Когато за първи път видях творбите на Rockacoca, възхищението ми от тях можеше да се сравни единствено с изненадата ми, че са български. Че студиото не е американско, а "наше" и че зад огромното количество релизирани идеи стои не огромен екип, а две момичета
Нещата на Rockacoсa освен това са доказателство, че с добра идея и адски, ама наистина адски труд, можеш да развиеш успешен бизнес от изкуство.
Ядрото на студиото са Анжелика и Соня. Срещат се в рекламната агенция, в която работят. Работата ги устройва, но искат да направят нещо различно, тяхно си. Анжи е с диплома за рекламист, а Соня за художник и инженерен дизайн. Но с течение на времето се отдава напълно на страстта си към рисуването.
В свободното си време Анжи се занимава с екзотичния боен спорт капоейра. Соня пък е запалена по Винг Чун, екшън фигурките на супер герои и дебилните анимационни поредици по Cartoon Network. Черпи вдъхновение от японската митология и историите за самураи. Първата е типичен екстроверт, втората типичен интроверт, а двете заедно са перфектният екип, постигнали баланс между себе си като хора и професионалисти.
Band of sisters
Мотивацията им е да направят нещо интересно и откачено, което да им носи удоволствие. Така преди две години в началото на лятото се ражда идеята за Rockacoca. Започват студиото много смело и без голям стартиращ капитал. Първоначалната им идея е да рисуват кецове, за това инвестират 1000 лева в купуването на бои - цветове и марки, които в България ги няма.
Кецовете им привличат вниманието по една съвсем банална причина - кожата върху тях е удобна за рисуване и рисунката е издръжлива. Освен това в този момент отварянето на поредното студио за картини не съвпада с концепцията им за нещо "ново и нестандартно".
В екипа Соня се води black ninja дизайнер. Тя се грижи за дизайна и криейтива на Rockacoca. Анжелика за мениджмънта на студиото и маркетирането на продуктите им. В самото начало е много трудно. За сайта им помагат познати. Не разполагат с офис и всичко се случва в домовете им, които са в два противоположни краища на София. Анжелика описва периода като едно постоянно търчане из цялата столица с кутии с обувки под мишница.
Упорството им води до резултати
Докато все още експериментират с различни форми и марки кецове, получават обаждане от Converse, което води до дългосрочно партньорство. Започват да се раждат нови и нестандартни решения за дизайн, което пък води до разрастването на продуктовата им линия.
Освен кецове започват да рисуват и върху дрехи, чанти и всевъзможни аксесоари, докато стигат до днешния ден, в който лимитираната им серия аудио слушалки е факт, продава се в България и към нея има интерес да бъде пусната на международният пазар.
Случайно създаден профил на студиото в руски сайт пък води до огромна поръчка, която момичетата дори не са очаквали. Така разбират, че интересът към труда им е огромен.
Всеки луд с номера си
Техният е, че не се спират, за да почнат да се тупат в гърдите колко велики или колко са неразбрани като артисти. Не се вземат прекалено насериозно и това работи само в тяхна полза. Соня не спира да си рисува, дори когато нямат поръчка. Постоянно драска и измисля нови герои и същества. Понякога те са придружени с история, понякога "висят" в пространството. Анжелика пък не спира да търси нови партньорства и клиенти.
Нарисувай ми всичко!
Сред поръчките, които са получавали, има интересни истории. 40-годишен клиент поръчва кецове за майка си с нарисувана на тях историята на оперното изкуство, започваща от единия и свършваща на другия, като е трябвало да бъдат цветни и в street стил.
Друг пък иска кецове с предсмъртното писмо на Кърт Кобейн. На момичетата винаги им е любопитно да видят какви са желанията на хората. Единственото, което отказват да рисуват, са чалга певици.
Заговаряйки за наградата от това, което правят, момичета продължават да очароват. Вместо да започнат да парадират с притежания при първия по-голям пазарен успех, те не спират да инвестират огромна част от доходите си в развитието на студиото.
Това, което не се страхуват да вземат, са положителните емоции от работата си. Постоянните срещи с нови и интересни хора. Възможността да правят това, което искат всеки ден - нещо, което е трудно да ти се случи в офис кубчето.
