Нека бъде светлина

Димитър е на 28 години и е от София. В дипломата му от УНСС пише, че е икономист. И макар да може този на пръв поглед обикновен млад мъж да си гледа живота, без да се впечатлява особено от настоящите реалии, той иска да промени столицата към по-хубаво и културно място за живот.

Една от стъпките в това начинание е инициативата му да създаде първата у нас денонощна библиотека. Тя обаче няма да бъде просто читалня, отворена за посетители 24/7.

Концепцията е това да се превърне в модерен културно-информационен център, който ще обединява хора с различни интереси и да бъде едно социално място. Ще има както библиотека и читалня, така и курсове и малки школи за традиционни български занаяти. Ще се провеждат обществени дискусии, различни уъркшопи, литературни четения и изложби. И за да се допълни приятната атмосфера, ще има възможност за разпускане с чаша кафе и лека здравословна храна.

На пръв прочит всичко звучи прекрасно, но само с "искам", разбира се, не става. Затова Димитър се е срещнал с много хора, от които зависи реализацията на проекта. Един от тях е бил столичният зам.-кмет по култура и образование Христо Ангеличин - и станало ясно, че общината няма пари да подкрепи благородната идея. Но все пак може да отпусне сграда за целта.

Затова новият будител е селектирал 13 безстопанствени сгради в идеалния център на София, които бавно, но сигурно се рушат, а носят в себе си желаната архитектурна стойност. И на тяхно място не бива да се появи поредният абсурд от рода на "модерно" свърталище на безделници.

Затова сега е ред на общинарите да си поемат своята задача. "Когато човек има нужда от ВиК услуги, общината намира фирма, която да изпълни това, защото гражданите си плащат данъците и имат право да искат. И когато такова място е наистина желано и нужно, редно е общината да поработи по въпроса", казва Димитър.

Според него денонощната библиотека може да се самоиздържа. Членските такси за посетители и многобройните курсове ще са основното финансово гориво. А отделно разходите ще бъдат минимализирани заради използването на зелена енергия - от слънцето, която ще захранва светодиодното осветление.

То или т.нар. LAMPA е основното препитание на Митко. Да вземем една обикновена крушка. Когато е включена, тя свети чрез нагряване на метална жица и разпръсква светлината в голям обсег. Произвежда повече топлина, отколкото светлина, и гълта ток на поразия.

Осветителите, които Митко и партньорът му Иван правят, освен че пестят енергия в пъти, са като минипрожектори. С тях можеш да насочваш светлината по какъвто искаш начин. Например можеш да осветиш с фокусиран лъч светлина единия ъгъл на стаята си от противоположния. На практика, можеш да обособиш различни по функция кътове в една и съща стая. И издържат с години.

За настоящия им проект двамата приемат да осветят трите основни сгради за Sofia Design Week - Старата минерална баня, водната кула в Лозенец и параклиса в НХГ.

Основната идеология на двамата младежи е, че в изработването на една такава крушка се ангажирани повече от 20 българи. "В локалното производство се корени стабилната икономика на една страна", твърди младият ентусиаст. Че тогава защо да си купувам китайските еднодневки и да подпомагам тяхната икономика?

Друга инициатива на Димитър, свързана с осветлението, е Орлов мост. Докато е работил към Българското дружество за защита на птиците, забелязал, че четирите птици на емблематичното място всъщност са царски орли, които са особено застрашени у нас. За да привлече вниманието на колкото се може повече хора върху проблема, той се свързва със Столична община с идеята да се почистят четирите бронзови статуи.

Димитър може да събере доброволци, които да помогнат в реализирането на идеята като цялостна кампания. Отговорът на местните управници не се знае кога ще пристигне. Но той продължава да рови.

И в буквален смисъл. Другата негова страст е да намира стари мебели от масив и им дава нов живот. Или съвсем неизползваем на пръв поглед дървен материал. Така се оказал до един контейнер на  Витошка, докато се разхождал из града и видял старо чекмедже от тъмно дърво с месингова дръжка, което отмъкнал и превърнал в удобна етажерка за "тоалетни" четива. Клон от бреза пък се е превърнал във функционална закачалка в хола.

Последно го попитах кое го топли. Нали се занимава с осветление, което не произвежда топлина, нали среща само студено мълчание от страна на общината. "Вярата... май това е най-баналното нещо, което съм казвал, но знам и вярвам, че София и България всъщност са хубави места за живеене, просто ние ги правим понякога по-лоши. И нищо няма да се промени само! Промяната става с положителни примери."