Добре дошли в дома на шахматист No.1 в света

Няма начин да се почувстваш напрегнат в компанията на Магнус Карлсен. Световният шампион по шахмат умее да кара хората да се чувстват у дома си.

Закъснявам с един час за срещата ни заради забавяне на полета, но той ме посреща на стълбите в къщата си в Осло, отваря широко вратата и казва: "Всичко е наред, разбирам".

Магнус Карлсен е един от най-великите шахматисти. Преследван е от почитателите си на всяка крачка, а интересът на спонсорите към него е толкова голям, че се е превърнал в ходеща реклама.

Върху предната част на черното му памучно яке стои логото на адвокатска кантора, а до нея се вижда емблемата на инвестиционна банка. Единият ръкав е запазен за реклама на електроснабдителна компания, а другият - за логото на авторитетен вестник от Осло.

Това са само част от спонсорските ангажименти, благодарение на които Карлсен печели над 1 млн. евро на година.

Докато ме въвежда в къщата си, сякаш не обръща никакво внимание на заобикалящата го среда. Настаняваме се на ярко червен диван във всекидневната и забелязвам два пирона и избеляло каре на бежовата стена точно над главата му.

Питам го какво се е случило с картината, която някога е стояла на това място, а той се оглежда с такава изненада, сякаш за пръв път обръща внимание на стаята.

"Купих тази къща преди една година и повечето от предметите, които виждате, са останали от предишния собственик. Ще трябва да питате баща ми", казва той.

Малко по-късно Хенрик Карлсен ми отговаря през смях: "Човекът, от когото купихме къщата, си прибра картината. Обикновено казвам "Ако е кичозно и скъпо, значи е от стария собственик. Ако е кичозно и евтино, значи е наше". Диванът например е кичозен и скъп",

Другият "кичозен и скъп" предмет в стаята е огромната маса за хранене, която се използва когато Карлсен има официални гости. Върху нея е разположена шахматна дъска, към която Магнус се насочва точно когато започваме разговора.

Прави няколко хода с фигурите върху дъската, обсъжда ги с мениджъра си, който стои наблизо, и отново се връща на червения диван.

Магнус Карлсен е известен с това, че лесно губи интерес към журналистите, затова го питам: "Успях ли вече да Ви отегча?"

Той се усмихва и отговаря: "Доскуча ми преди малко, но сега вече съм ОК".

Дори със затворени очи, Карлсен може да победи десетима силни съперници едновременно.

"Всеки от най-добрите шахматисти може да го направи. Играчите редовно тренират със завързани очи, за да могат винаги да визуализират партията в ума си. Не е нищо необичайно, но разбира се, изглежда впечатляващо", споделя той.

Къщата на Карлсен в западния квартал на Осло - Холменколен - е любопитна смесица от стилове. Отдалеч напомня на традиционна швейцарска хижа с тежкия си дървен покрив с лек наклон и добре поддържани стрехи.

Сградата обаче е построена с дебели бетонени стени. Направена е само преди 40 години като жилище за семейството на норвежки строителен предприемач.

Карлсен решава да купи къщата заради гледката, която се открива към Нордмарка (северния горист район). От едната страна се вижда езерото Богстад, а от другата - Ослофиорд, зад който е морето.

На няколко минути път се намират прочутата писта за ски-скокове на Осло и националната арена за биатлон. Не, че Карлсен обича да кара ски. Като фен на Реал Мадрид, най-приятното му занимание за отпускане от шаха е да порита футбол с приятелите си.

Макар че все още пази апартамент в центъра на града, за него тук е истинският дом. Къщата има шест спални и достатъчно пространство, за да настани и родителите му, и трите му сестри.

"Стори ми се, че в дългосрочен план би било добра идея да си купя дом, в който ще мога да живея, когато създам собствено семейство", казва 25-годишният мъж, един от най-желаните ергени в Норвегия. "Но това няма да стане скоро"

Това, което го очаква само след някоко седмици, е мачът за защита на световната титла, която Карлсен държи още от 2013 г.

Срещата с 26-годишният руснак Сергей Карякин, която ще се проведе в Ню Йорк между 11 и 30 септември, се смята за съвременната версия на сблъсъка на титаните от Студената война в Рейкявик'72 - Боби Фишер срещу Борис Спаски .

Тогава победата на Фишер се смяташе за доказателство за надмощието на свободния свят над комунистическия блок. А дали Карлсен се вижда като защитник на западните ценности в мача срещу Карякин?

"Не съвсем. Очевидно е, че аз и опонентът ми имаме различна предистория и много различни политически убеждения. Аз съм социалдемократ. Не мога да кажа дали се задава нова Студена война, но разбира се, напрежението между Русия и Запада се увеличава. Убеден съм, че Путин ще го подкрепи", казва той.

Карякин е роден в Украйна, но получава руско гражданство през 2009 г. със специален указ на тогавашния президент Дмитрий Медведев.

Карякин е най-младият гросмайстор на всички времена, като получава признанието още когато е на 12 години и 7 месеца. Карлсен става гросмайстор на 13 години, 4 месеца и 27 дни.

За разлика от Спаски, който наричаше "дете" най-великия си противник Фишер, Карлсен се възхищава от Карякин "и като личност, и като шахматист".

"Той има дефанзивен стил, упорит е и умее прекрасно да намира позиции, които може да защити дори в най-трудните ситуации", казва норвежецът.

Карлсен се опитва да разбие защитата на руснака чрез изучаване на военната история.

"Неотдавна прочетох книга за Хитлер, която прави обективен анализ на военните му успехи и грешки", казва той. Сега се е прехвърлил върху изследване за Наполеон, на когото се възхищава от дете, защото "до определен етап е бил велик стратег".

Политическите играчи вдъхновяват Карлсен. Библиотеката в кабинета му е пълна с книги за американските президенти. Колекцията принадлежи на баща му, но Магнус е прочел повечето от тях.

Кабинетът му води до малко помещение, в което се намира стъклена витрина с трофея от световния шампионат по шахмат от Сочи 2014 г. Наскоро екип репортери от местна телевизия го молят да позира с купата си пред камерата. Карлсен се съгласява, посяга към трофея и в момента, в който трябва да го извади от витрината, се отръпва с конфуз: "О, не, това не е за мен".

Подобна неприязън усеща и когато играе шах срещу компютър.

"Тези игри са унищожителни за самочувствието ти, защото компютърът е глупав, а в повечето случаи губиш играта. Да падаш от глупак е доста досадно", казва Магнус.

Излизаме на терасата, чието обзавеждане прилича на онова, за което баща му вероятно си е мислил, когато говореше за "кичозното и евтиното".

"Ето тук седя през лятото. Нямаме "бели нощи", но е светло до 11 ч. вечерта. Тук никога не се стъмнява напълно през лятото", казва Маркус Карлсен.

Това, което се набива на очи, е барбекюто. Карлсен обаче няма интерес към него: "Само баща ми го използва. Опитва се да ме накара да ям риба, но аз съм свикнал на вегетарианска храна. Две от трите ми сестри са вегетарианки".

Любимото място на Карлсен е хамакът в средата на терасата.

"Идвам тук, когато искам да обмисля как да победя опонентите си", казва той. Хамакът служи и за уединение и размисъл след мачовете.

"Дори когато спечеля някоя игра, ако съм допуснал неволна грешка или не съм изчислил правилно всички свои ходове, се ядосвам много", споделя той.

Сега гросмайсторът се наслаждава на гледката от дома си. А аз осъзнавам, че това е единственият момент, в който го виждам да се изпълва с истинско удоволствие.

Новините

Най-четените