Борис, Марта и Бирма (двойка българи и котка) пътешестват от България до Индия на стоп от 2013 г. насам.
Туитър акаунтът на Борис Кънев и Марта Самалеа ни прави съпричастни към вълнуващото им азиатско приключение, пише Hindustan Times.
В ерата на смартфоните и GPS устройствата, двойката и домашният им любимец тръгват на път през Азия със стара „Нокиа".
A5: be natural, always friendly, and understand that we are the ones who make no sense to whoever lives there #TRLT pic.twitter.com/U09keVqXul
— Roving Snails (@RovingSnails) June 9, 2015Най-обикновени карти им помагат да се ориентират по време на хилядите изминати километри.
За 511 дни триото стига до Индия на стоп, като минава през Турция, Мианмар, Китай, Ирак. Марта и Борис поддържат връзка със света чрез мобилния си телефон и споделят кадри от пътешествието си в блог.
„Нарисувахме си карта със странни знаци, неразбираеми думи и често противоречащи си твърдения (на хората, които питахме за посоката). Предполагаме, че може да се окажете на същите места с точните координати, но ние открихме някаква магия в неведението какво ни чака зад ъгъла", пише Марта в уебстраницата.
[NEW POST] Hitchhiking with hijab http://t.co/n6DnyUtUv3 #Women #Travel #Iran pic.twitter.com/1Cp6gXavc8
— Roving Snails (@RovingSnails) June 8, 2015Котето Бирма, което пътува с двойката, се е превърнало в неделима част от компанията. Освен обикновената „Нокиа" авантюристите разполагат с малко техника - нетбук, фотоапарат, електронен четец.
Борис и Марта винаги са искали да поемат на далечно пътешествие и решават да тръгнат на стоп към Индия няколко дни след като се запознават.
„И двамата искахме сами да направим всяка стъпка, да пресечем всяка граница, да запълним картата си със снимки на истински места, вкусове, лица", споделя Марта.
Our #ultimate #TOPTEN things not to miss in #Asia --> http://t.co/oOduMLiJAx pic.twitter.com/x9NMlTjGm2
— Roving Snails (@RovingSnails) May 28, 2015 По време на пътуването си двамата споделят в интернет колко трудно им било да се ориентират понякога, защото всички предполагали, че имат смартфон. Липсата му обаче имала своите предимства.
„Прекарахме много време да гледаме през прозорци, вместо в дисплей. Има една особена радост в това да прекарваш дните си сред природата, без фейсбук. Живееш истински, без да се налага по навик да браузваш. Освен това не трябва постоянно да мислиш къде да си заредиш телефона", казва Борис.
Travelling #slow-er than ever in #Sikkim #India pic.twitter.com/U5cNBGDY4o
— Roving Snails (@RovingSnails) May 28, 2015 Блогът им с Марта вече е привлякъл вниманието на много пътешественици по цял свят. Един от най-ярките им преживявания в Индия е на хълм в Трипура, където се срещнали със садху, който можел да говори малко английски език и претендирал, че говори с Бога по телефона.
След разговора непознатият им казал, че няма да им трябва палатка, защото според Господ няма да вали. На фона на гръмотевици Борис и Марта легнали да спят под мрежа за комари. На сутринта мъжът дошъл с усмивка и чай, тъй като бил доволен, че наистина не е паднала нито капка дъжд.
#Travelling #Cat. The best companion ever. pic.twitter.com/5q23aFQtbJ
— Roving Snails (@RovingSnails) April 11, 2015За да научите повече за приключенията на Марта, Бирма и Борис, посетете блога им rovingsnails.com.
Абе тоз младеж какво е туй на главата му? Много ми е интересно такива хора с какво точно се занимават и работят, когато не пътуват на стоп?
Много ми хареса статията. Рових се поне 45 минути в блога , благодаря за линка към него. Много интересни неща има там. Не знам с какво се занимават и как финансират начинанието си, но едва ли имат много претенциозно и луксозно ежедневие. Със сигурност обаче има някаква режисура и постановка, опитът ме е научил ме винаги е така. В крайна сметка мтого ме впечатли позитивизма и свободата която сякаш струи от снимките и текста. Най - важното много вдъхновяващо ми действа,имам голямо желание за подобен тип пътешествия, но мисля че прекалено ме е шубе, определено се изисква много смелост даже за първата крачка, особено в тези краищата на света. Важното е че статията и всички подобни статии, когато са добре подготвени, са много полезни и приятни, особено за българския сноб с толкова малък кръгозор, че е не осъзнат.
Супер! Успешно пътуване!
Както винаги бавно развиващите се българопитеци са тръгнали петдесет и кусур години след западняците да чадят джангата безплатно Керуак .......
Бичкия , сега свинските рибици в Уолмарт са по 1.49 паунда . Ти не бачкаше ли като старши дегустатор на кучешки храни ? Сменяй менюто !
Гледах им портретите (с разбираемо озадачение), прочетох статията 2 пъти (с повдигнати вежди, естествено) и наистина не вярвах, че ще кажа това: Изненадващо интересен блог имат тези двамцата, снимат много добре и изглеждат щастливи. Хубаво е че описват приключенията си, за да могат такива като нас да четат за интересните им преживявания. Аз лично НИ-КО-ГА няма да тръгна нанякъде ей така, без пари (но с котка) и съответно никога няма да срещна такива образи като нашите пътешественици и техните домакини, временни спътници или просто нови приятели. Като пътувам, срещам предимно стюардеси, служители на рецепция и камериерки, но дори да разкажа за тях, на никого няма да му е интересно да чете
Хм, постоянно посрещам и изпращам подобни образи през CS. Повечето са адски безинтересни и заангажирани със себе си - расти, етно дрешкод, био суплементи и пр. Разбира се, има и едни минимални изключения, които жадно попиват света около тях. Точно тези двамата не знам, къде да ги класифицирам. Виж, един Филип Лхамсурен или Володя Сорокин знам със сигурност
Тя не е българка, а испанка.