще представя България на Евровизия, веднага се обажда на сценографката.
Отначало идеята е Поли да е в бяло и върху нея да има прожекции. Но един сън преобръща плановете им.
„Преди да чуя парчето дори, я сънувах, че свети. И й казах - „Поли, аз те сънувах, че светиш." И тя каза: „Ами значи това е!". Гласува ми доверие, без да анализира, без да пита „Защо?". Каза: „Щом така го чувстваш - това е."
Първоначално Антония прави много скици. С Поли сядат и започват да обсъждат всяка идея, рисуват отново до момента, в който не се „ражда" костюмът, който всички познаваме. Дават си няколко дни почивка, за да са сигурни, че това е крайният вариант.
Макар че песента позволява Поли да покаже романтична визия, хореографите Милен Данков и Амбра Сучи предлагат да се тръгне към един военен прочит на парчето. Изчистеният вариант на „униформата" е идея на Антония. Целият екип на певицата участва със съвети, за да се стигне до цялостната визия на изпълнението, което видяхме в Стокхолм. Всеки един елемент в костюма, през маникюра и грима, беквокалистите на сцената и мултимедията - е в резултат на много дискусии. До момента, когато всички знаят точно какво трябва да направят и какъв трябва бъде крайният резултат.
Антония и нейните колеги разполагат точно с 10 дни, за да направят костюма и да го накарат да свети. Пред тях има две сложни задачи - да го изработят перфектно и да пришият светещите бижута. И всичко това да бъде толкова удобно, че Поли да има пълната свобода на движение.
Нелеката задача да конструира костюма и да го ушие, се пада на Снежана Папазова. Помага й Камелия Стойкова. Антония не ги улеснява - костюмът изисква да се съчетае кожа, коприна, тюл, трико и памук. И да се съобрази идеално коя материя в коя зона да се сложи, тъй като сложната украса има нужда от силна основа. Шевове също не трябва да се виждат - облеклото трябва да е като „втора кожа" за Поли.
Тъй като времето е малко, за певицата се прави костюм, с който да репетира. В това време се изработват светещите бижута. И тук предизвикателството е голямо. Използвани са материали, познати до сега предимно в интериорния дизайн. Акцентите трябва да светят много премерено, за да не отклоняват вниманието от Поли. И да не са много тежки, за да може певицата да се движи. Това как точно се „пали" костюмът е тайна, която всички строго пазят.
В последните дни преди заминаването за Евровизия, екипът работи до малките часове на нощта в ателието. Светещите бижута добавят по-късно.
„Ние го шихме до последния момент. Тя го видя ден преди да замине. Беше в нашите ръце - с вярата, че всичко ще стане. Което беше невъобразимо голям стрес. Ших го до 5 сутринта, а следобед Поли го облече целия за първи път", разказва Антония.
Антония вече е оставила зад себе си емоциите около Евровизия, защото вече е отдала мислите си на два нови проекта.
„Това не е процес, който свършва с края на работния ден - сънуване, мислене, обмисляне. Толкова много си обичам работата. То е в душата ми и като съм вътре в цялото - не мога просто да се откъсна", казва тя.
Фотограф: Николета Петкова
