Историята на хотел "Мютини" е невероятна, но въпреки това всяка дума от нея е истинска. Хотелът се оказва в центъра на процъфтяващия през 80-те години на миналия век наркобизнес и става вдъхновение за две от най-големите филмови класики - "Белязаният" и "Маями Вайс".
"Мютини" се намира на юг от центъра на града.
Всички искат достъп до клуба му, защото там се случват интересните неща.
Затова и охраната на хотела и салона е със статут на местни легенди - тяхната слава им носи поръчки от ВИП-овете и вниманието на мацките. Според останалите бодигардовете живеят като в сън.
В "Мютини" могат да бъдат срещнати хора като Рикардо "Маймуната" Моралез, редовен клиент, човек на ЦРУ и информатор, с една дума - "къртица".
Ако можеха да говорят, масите на "Мютини" в Малката Хавана щяха да разказват легенди за El Mono - "Маймуната" и това как той посреща и мами смъртта. Как веднъж посред бял ден изпразнил седемнадесет зареждания на картечницата си в друг информатор. Как все още носи шрапнел в крака си, останал му от взрив преди девет години, когато бяга от избухване на кола, което най-малкото трябваше да го остави без крака.
Как по-късно Моралез оцелява от престрелка в движение, при която едва не е прострелян в главата, излиза от колата си и застрелва от упор предполагаемия си убиец.
Моралез има заплашително излъчване - свиреп поглед, прегърбен гръб като на горила, огромни уши и ръце. Напомня на човекоподобно, което може да бъде видяно в списание National Geographic.
Това като че ли е единственото издание, което не е писало за него.
Моралез е бил на страниците на Esquire, Harper's; Miami Herald и Miami News имат картотеки, пълни с информация за митичния Рикардо - информатор, терорист, наркодилър, убиец.
"Мютини" е мястото на Моралез и на хора като него, докато в кръвта им тече кокаин, валиум, алкохол и кофеин. Маймуната винаги се промъква от задната част на хотела и през кухнята, където дава на готвача - Шеф Мани - малки пакетчета кокаин. И може би и омар или риба, които е уловил лично.
Собственикът на "Мютини" - агресивният и властен Бъртън Голдбърг - обаче внимава на територията на хотела да се случват минимален брой сблъсъци между гангстерите. Все пак е платил десетки хиляди долари за осветление като в Холивуд, което да акцентира върху произведенията на изкуството и орхидеите в коридорите. Голдбърг обича да се хвали, че е наел човекът, който е отговарял за осветлението на Статуята на свободата.
Около хотела обикновено винаги има тълпа.
Чува се кикот на момичета, които се оглеждат и чакат да влязат в клуба и да получат дозата си амфетамини или кокаин. Въздухът може да бъде запален само от една цигара, толкова е наситен с ром, лак за коса и тежки парфюми.
Ferrari, Porche, Bentley и други луксозни марки коли са спрени пред хотела със свалени прозорци, а от тях дънят оглушително Дона Съмър, Блонди и Funkytown. Пиколотата на "Мютини" са с натъпкани с бакшиши ръкави.
Срещу хотела е пристанището, на което са акостирали повече от хиляда лодки.
Огромни яхти возят редовните посетители в района. Сред имената са Bee Gees и Ричард Никсън.
Само на няколко крачки от тази идилия са общината на Маями и полицейския участък. В "Мютини" може да бъде забелязан тогавашния Мистър Вселена - Арнолд Шварценегер. Наблизо дребна сервитьорка, която той по-късно ще свали, се оплаква на приятелка, че няма идея как ще се справи с този звяр в леглото.
Пол Нюман заедно със Сали Фийлд и Сидни Полак също са сред гостите. Нюман изпива такова количество от бордото на "Мютини", че припада и буквално трябва да бъде отнесен на ръце до апартамента си.
The Eagles току-що са записали нов албум, а сервитьорките си разменят клюки кой член на бандата какъв бакшиш е оставил и коя с кого от тях е спала.
Истинските важните хора на "Мютини" обаче нямат нищо общо с Холивуд.
Това са наркобосовете на Маями. Те са наричани "кокаиновите каубои". А салонът на "Мютини" е любимото им място. Дори домашните им любимци живеят луксозен живот - една от големите клечки има шимпанзе на име Цезар, което води на златна верижка, а името му е изписано с диаманти на златна плочка.
Всеки известен наркотрафикант е в "Мютини". Там са и жените им, любовниците им, наемните им убийци. Там те отбелязват всяка своя голяма сделка, изпивайки огромни количества шампанско заедно с дилърите.
Обстановката в хотела е толкова интересна за наблюдаване със своите дилъри, знаменитости и публични личности, че властите дори не искат да пипат тази екосистема.
По това време Маями изглежда като че ли се превръща в държава от третия свят, която всеки момент може да потъне в Атлантическия океан. На този фон Америка през 70-те и 80-те е в хаос - нивата на безработица и инфлация са високи.
Но кокаиновата икономика на Маями е изключение - тя е толкова добре развита, че трафикантите плащат на банките, за да приемат натъпканите им с пари куфарчета.
Повече от една трета от икономиката на града разчита на търговията с дрога. Хотелът и клубът му се превръщат в южното "Студио 54".
"Мютини" продава повече бутилки Dom Perignion от всяко друго място на планетата, а цял един апартамент е превърнат в огромен хладилник за бутилките шампанско. Частният самолет, собственост на хотела, често лети до други градове, за да попълва запасите от пенливо вино.
Редовните посетители държат оръжията си между възглавниците на диваните, както и куфарчетата си с кокаин и пари в кеш. Понякога летят куршуми, полицаите са примамвани с подкупи, сключват се договори, плетат се заговори.
Може да разпознаете тази обстановка от филма "Белязания" и неговия клуб "Вавилон".
Създателите Оливър Стоун и Браян де Палма отсядат в "Мютини" и искат разрешение да снимат там. В сценария Стоун дори без да иска на няколко места споменава конкретно клуба на "Мютини". Ал Пачино и другите актьори спят в хотела по време на снимките. Звездите от "Маями Вайс" също са привлечени от хотела.
Дон Джонсън устройва купони там, Филип Майкъл Томас живее със семейството си в "Мютини" и настоява да паркира лилавата си имитация на Ферари отпред. Създателите на "Маями Вайс" с месеци изучават посетителите, а един от наркобосовете дори се появява в два от епизодите.
В местния МакДоналдс свършват малките пластмасови лъжички - оказва се, че са перфектни за разпределяне и смъркане на кокаин.
По това време Маями е обявен от списание Time за "Изгубеният рай".
На фона на този апокалипсис "Мютини" стои като оазис. Членската карта за клуба му струва 75 долара, но когато имаш кеш, адски много кеш, това няма значение. Когато си там, правиш като лошите момчета - купуваш си шампанско за 150 долара бутилката, караш Jaguar и всички са наясно откъде идват парите ти.
А през 1981-а, годината, в която Маями се превръща в "столица на убийствата", хотел "Мютини" избира да се рекламира като "Най-необикновения хотел в цялата страна".
