Змейове, кукери и БГ-анимация

В тази анимация няма трима братя и една златна ябълка, а двама братя и една Вихра. И не става дума за българската народна приказка, а за една друга, по-съвременна, анимирана и построена върху български фолклор.

Това е идеята зад проекта „Златната ябълка" на предимно млади българи, завърнали се от чужбина, които искат да се реализират тук.

„Като няма интересни проекти, ние сами ще си ги направим", казва Димитър Петров - човекът, в чиято глава се ражда идеята да създаде комерсиална анимация, която да се реализира и на Запад, базирана върху българския фолклор. Затова и избира образа на ябълката - визуален и разпознаваем като символ и за западните държави.

Първоначално главната героиня се казва Вълчана. По-късно обаче приема името Вихра  - дъщеря на змей, с облаче вместо коса, от което да хвърля светкавици, когато се ядоса. Сюжетът залага на общочовешки ценности и проблеми, но поставени в екзотичната за западните държави среда на българските митове и легенди.

Върху подобен принцип е изградена и японската анимация - сюжети, с които всеки може да се идентифицира, но сложени в екзотична култура или измислен свят.

В началото бе ябълката

За заглавие на сериала е избрана златната ябълка. Една от причините е, че като символика може да бъде разпозната и от западноевропейската публика. А ако образите на джуджета, елфи и леприкони са преекспонирани от западната популярна култура, то представете си съвременна анимация, в която главни герои са съвсем непознатите на Запад змейове, самодиви и кукери.

Историята проследява пътя на 14-годишната Вихра, която е дете на Вулкан Змей и търси златната ябълка, за да спаси дома си и да възстанови древен мирен договор между хората и духовете на планините.

Самата ябълка е легендарен артефакт, който изпълнява желания и обикновено се появява по веднъж на век. По време на пътешествието си Вихра е съпътствана от самодивата Пакостина (Тина) и кукерите Бран и Влад - двама братя на 16 и 14 години, които търсят по свои причини златната ябълка.

Българската митология е екзотична за всеки средностатистически западноевропейски зрител. И това вече дава заявка за успех на идеята за рисуван филм.

Помощ от приятел

Румен Петков е известен с работата си по анимациите, излъчвани по Catoon Network из цял свят „Джони Браво" и „Лабораторията на Декстър". Именно той е сред първите, които се запознават с идеята на Димитър Петров и дават критичните си забележки към проекта, който по-късно е пренаписан и доразвит.

Самият Димитър има професионален опит с изграждането на анимационни образи. Работил е в Cartoon Network в Лондон по „Невероятният свят на Гъмбол". След два сезона в Cartoon Network работата по „Златната ябълка" го поглъща така, че да зареже всичко и да се върне в България.

Според Димитър в България има страшно много млади и талантливи хора, за които няма поле на изява, а „Златната ябълка" може да даде шанс и за тях.

Анимация в БГ-стил

В стила на персонажите присъстват стилизирани варианти на български носии, характерни български елементи. За него е изненада, че в България не е правен сериал по фолклорни мотиви и почти няма анимация по тези мотиви.

„Анимацията ни преди 90-та година е руска като стил, което избягваме съзнателно", казва Димитър.

„Изключително много ме дразни, когато в чужбина си кажа името и хората да предположат, че съм руснак. Ние сме съвсем различни от руснаците - като стил, като фолклор, като култура. Руската школа е прекрасна, но нямаме нужда от това в момента", казва Димитър. Според него можем да изградим нещо българско и съвременно.

Екип от върнали се

Екипът зад проекта се събира постепенно. Първоначално е само Димитър, после един по един се присъединяват останалите. По-голямата част са хора, учили в чужбина, но решили да се завърнат в България.

Сред тях е и Светла Радивоева, която е главен дизайнер на проекта и автор на визията на главната героиня Вихра. Въпреки че Димитър го премълчава, Радивоева вече е позната на българската аудитория с работата по световна анимация - „Замръзналото кралство".

Димитър се свързва с нея заради една много красива рисунка на самодива в блога й. Сред другите важни имена в екипа са това на Рафаила Райкова, Иван Коритарев (Grozen Entertainment), Елена Рапонджиева - координатор, която също е завършила в Англия, но се е върнал тук. Подобен е случаят и с Румена Златкова. Консултант по проекта е етнологът Вихра Баева от БАН.

В екипа освен българи има и една белгийка - дизайнерът Емили Тимерманс.  Музиката е на „Балкански" и „Диви гласове", които според Димитър са съвсем подходящи за филмова музика. Засега Милица Гладнишка и Момчил Степанов пък са изявили желание да озвучават герои в сериала.

Ако проектът намери финансиране, Емили Тимерманс ще обучи сама кадрите, които да работят по сериала, за да бъдат в крак с тенденциите и изискванията за създаването на подобен анимиран проект.

Износ на култура и рисувани филми

Стилът на декорите е до голяма степен вдъхновен от американския художник Айвинд Ърл, който е работил за Disney в началото на века. Към това обаче се добавя и собственият стил на Димитър, вдъхновен от типично българските фолклорни елементи.

Една от идеите на Димитър за "износ" е в английския вариант героите да са озвучавани от българи, за да звучи източноевропейският акцент готин.

„Единствените персонажи, които изнасяме, са гангстери и мафиоти. С изключение на един Григор Димитров, ние нямаме друг позитивен образ за България в западните медии", казва Димитър.

Според него обичаите и легендите ни са толкова интересни и различни от всичко в Западна Европа и въпреки това ние сме част от Европа.

Финансова спирачка с частно финансови надежди

Димитър е твърд противник на това държавата да финансира комерсиални филми. Затова и търси частно финансиране, за да бъде довършен проектът.

„Може някоя баба от Монтана да не иска да ми дава пари за този проект, а и аз се чувствам виновен да й взимам парите за нещо такова. Ако продуктът е достатъчно добър, ще се намери финансиране", казва той.

Не би ли било добра идея кукерите да ядат българско кисело мляко, например, предлага Димитър, говорейки за възможността в комерсиален сериал известни марки кисело мляко да се възползват от възможността за продуктово позициониране.

Като за начало ще бъде създаден пилотен епизод - „Песента на чановете", който да разказва за първите кукери и за това как хората се научават да правят магически чанове, за да прогонят чумата от земите на хората.

Около „Златната ябълка" вече има идеи и за други анимации, включително пълнометражен филм, компютърни игри и други, но това после.

Засега, за да подпомогне проекта, (вероятно точно, докато четете това) Димитър се намира в Белгия, за да направи презентация на идеята. Което може и да естъпка напред към осъществяването й.

В крайна сметка кой не би искал да види змей, самодива и момиче с облак вместо коса в анимация?