Холивудският дизайнер зад скафандрите на НАСА

Крис Гилман си е изградил име в дизайнерския бизнес в Холивуд, специализирайки се в космически реквизит и ефекти за филми като "Смъртоносно влияние", "Стар Трек" и "Армагедон". Компанията му Global Effects Inc се е прочула в бранша с ненадминатите си способности да произвежда хиперреалистични скафандри - такива, които имитират реално космическо оборудване до такава степен, че са привлекли вниманието на реални аерокосмически фирми.

Когато Гилман бива нает от НАСА да проектира скафандър за агенцията, той стартира Orbital Outfitters - компания за дизайн и производство на реални скафандри за употреба в орбита.

Сега той се създава космически костюми за киното и за реалния живот

На 54 години Гилман изглежда сякаш няма против да стои както в обикновен магазин за авточасти, така и във висините на някоя абаносова кула, типът човек, който без особени усилия би могъл да разглоби и сглоби отново автомобилен двигател, разсъждавайки на глас за каролингската династия.

Срещаме се с него в работилницата му, където работи по детайлите на средновековна броня (друг специалитет на Global Effects). Той прави жест към рицарската ръкавица, по която работи в момента, и разяснява сходствата между точната реплика, която създава, и реалната броня, носена от рицарите през XIV век.

Стените на работилницата са покрити с точни реплики на всеки скафандър, използван от НАСА от старта на програмата "Аполо", и обсипани с фрагменти от снимачната площадка на като че ли всеки филм, правен някога.

Офисът на Гилман е като литературен еквивалент на хаоса отвъд вратата му, пълен с книги на всякакви теми - от космическо оборудване и скафандри през брони и специални ефекти, плюс безбройни исторически артефакти, които несъмнено е използвал като модели за реквизита си.

"Вижте това," казва той, подавайки ни нещо, което изглежда като маркуч. "Това е комуникационният кабел на Дейв Скот. Това нещо е било на Луната!."

Бащата на Гилман е притежавал компания за заваряване на метали и е работил по животоподдържащите системи на "Аполо"

Като дете Гилман е прекарал много време в работилницата на баща си и се е научил да заварява още на 12-годишна възраст. Той се е замислял дали да не стане заварчик, докато не е видял бизнеса на баща си почти да фалира след края на "Аполо".

"Помислих си, че е някак си плашещо - да работиш цял живот, само за да откриеш, че областта, в която си много добър, вече не ти осигурява прехрана, защото икономическата ситуация се е променила," спомня си той. "Но си спомних как четох в училище, че дори по време на Голямата депресия хората все още са ходели на кино. Вече бях се докосвал до магията - и това ме запали по специалните ефекти и каскадьорството."

Гилман работи като каскадьор в Тусон, Аризона в последната си година и половина от гимназията - и на 19 години заминава за Холивуд, за да си пробва късмета като кино-каскадьор и дизайнер на реквизит. Киноиндустрията обаче далеч не е такава, каквато е очаквал.

"Това, което не знаех, е че Холивуд е земята на глупостите. Когато за първи път отидох там, бях втрещен от някои от техниките, които използват кинаджиите," казва той. "В кинобранша, реквизитът и костюмите може да са абсолютен боклук, стига да изглеждат добре пред камерата и по време на снимки. Така че си рекох "Майната му!" и започнах сам да правя реквизит."

Предприемачиеският дух на Гилман го кара да основе Global Effects през 1986

Към 1991 г. той вече е получил признание от американската киноакадемия с номинация за "Оскар" за разработката на системата Cool Suit, която предпазва каскадьори и актьори от прегряване при носене на масивни скафандри. В град, пълен с дизайнери на реквизит и майстори на специалните ефекти, Гилман си намира ниша в производството на хипер-реалистични скафандри в средата на 90-те, след като забелязва доколко неточно предават повечето филми оборудването на астронавтите.

"Исках да правя скафандри, защото когато гледам такива неща в киното, те са на практика комбинезон от плат с малко прибори върху него и аквариум. Реалните скафандри са нещо много сложно," казва Гилман.

Той произвежда всички компоненти на място, а способността му да прави космическите костюми на практика неразличими от реалните бързо привлича вниманието на различни аерокосмически компании. Вестта за човека от Холивуд, който може да конкурира мултинационалните аерокосмически фирми, се разпространява бързо - докато един ден Гилман получава неочаквано обаждане от професор от Бъркли, който пита дали Гилман би проявил интерес да участва в разработката на скафандър за НАСА.

"Помислих си, че някой приятел си прави бъзик с мен," споделя той.

Оказва се обаче, че всичко е истина

НАСА искат от него прототип на костюм след два месеца, което по думите на самия Гилман е "абсурдно кратко време за предварителен дизайн." Той все пак приема предизвикателството, което реално предвижда редизайн на торса на скафандър, така че той да е по-подходящ за хора с малки тела, например жени астронавти.

Предложението на Гилман очевидно е впечатлило НАСА, тъй като по-късно те го наемат да произведе реален компонент за тяхната Advanced Suit Lab. Компонентът е пълнофункционален адаптер за шлема, който е използван за тестване на експериментални скафандри.

Въпреки факта, че Гилман започва да печели уважение сред хората, които наистина изпращат хора в космоса, това не му помага особено в Холивуд. Той разказва, че се е срещал неколкократно с продуцентите на "Мисия до Марс", но в крайна сметка те наели друг за реквизита. После Джон Фавро не проявил интерес към неговия дизайн на костюм на Железния човек, както и Кристофър Нолан за "Интерстелар" (за който по негови думи Нолан "е отделил адски много време и усилия за проучване на космическите пътешествия и черните дупки, но проклетите скафандри си изглеждаха като комбинезони").

"Стори ми се смешно," коментира той. "Изглежда ме считат за достатъчно квалифициран, за да правя реални части от скафандри за НАСА, но не и фалшиви скафандри за Disney."

Все пак Гилман осъзнава, че опитът и способностите му да произвежда функциониращи части от космически костюми в Global Effects му е отворил друга вратичка към нов пазар - производство на космическо оборудване за изгряващата нова частна космическа индустрия. Той основава Orbital Outfitters през 2006, като фирмата се занимава с дизайн на пълномащабни проекти за космически летателни апарати и функциониращи скафандри за компании като XCOR и SpaceX.

Офисът на Orbital Outfitters е точно до Global Effects - до него се стига през малка вратичка отзад на сградата

Той е нещо като смесица от подредения хаос на чертожната на архитект и стерилната среда на операционна: манекени в различни Orbital прототипи, облегнати на стената; по масите са разпръснати скици, прототипи на шлемове и устройство, което тества до каква степен свръзките в скафандрите издържат на налягане.

Гилман посочва към един от скафандрите, които Orbital са проектирали като консултанти за SpaceX. "Проектирал го е дизайнерът на Oblivion," казва той. Костюмът изглежда по-изчистен и елегантен от всичко, носено от астронавтите в момента.

"Елън Мъск искаше нещо по-секси и готино," коментира Гилман, свивайки рамене. За разлика от държавно финансираните институции като НАСА, новата частна космическа индустрия е по-концентрирана върху "сексапила" на космическите костюми. Когато са се свързали с Orbital Outfitters, SpaceX са заявили, че скафандрите, които се проектират за тях, трябва да изглеждат "страхотно", естетическа философия, която OO се опитват да прилагат във всичките си проекти за космическо оборудване.

"Orbital Outfitters е комбинация от Armani и Ferrari," твърди Гилман. "Ние сме мода, която не е чужда на техническото функциониране. Обръщаме внимание на емоцията на това, което правим, почти давайки й приоритет пред техническите аспекти."

Част от усилията на Гилман да продава скафандри на компаниите от новата частна космическа индустрия се състоят в това да ги убеждава, че костюмът е също толкова важна част от полета, каквато са и ракетите. Проектирането на устройство, изстрелващо космически кораб, без да се мисли как скафандърът ще взаимодейства с него, често води до нежелателни резултати, които биха били избегнати, ако двете се проектират паралелно. Това е подходът, който са избрали от XCOR, които са поръчали на Orbital прототипи на дизайн на кабината за суборбиталния им летателен апарат Lynx паралелно с дизайна на костюмите, които астронавтите ще носят в тази кабина.

"Ако не бяха скафандрите, не бихте могли да излезете в космоса. Така че фразата някога беше, че костюмът прави човека, но поне доколкото зависи от нас, костюмът извежда човека там," казва той.

Orbital са все още относително нов играч в надпреварата на частните фирми да стигнат до космоса

Гилман обаче вижда възможности за експанзия в бъдеще, тъй като надпреварата на технологиите в космическите пътешествия ще става все по-доходна за тези, които избират да участват в нея. Засега перспективите изглеждат розови: освен договора с XCOR, Orbital Outfitters през октомври 2014 г. са започнали да строят нов производствен център и хипобарична камера в Тексас.

Може и да мине доста време, преди произведени по дизайн на Гилман скафандри да стъпят в орбита, но ако желаете да видите как ще изглежда модерното бъдеще на космическите пътешествия, не е нужно да правите много - достатъчно е просто да надникнете в най-близкото кино.

Новините

Най-четените