Той е роден в Палермо, в семейство, в което почти всички са лекари, а майка му има клиника, но решава да се е отдаде на друга страст – играта на покер. Затова често наричат Антонио Чиничи „черната овца“ на рода – тъй като не е искал да продължи традицията с медицината и вместо това се посвещава на нещо далеч не толкова стабилно – покера.
В училище му вървят езиците, поради което, години по-късно, се оправя без проблеми при пътуванията си в Европа. Играе карти в Барселона, Валенсия и Малта. Парите, които печели, му стигат, но дори самият той по това време не се е определя като професионалист.
„Имах намерение да стана сериозен играч, но бях по-скоро полупрофесионален, защото все още живеех при родителите си и не чувствах напрежението от сметките. Много ми харесваше, но в един момент осъзнах, че раста и трябваше да намеря стабилен източник на доходи“, споделя Антонио.
Завършва последната година от гимназията и работи в клиниката на майка си, но решава, че иска да заживее в чужбина и отново да се отдаде на страстта си. Така се озовава в Бирмингам, където започва работа като крупие. Там среща и бъдещата си годеница, която също е от Палермо.
Климатът е това, което гони и двамата от Англия. Живеят няколко години в Малта, където Антонио отново работи като дилър, но след само няколко месеца се насочва към онлайн гейминг компаниите. Така попада и в The Stars Group. През април получава предложение да се премести в офиса на компанията в София и приема, като дори за момент не съжалява за това.
„Тук, в България, например, имате нормалните сезони – казва Антонио. – През лятото е горещо, можеш да отидеш на море, на басейн. През зимата пък е студено и има сняг. В Англия времето винаги е едно и също – сиво. Това синьо небе, което има тук, не можеш да го видиш там никога.
Липсваше ни слънцето, затова се преместихме в Малта. Там прекарахме три-четири години и през април кандидатствах за позиция тук. Приятелката ми вече също работи в компанията – в маркетинг отдела. Установихме се без затруднения, въпреки че понякога имаме лек проблем с езика. Но вече поназнайваме обикновените неща и можем да комуникираме в магазини, в таксита, в ресторанти. Но езикът е труден, а и нямаме много време да започнем да го учим както трябва.
В София животът е много динамичен. Градът е пълен с възможности за работа и продължава да се развива. Има много чужденци. Ако през уикенда се разхождаш по булевард „Витоша“, чуваш много езици: испански, френски, италиански, английски. Много е приятно.“
Един от най-големите комплименти Антонио пази за българската кухня. А когато чуеш добри думи за храната си от италианец, това означава много.
„Много харесвам българската храна. За мен, българската кухня е на второ място. Разбира се, на първо място поставям италианската, и особено сициалианската. Но България е чуждата страна, в която съм живял, чиято кухня най-много ми харесва. Любимо ми е, че използвате основни продукти – меса, зеленчуци и млечни продукти, от които правите перфектни ястия. Обичам начина, по който готвите месо. Много харесвам и бялото ви сирене. Слагам по много от него върху пържените картофки. Бирата тук е доста евтина, което също много ми харесва.“
Извън покера, най-голямата му страст е футболът. Любимият му отбор е Палермо. Голям фен е и на Интер и Антонио Конте, въпреки че любимият му треньор е Жозе Моуриньо.
„Може и да ми се присмееш, но любимият ми български футболист от България е Валери Божинов – казва ми Антонио. – Когато играеше за Лече, беше страшно талантлив. Беше невероятен. За съжаление не успя да се развие, но има много футболисти като него – като Марио Балотели, Антонио Касано. Когато беше на 18-19 години, цяла Европа говореше за него като за бъдеща звезда. Мисля, че когато футболистите имат толкова много пари на толкова крехка възраст, понякога това може да им попречи.“
В свободното си време обича да слуша музика – хип-хоп, стари рок парчета и италианска музика. Играе компютърни игри, като продължава да играе и покер. Дори успява да завърши трети на един от турнирите, в които участва в София.
От Палермо, през Бирмингам и Малта до София. Животът на Анотнио е бил доста динамичен още преди да навърши 30 години. Засега е в България, а най-хубавото е, че му харесва.
„Радвам се да бъда тийм лидер и колегите ми да се обръщат към мен за помощ. Харесва ми, че мога да им съдействам. Имаме много готини хора в екипа. Българите пък ми помагат много с живота тук и са много мили.“
Текстът е част от кампанията на Webcafe в партньорство с The Stars Group, в която представяме чужденци, които са решили да живеят и работят в България.
