Музиката на американската поп императрица Тейлър Суифт може и да няма някаква особена художествена стойност, но като културно явление млечнобялата Tay Tay (фенския й прякор) оперира по много атрактивен и нюансиран начин върху колективния мозък на публиката.
Суифт владее въображението на младежките маси, всички знаят, че тя доминира поп пейзажа и комфортно е пласирала стегнатия си задник на трона на тинейджърското обожание. Но колцина знаят, че паралелно с универсалното обществено одобрение, тя - без да го е искала - обитава и по-мрачни авенюта на западната култура?
Говорим за политически пространства с печална слава. Говорим за така нареченото „алтернативно дясно".
Това е набираща скорост в САЩ и Европа фракция от крайно десния политспектър, която се характеризира с консервативен популизъм, либертариански идеи, „бял национализъм" и откровено флиртува с идеите за превъзходството на белите хора, расизма и антисемитизма.
Водещите гласове на алтернативното дясно презират мултикултурализма, културния релативизъм, имат твърда позиция срещу нелегалната имиграция - особено от третия свят - и вярват в идеала за хомогенна, консервативна, бяла, хетеросексуална, икономически и социално просперираща Америка. И Европа.
Според някои наблюдатели алтернативното дясно се явява нещо като екстремен и агресивен отговор на шумния либерален мазохизъм и анти-западното, анти-институционално светоусещане, превърнало дискредитирани движения като #BlackLivesMatter и социалистическите дистопии на Бърни Сандърс в „добрите" и „единствено морални" агенти за социална промяна в развития свят.
Алтернативното дясно има много проявления, но то несъмнено е обединено от омразата си към съвременния феминизъм, политическата коректност, кодовете на речта и войните за социална справедливост.
В същото време това политическо и културно движение има две интересни икони - Доналд Тръмп и Тейлър Суифт.
За Търмп е ясно - с острата си реторика срещу мексиканските и мюсюлманските мигранти, The Donald печели сърцата на всеки бял националист под слънцето.
Но Тейлър Суифт? Как тази млада, прогресивна поп принцеса плени колективното въображение на крайни националисти с расови предразсъдъци?
Журналистът Майло Янополус има обяснение за необичайното интронизиране на Тейлър Суифт в бялото царство на политическите реакционери:
„Тя е феминистка, прави клипове с туъркинг, а текстовете на нейните песни често са за секс. Всеки уважаващ себе си крайнодесен елемент би отхвърлил подобен продукт на късното капиталистическо декадентство. Но цялата блогосфера на алтернативното дясно е обсебена от Суифт. Тя дори е наречена „Наци аватарът на белите европейци", което е топъл комплимент в тези среди... Суифт е икона на квинтесенциалната американска култура с корени в кънтри музиката и светоусещането на Юга".
Суифт не прилича на повечето съвременни поп звезди, които са или бели изпълнители, правещи се на афро-американци, или са чернокожи звезди, които го играят бели, допълва авторът. Тау Тау изглежда комфортно в своята кожа и не е изкушена от модерната в шоу средите расова неяснота.
„Естетиката й е запазила консервативен дух - рокли, липса на пиърсинги и излъчване на красива домакиня от идеализираната епоха на 50-те години на миналия век. Тя е много бяла, много блондинеста и е израснала в провинциалната консервативна среда на Пенсилвания", изтъква Янополус.
Другото обяснение е мотивирано от палавата тролска природа на някои от най-активните представители на алтернативното дясно.
Те обожават да се гаврят с политическа коректност и да мачкат чувствителността на „специалните снежинки" в либералното ляво, като например разпространяват фигурата на Хитлер в разнообразен шеговит контекст.
Те дори инкорпорираха образа на Суифт в своята наци-иконография и сега в интернет съществува цяла субкултура, посветена на създаването на картинки с фюрера и цитати от Тейлър Суифт. И обратното.
Тези крайнодесни поп-културни фронтоваци обединиха поп хитовете на Tay Tay сХитлер.
Любовта на белите националисти към Суифт се поражда и от абсурдните обвинения в расизъм, които мултикултуралистите са отправяли към звездата през годините. За последно от лагера на #BlackLivesMatter атакуваха Тейлър заради клипа към песента Shake It Off, който според тях „осмива черната култура", както и заради „колониалните" послания в африканското видео към Wildest Dreams. Феминистката Камил Паглия дори я нарече „Наци барби".
„Расизмът" на Тейлър Суифт е порочен продукт на левичарска параноя, но това е добре дошло за белите националисти, които също са на „ти" с колекция от конспирации. Сега те смятат, че младата поп звезда изпраща закодирани сигнали към тях и споделя идеите им за расова чистота, културна кохезия и бледолика гордост. Тейлър се явява подривната поп сублимация на техния политически трол-екстремизъм.
Във Facebook дори има група, наречена „Тейлър Суифт за фашистка Европа" с 16 хиляди членове, която се възражда след опити да бъде свалена и забранена в социалната мрежа.
Не знам за вас, но за мен тази мрачно-хумористична интерпретация на творчеството на Тейлър Суифт прави снежнобялото поп маце много, много по-атрактивно.
Не нацията и расата трябва да се защитават, начинът на живот на "белия човек". Не нацизъм или расизъм, а културизъм е това което ни трябва!
"Водещите гласове на алтернативното дясно презират мултикултурализма, културния релативизъм, имат твърда позиция срещу нелегалната имиграция [...]" Задръжте, нека да видим: Мултикултурализмът и културният релативизъм се основават на следното: понеже някакъв човек има различен произход от теб, не можеш да го съдиш по същите стандарти, по които съдиш за себе си. Това създаване на различни рамки за различните хора на расова основа обикновено се нарича "расизъм". А от атаките в Кьолн знаем, че в името на мултикултурализма германската държава е готова да потъпче равенството пред закона. Но това е естествен резултат: законите са тясно обвързани с културата на държавата, където съществуват. Мултикултурализмът означава и че не е редно да съдим чужденците по същите закони. Предполагам ще е добре и да пребиваме изневерилите жени с камъни, ако са имигранти от Саудитска Арабия. Твърдата позиция срещу нелегалната имиграция е.... твърда позиция срещу нещо нелегално. НЕ-ЛЕГАЛНО. Тоест, тази позиция е твърдо вярване във върховенството на закона. Чакайте малко. Равенство пред закона, върховенство на закона. Това не са ли основни принципи на класическите либерали? Доживях и българска статия в прав текст да слага всички от анти-авторитарните либерал-социалисти през либертарианците до крайнодесните субекти от типа на Круз и Буш в един кюп с Тръмп и нацистите.