Така ми дотегна от всички приказки по мой адрес, че ми се ще да избягам. Заплашват ме с убийство. Най-малкото с изселване. От ценен станах излишен. От красив - грозен. Някога се извисявах, сега само си стърча. Щях да се махна, казвам ви, ако можех. Ама съм паметник.
Балансирам трудно между плашило на кървава диктатура от най-гнусен тип, бесняла 45 години, и истукан на военна храброст и братска дружба, споена с целувка в уста. И ние страдаме ... да, от раздвоение на личността. Държа се все още и се усещам най-вече като художествено произведение, дело на 11 български творци.
Разбира се, никой не се интересува от същността ми. Първородният ми грях е, че прославям съветските воини. По този повод другарят Сталин обичаше да казва "Есть человек - есть проблема, нет человека - нет проблемы". Да ме прощава шефът, ама с паметниците е по-трудно. Не става с един куршум. Нито с много.
Без полезен ход
Забих се толкова яко между две противоположни исторически епохи, при това - в центъра на София, където хиляди очи ме оглеждат, че винаги ще има недоволни - и да ме има, и да ме няма. Вакуум между два полюса. Отчайващо е, казвам ви.
Направо ме е яд на оная майна - Альоша от Пловдив, дето не само не го хулят така подло и инато, ами цели абитуриентски орди се катерят по Бунарджика до краката му. Да издрапат с костюми и рокли по тепето, да приседнат под туловището му и да чакат изгрева. Традиция.
А мен през година-две ме боядисват разни качулати типове. После ме чистят други с опънати униформи. През това кратко време ме плюят или ласкаят. И ме изоставят. Нищо по-различно за Паметника на Съветската армия в София. Иначе официално съм грижа на държавата. Тя наистина е мащеха, не е добра и мила като партията-майка.
Кучешки времена за един паметник
На 59 години съм. Помня раждането си - година след смъртта на Сталин. Как държавни мъже и народни моми ми поднасяха цветя. Обичаха ме. Помня и 1993 г., когато ме оковаха в задушаващо желязно скеле, а отдолу извираше грохот на зли чукове и резачки. Ония седесари искаха да ме разчленят. Мразеха ме. Още ме тресе идеологическа диверсия - между венците с рози и кладата.
Сега само ме цапат. Преди две години ме превърнаха в пародия на капитализма. За кратко върху мен живя омразния Дядо Коледа, представяте ли си? И шантавият Супермен, който една истинска война не е видял, а само комикси. Влязох и аз в крак с времето. Така или иначе, аз съм пародия на комунизма, който донесоха на върха на щиковете си солдатите - защото той никога не стана такъв, какъвто пишеше, че трябва да е.
Последния път боядисаха съветските ми войници в розово. Някакви хора се извиниха на чехите чрез мен. Заради руските танкове и Пражката пролет. Чудя се защо едни хора трябва да се извиняват на други хора чрез паметници. И защо толкова късно го правят - даже мен ме имаше през 1968 г.
Да не помислите, че съм ретрограден комунист. Дали съжалявам или не за онези времена, няма никакво значение. Важното е, че моите създатели не изпитват подобно чувство. Всички обаче говорят чрез мен. И понякога ме сервират за отклоняване на вниманието от съществени проблеми.
Само "арт" остана
Аз нищо не съм направил, разберете. През цялото време чисто и просто, тихо и кротко си стърча. Нямам проблем с хората. Те имат проблем с мен. По-скоро имат проблем със себе си, защото не знаят как да се отнасят към миналото. Аз съм само един стар артефакт. Наследство.
Хората не са мъдри като нас. Те убиват вестоносеца и скъсват синджира, но пропускат по-важното - да не повтарят грешките си. Ако бяха по-умни, бдителни и заинтересовани, нямаше 23 години по-късно да протестират всяка вечер покрай мен. Но да не ставам нравоучителен.
Някои съвременни творци откриха, че съм чудесен за арт инсталации. Сега е модно да се правят такива неща - тук там преправяш, предизвикваш огромен интерес и после вербализираш какво послание си искал да излъчиш. Иска ми се само посланията да не бяха политически. Отвратих се от политиката.
Комунистът в мен изчезна като динозаврите. Войникът умря на фронта. Селяните станаха шепа фермери с машинен арсенал. Само артистът в мен остана. Мечтая хората да ме приемат така.
Искам да кажа, че произведенията на изкуството трябва да се пазят. Те са неприкосновени. Колкото и да са вехти, грозни, тоталитарни, нацистки, имперски и какво ли още не.
Когато напереният Марсел Дюшан лепна мустак върху Мона Лиза, той не го направи върху оригинала на Леонардо да Винчи, нали? Използва реплика на Джокондата и я продаде след години за сочна сума. Капиталистите в България да си вземат бележка.
Защо не ме оставите на мира и не ме преместите в Музея на тоталитарното изкуство? Там ще бъда в свои води, дори с ръста си ще привличам внимание. Искам да кротувам някъде, но няма да ми позволят. Знам го. Защото това значи политиците да се кротнат.
Пак да кажа - не съм велик, не съм чудовище, не съм нищо от нещата, които ми приписвате. Нито пространство за арт инсталации, нито артефакт. Просто паметник. Направен съм, за да остана. Не, за да бъда променян.
Добре, че са скейтърите и пичовете с колела. Какво по-добро да караш колело пред една вкаменена армия.
Фрида, ти се измъкваш като мокра връв или нещо от рода. Въпросът ми е конкретен, отговорът може да бъде: ДА или НЕ. АКО СЪВЕТСКАТА АРМИЯ БЕШЕ СЕ ЗАБАВИЛА С ЕДНА-ДВЕ ГОДИНИ ДА ОСВОБОДИ ТЕРИТОРИЯТА СИ ОТ НЕМЦИТЕ И ДА ЗАПОЧНЕ ДА „ОСВОБОЖДАВА” ЕВРОПА, НЯМАШЕ ЛИ МЕЖДУВРЕМЕННО БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ ДА БЪДАТ ИЗПРАТЕНИ В ЛАГЕРИТЕ НА СМЪРТТА? При положение, че цар Борис, като причина за отлагане на депортацията им, беше изтъкнал пред Хитлер, че евреите, затворени в трудови лагери, са необходими докато се ремонтират шосетата. Въпросът е, още веднъж ще го повторя: СПАСИ ЛИ ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ ОТ УНИЩОЖЕНИЕ ИЛИ НЕ. Значи ДА или НЕ, какъв е отговорът ти? Без да шикалкавиш!
Дара Не говорим за как точно са ни придобили, а за резултата през тези 70 години. И опитите ти да изглеждаш начетена са умилителни, но едно е да цитираш факти, друго е да осмисляш каква е темата в момента точно. Въпросче за домашно ако позволиш - щом не сме стъпкани, а разменени в Ялта, от какво сме освобени от руската армия, та да има паметник тогава?
Дара - доживях жена да философства за война. Ако не бяха Америка и Великобритания, руснаците много бързо щяха да глътнат въздух. Те го бяха глътнали де. Тогавашния Сталинград е бил на косъм от превземане. Прочети малко история, поинтересувай се и тогава ще имаш правото да мърмориш и да обиждаш хората. Айде сега се поразрови и прочети кой е правел денонощните бомбени килими и кой е започнал да превзема обратно Европа докато руснаците, голи и боси, са се опитвали да задържат Панцерите, Месерите и отлично оборудваната немска армия. Щото ако не бяха провизиите от Америка, военната техника от Великобритания и съпротивата в Европа, Германия щеше да смаже Русия за броени месеци. И това, че руснаците първи влизат в Берлин не е ама грам никакъв фактор.
Мммда, на простаци няма какво да се отговаря.
Толкова си жалка, Фридо. Но, какво друго може да се очаква от тебе. Нямаш достатъчно разум да отговориш на един елементарен въпрос. Отговорът на този въпрос е даден от твоите сънародници в Израел – там има издигнат паметник на Червената армия от признателните евреи. „25 июня 2012 года в израильском городе Нетания, на берегу Средиземного моря, торжественно открыт Мемориал Победы Красной армии. На церемонии его открытия присутствовали президент России Владимир Путин, президент Израиля Шимон Перес, министр иностранных дел РФ Сергей Лавров и его израильский коллега Авигдор Либерман.” http://www.rjc.ru/rus/site.aspx?IID=1860179&SECTIONID=1909342
Фрида, няма защо да ми даваш примерчета, не ми е интересно да ги чета и да споря с тебе, все едно, че разговарям с телевизора. Излагам само един документиран факт! Израелският народ, в лицето на първите хора в Израел и от името на евреите по света, при откриването на този мемориал в Нетания, който има планове да се развива още, изказва СВОЯТА ПРИЗНАТЕЛНОСТ КЪМ ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ ЗА СПАСЕНИЕТО НА ЕВРЕИТЕ ОТ ОКУПИРАНАТА ОТ НАЦИСТИТЕ ЕВРОПА. Повече от това нямам какво да ти кажа. Така че, не си хаби приказките.
Von bl, защо се обаждаш, когато никой не те пита? Какви ги дрънкаш за мене, без да си имаш и хабер, кой съм и какъв съм? Наистина, като се съди за тебе по това, което си казвал, че си пенсиониран старшина от армията и, като се вижда от стила и езика на писанията ти, че си дървен селски шоп без подобрение, такъв, какъвто ги описва Вазов в „Драсканици и шарки”, няма съмнение, че не може да се говори при тебе за интелект, но ти надминаваш себе си в серсемлъка си. Признавам ти че имаш голяма уста. Както казваше в такива случаи покойния ми дядо: „64-ти конен полк, заедно с конете, не може да я напълни”.
Брей, какви диви полемики се развихриха тук и то само за един нашаркан паметник! И веднага, нещата опряха до махленско дрънкане на безмислици и дребни политикантски спорчета построени върху зле скована маса от отпадъци, застлана с вестник и служеща на кварталните алкохолатори за плющене на карти, мастика и пиянски пледоарии. И неусетно някак, веднага бяха намесени евреите. Статията, беше за надращения паметник. А тука се развихриха зверовити конспирации, преминали в персонални двубои! Аз категорично съм против оскверняване на паметници, независимо за какво са- на хора или религиозни. Все пак, това е посегателство срещу историята. Колкото и да ни се иска, историята не можем да я променим. Първо, нашите комунета, можеха да направят в центъра на София да направят мемориал на българската армия или на българския войн- ние имаме много поводи за военна гордост от 1885 година до 1945. Щеше да бъде красива и повдигаща духа гледка! Да сме горди, че сме българи. Паметника на Левски е по- малък от Руски паметник!!!! Как може такова нещо!? Мен специално, Руски паметник и на Съветската армия ме дразнят. Огромни символи на чужда държава в сърцето на столицата на Моята държава! Тези два паметника, не съм против да ги има, но да са на друго място- както Камбаните: искаш да отидеш и да видиш неща свързани с история, с други държави- отиваш на мястото и гледаш. Всички тези прослави на Съветите, гарнирани с имената на руснаци за улици и градове ...съжалявам, ама това си е чиста перверзия и гавра с хората изгубили близки и роднини от "любовта към народните маси от Партията Кърмилница"!!!!! Конкретно за случката- смятам, че у нас трябва да бъдат приети по- строги закони, свързани с оскверняване и поругаване. Я някой да се пробва да отиде в Щатие и да надращи със спрей мемориала на Линкълн. Е, вЕрвайте ми- жална му майчица. Точно за 5 минути са го хванали и са го разпрали от бой!
Минке, чекай ся аз да те питам нещо, извън паметниците. Ти що избяга в Холандия?Що се спаси от България, която е това, което е , благодарение на усилията на тия , дето са ни "освобождавали"(чийто паметник нашариха) , с братската помощ на една банда , която и сега не ще да пусне кокала? Паметника да си седи, мен не ми пречи... , ама да се дига джабала за един паметник , и то от точно едни и същи хора , от една друга държава, ми се струва неуместно.
Von Bl бесеДка Тая дума си е същата още от времето на Ханко Брат