Как се изплъзва американската мечта

След закуска, когато родителите му отиват на работа, Скот Никълсън - сам в къщи в комфортно предградие западно от Бостън, сяда на лаптопа си в хола. Той го е поставил върху малка масичка, която майка му е използвала за място за ваза за цветя, докато безработният й син не се е оказал неохотно затворен вкъщи.

Дневният му график е скучноват. 24-годишният Никълсън, завършил университета "Колгейт", носител на деканска награда за изключителни академични постижения, прекарва сутрините си в търсене из фирмени уебсайтове на подходящи работни места. Когато открива едно, той изпраща автобиография и придружаващо писмо - четири-пет пъти седмично, всяка седмица.

За пет месеца - само едно предложение за работа

През последните пет месеца се появява само една работа. След няколко интервюта Hanover Insurance Group в близкия Уорчестър предлага да го наеме като помощник-разследващ на застрахователни искове с заплата от $40 000 годишно. Но дори преди официалното предложение, Никълсън е решил, че няма да приеме тази работа.

Вместо да губи ранните си години в безперспективна работа, твърди той, е по-добре да се запази за корпоративна позиция в компания, където биха се възползвали от наученото от него в колежа. Така, според неговите понятия, той би тръгнал от долния край на кариерната стълбица.

"Разговорът, който ще проведа с родителите си сега, когато отхвърлих тази работа, е по-голямо притеснение за мен, отколкото отхвърлянето на работата," коментира той.

Той събира смелост - особено за разговора с баща си. Докато Скот Никълсън възприема работата в Hanover като по-скоро спъваща кариерата му, 57-годишният Дейвид Никълсън, привикнал към по-добри места и по-лесна мобилност, я възприема като възможност.

След като веднъж влезеш в системата, казва бащата, възможностите сами ще се появят. Така е станало в растежа на самия Дейвид Никълсън за 35 години, в които е успял да се издигне до генерален директор на производствена фирма.

"Маневрираш - и не се притесняваш до какво би довело това маневриране," казва бащата. "Знаеш, че то ще доведе до нещо добро."

Иди и виж!

Като допълнително усложнение на разликата в поколенията, дядото на Скот - Уилям Никълсън, ветеран от Втората световна война и пенсиониран брокер, е наблюдавал това, което той описва като някога мощния икономически двигател на Америка да губи своeто превъзходство в глобалната икономика. Дядото е насърчил безработния си внук да замине в чужбина - да "отиде на Запад," така да се каже.

"Гледам на това, което се случва със Скот, с тревога," коментира дядото, който - и след четене на Economist, е стигнал до извода, че Европа е надминала Америка в предлагането на възможности за амбициозни млади мъже. "Не ни е приятно да мислим, че Скот може да се наложи да замине," казва дядото, "но ще го направи."

Този път ще е трудно

Твърденията на дядото безпокоят внука му. Но с отминаването на седмиците Скот Никълсън, красив като морски пехотинец на плакат за набиране на войници, постепенно започва да осъзнава, че кариерата му няма да се развие в близкия до Бостън район. Или пък където и да е в Америка с лекотата и неизбежността, която си спомнят баща му и дядо му - и която Скот е очаквал да сполети и него, когато завършва колеж през 2008 г.

"Не мисля, че напълно осъзнавам сериозността на ситуацията, в която се озовах след завършването," казва той, говорейки за ефект за цяла възрастова група - така наречените "millennials", на възраст между 18 и 29 години - сред които нивото на безработица от близо 14% достига нивата на същата група по време на Голямата депресия.

След което той преминава в оптимизъм, който според социологическите проучвания е неизменна, може би погрешна, характеристика на това поколение в момента. "Абсолютно съм сигурен, че търсенето ми на работа в крайна сметка ще доведе до резултат," казва той.

За младежите перспективите на работното място, дори за учили в колеж, рядко са били толкова оскъдни. Освен 14-те процента, които са безработни и търсят работа - като Скот Никълсън, 23 на сто дори и не търсят работа, според данни на Бюрото по трудова статистика. Общата цифра - 37 процента, е най-високата за повече от три десетилетия и като ниво напомня 30-те години.

Завършилите колеж сред тези младежи са по-добре. Но близо 17 на сто или са незаети, или не търсят работа - рекордно ниво на безработица (въпреки че някои са в следдипломна квалификация). Нивото на безработица сред завършилите колеж младежи - 5.5 процента, е почти двойно по-високо, отколкото е било в навечерието на Голямата рецесия през 2007 г., и най-високото ниво - с почти 2%, откакто бюрото е започнало да води статистика през 1994 г. за хората с поне четири години университетско образование.

Оптимизмът остава

И все пак изследванията показват, че мнозинството от американците от това поколение остават уверени, подобно на Скот Никълсън, че ще имат задоволителна кариера. Те имат много преимущества.

"Те са по-добре образовани от предишните поколения и са били отгледани от хора от поколението на бейби бума, които са отделяли много внимание на децата си," коментира Ендрю Кохут, директор на Pew Research Center. Това донякъде спомага за обясняването на стабилния им оптимизъм, дори когато те се борят, за да успеят.

Досега Скот Никълсън е чужд на триумфалните истории, които баща му и дядо му разказват за служебното си битие. Те казват, че връзките много повече са им помогнали да започнат, отколкото упоритостта - бащата постъпва през 1976 г., когато приятел, току-що отворил фабрика, го наема. А дядото през 1946-а започва работа чрез приятел от армията, чийто тъст притежава брокерска фирма в близкия Уорчестър и има нужда от още един брокер.

Някой, който познава някого

От тези случайни първи стъпки, кариерите им се развиват и траят дълго. Дейвид Никълсън, сега генерален директор на фирма, която произвежда инструменти, все още се занимава с производство. Уилям Никълсън прекарва следващите 48 години след постъпването - чак до пенсия, като брокер. "Скот трябва да намери някой, който познава някого," казва дядото, "някой, който да може да го извади най-отпред в списъка."

Въпреки че Скот се е опитал да постигне това, той е под натиск от родителите си да направи компромис: да приеме - ако не работата в Hanover, то някоя подобна на нея. "Започвам да осъзнавам, че ако откажа, това ще има последици," твърди той.

"Родителите ми отдалеч започват да ми намекват, че освен за стаята и храната, те покриват и други разходи за мен, например сметките ми за мобилен телефон и вноските по застраховката ми "живот"."

Скот Никълсън също има връзки, разбира се, но никой в неговата мрежа от семейство и приятели не е бил в състояние да го насочи към маркетинг, или финанси, или обучение по мениджмънт - или която и да е позиция, стартираща кариера в голяма корпорация, което е целта му. Тези работни места просто отсъстват.

Голямата депресия засяга самоувереността на младите - и това започва да се случва в момента, според социолози, икономисти и анализатори. Конкретно младите мъже губят чувството за посока, установява социологът от университета в Северна Каролина Глен Елдър в проучването си "Децата на Голямата депресия." В някои случаи те са принудени да приемат работа, която не желаят - проблемът на Скот Никълсън.

Военната служба през Втората световна война, както и законът за военната служба и процъфтяващата икономика възстановяват благосъстоянието; към 1970 г., когато Елдър прави ретроспективното си изследване, трудностите на Депресията са по-скоро спомен, отколкото отворена рана. "Те излизат от войната с цел в живота си, и към 40-годишна възраст повечето от тях се реализират добре," казва той, разказвайки в скорошно интервю за своето изследване.

Но този път перспективите не са толкова ясни. Лишени от работа за адекватно заплащане, представителите на поколението на хилядолетието са склонни да търсят убежище в колежа и армията - и да отлагат брака и раждането на деца. Тези, които работят, често остават на същата работа, която вече имат, вместо да скачат към по-добре платена, но недотолкова сигурна, както обикновено правят младите хора, търсещи кариерен ръст. И те все по-често имат желание да избягват повишенията, или да се примиряват с леки повишения.

"Те определено са по-несклонни към рискове," коментира Лиза Кан, икономист в школата по мениджмънт на Йейл, "и по-вероятно е да не постигат напредък."

В скорошно изследване тя открива, че тези, които са завършили колеж през тежките години на рецесията от 80-те години, са получавали до 30% по-ниски заплати в първите си три години, отколкото новозавършилите, получили първа работа при силна икономика. Дори 15 години по-късно тяхната годишна заплата е 8 до 10% по-ниска.

Да разчиташ на родителите си

Много изпаднали в затруднение представители на поколението на хилядолетието разчитат на родителите си, както го прави Скот Никълсън. Въпреки че няма дълг за обучението си в колежа (дядо му и баба му са платили цялата такса и битовите му разходи), много други имат и такива задължения, и това спомага те да бъдат принудени да се завърнат в бащината къща.

През 2008 г. - първата година от рецесията, процентът от населението, живеещо в домакинства, в които присъстват поне две поколения, се е повишил с почти 1 процентен пункт - до 16%, според Pew Research Center. Най-високата стойност - 24.7 на сто, е през 1940 г., когато Депресията свършва, а най-ниската стойност - 12 на сто, е през 1980 г.

"Да се оправяш сам," "да печелиш достатъчно, за да се самоиздържаш" - това са странни концепции за Скот Никълсън и приятелите му. От 20-те състуденти в колежа, с които той поддържа връзка, 12 работят, но само половината са на работа, която "наистина харесват." Три са постъпили в правна школа тази есен, след разочароващи изживявания на работното място, "а пет търсят работа точно като мен," разказва той.

Подобно на повечето си състуденти, Скот се опитва да връзва някак двата края и успява да печели достатъчно от епизодични работи, за да си плаща част от разходите.

Работите са каквито успеят да открият. Той и приятел наскоро правят бяла дървена ограда за съсед, вграждайки стълбове в цимент, дневна работа, която носи на Скот $125. Той коси ливади и градини за половин дузина клиенти в Графтън, част от тях семейни приятели. И той също така е активен доброволец в пожарната.

"Колкото и да съм обезсърчен в момента, а никога не съм имал намерението да живея при родителите си, аз съм в добра ситуация в много аспекти," признава Скот. "Имам много малко разноски и никакви дългове - и тъй като нямам задължения, имам някакъв вид гъвкавост, като търся работа. В противен случай щеше да се налага да имам работа, някакъв вид работа на пълна заетост."

Оптимизмът на това поколение е донякъде защото много от тях са, както го определя Кохут от Pew Research Center, деца на грижещи се за тях представители на бейби бума - между които са и Дейвид Никълсън и 56-годишната му съпруга Сюзън - висш служител във фирма, която е собственик на кинотеатри.

Семейство Никълсън, които имат общ годишен доход от $175 000, са обсипвали с внимание тримата си синове. В момента това внимание е съсредоточено основно към запазването на самоувереността на средния им син.

"Никой от която и да е страна на семейството никога не е минавал през това," казва Никълсън, "и предполагам, че съм нетърпелив. Знам, че той се е изучил добре и има отлична работна етика - и иска да започне да допринася - и не знам какво да правя."

Най-големият му син - 26-годишният Дейвид младши, си е осигурил добра работа. Завършил колежа "Мидълбъри" през 2006 г., той постъпва в бостънска застрахователна фирма, специализирана в презастраховането, преди близо 3 години - преди рецесията.

"Имам късмет да работя във фирма, където има известна сигурност," казва той, добавяйки, че подкрепя Скот в решимостта му да се запази, докато намери подходящата работа. "След като започнеш работа, биваш въвлечен в тази работа, имаш сметки за плащане - и губиш представа какво всъщност искаш," обобщава братът.

Той получава $75 000 годишна заплата - сума, недостижима в момента за Скот, но не недостижима за очакванията му. "Положих много усилия в гимназията, за да се окажа в колежа, в който постъпих," разказва Скот, "и след това се старах много в колежа, за да завърша с високи оценки и диплома, за да се позиционирам добре за солидна работа." (Той завършва с основна специалност политически науки и допълнителна специалност история.)

В търсене на солидна работа Скот кандидатства за програмата за обучение на мениджъри на Hanover International. Отхвърлен за нея, той после е поканен за интервю за по-ниската позиция в отдела по исковете.

"Седя срещу мениджъра, и той ме пита как съм се заинтересувал от застраховането. Споменах как Дейв работи в застраховането - и реакцията на мениджъра беше: "О, това е на около 15 стъпала над поста, за който ви интервюираме", споделя Скот развълнуван.

В семейство с трима сина Скот, разбира се, се конкурира с братята си, особено с Дейвид - повече, отколкото те с него. Най-малкият брат, 22-годишният Брадли, е последна година в университета във Върмонт. Родителите, баба му и дядо му плащат обучението му, както са го правили и за братята му в годините им в колежа.

Какво значи колеж в биографията

Постъпването в колеж не е било проблем за дядото в семейството, или поне той казва така. С наближаващата Втора световна война, той постъпва в армията скоро след завършването на гимназията - и в боевете в Италия комисия го повишава за една нощ от наборник до младши лейтенант. Това е било "еквивалентът на колежанско образование," както той сега го изтъква, в епоха, когато колежът в биографията на един брокер "е означавал нещо, но не твърде много."

Той прекарва по-голямата част от кариерата си в изгряващ пазар, насочвайки клиентите към акции, които плащат добри дивиденти, и забогатявайки от инвестиции в недвижимост, направени преди години, когато Графтън е бил все още почти селска местност. Брокерската фирма, която го е наела, е променила собствениците си неведнъж, но той винаги е продължавал да работи в същия офис в Уорчестър.

Когато синът му Дейвид завършва колежа "Бабсън" през 1976 г., производството в Америка е в ранния етап на дългия си залез - и Уорчестър все още е бил център на производствто на шкурка, шмиргели и други абразивни материали.

Той постъпва в една от тези фирми - притежавана от семейството на негов приятел - и остава в производствения бизнес, конкретно във фирми, които произвеждат ръчни инструменти. В самото начало той и съпругата му купуват дома, в който отглеждат синовете си - бяла колониална сграда от началото на XVIII век, подобна на многото къщи на Норт Стрийт, където живеят и дядото и бабата - на няколко къщи разстояние.

Най-дълго Дейвид Никълсън се е задържал в Stanley Works, и когато напуска в търсене на по-висок пост, приятел в Endeavor Tool Company го наема като генерален директор на фирмата - пост, който заема и в момента.

В по-добри времена бащата на Скот би могъл да осигури на сина си работа в Endeavor, но сега е принуден да освобождава служители, а работа в производството в представите на Скот би била провал.

"Ако говориш с 20 души," коментира Скот, "ще откриеш, че си единственият в производството - а всички останали са във финансите или нещо подобно."

Скот Никълсън почти избягва рецесията. Планът му е да стане втори лейтенант в морската пехота. Прекарал е лятото след първата си година в колежа в обучение за "водач на взвод". Миналата есен той издържа физическите тестове за офицерско обучение и му е казано да се яви пред военните на 16 януари.

Ако всичко беше минало според плановете, след десет седмици Скот щеше да бъде вече втори лейтенант - и да се е ангажирал с четиригодишна служба. "Можех да направя кариера в морската пехота," казва Скот, "и ако бях излязъл след 4 години, щях да съм невероятно подготвен за работа."

Но нещата не се получават. В началото на януари лекар от морската пехота открива, че като дете Скот е страдал от астма - и той отпада. "В крайна сметка ми казаха, че ако искам, мога да кандидатствам отново," разказва той. "Но блясъкът вече липсваше."

Така че сега той се мъчи да се закрепи в гражданската трудова заетост. Брат му в Бостън остава без съквартирант - и в началото на миналия месец Скот се мести в празната спалня, като родителите му плащат дяла на Скот от наема от $2000 месечно до изтичането на договора за наем на 31 август.

А ако Скот дотогава не си е намерил работа? "Ще правя нещо временно - няма да се върна обратно вкъщи," казва Скот. "Ще стана барман, или ще си намеря работа чрез агенция за временна заетост. Но се надявам да не се окажа в такава ситуация."