Елиан Гешев е собственикът на торент тракера ArenaBg.com. Идва ни на гости в офиса един понеделник между пресконференцията, която е дал наскоро на медиите и преди поредното заседание по делото срещу него.
За шефа на ГДБОП Явор Колев Гешев е „организирана престъпност", за съда - обвиняем в това, че... писал по форуми, за медиите - някакъв неясен човек, който говори бързо неразбираеми или невероятни за тях неща с много цитати на текстове от закона.
За нас Гешев е събеседник, който пали нервно цигара след цигара и говори, говори, говори... по всякакви въпроси и без да го питат. Не отказва да обясни и каквото го попитате. И отговорите му чертаят една картина далеч по-различна от онова, което сте прочели другаде в 20 реда.
„Не се чувствам част от интернет бизнеса", казва той в отговор на наш въпрос. Но има удивително ясна визия за развитието на тази среда, технологиите и медиите в нея и дори... приложимото към нея право - както българско, така и чуждо. Репресиите срещу него са го направили по-добър специалист по темата от повечето професионални юристи. Със същата страст обаче може да говори за оцеляването на изкуството в чалга времената или за смъртта на продуцентския бизнес.
Кой е Елиан Гешев? Пират, бизнесмен, престъпник, идеалист...? Каквото и да е предварителното ви убеждение, след това, което ще прочетете по-надолу, то сигурно няма да е вече същото.
„Пирати", динозаври, изкуство и чалга
Явор Колев не дебатира по същество - "ние сме част от Европа", "пиратството трябва да се преследва"... Аз се опитвам да атакувам изоснови терминологията му. Това е измислена терминология на заинтересованите бизнес среди - от огромните индустрии за изкуство през организациите за колективно управление на права, през разни емисари и лобисти, които обикалят света и с милионите си се опитват да отложат неизбежния си край.
Понятия като „интернет пиратство", пиратски филми, музика, незаконно съдържание целят да внушат вина на обикновения потребител. Вина за това, че четат, гледат слушат или изживяват нещо без да плащат. И задълително като пострадали се посочват авторите и творците.
Ако попиташ един обикновен човек дали всеки би трябвало да получава справедливо заплащане за труда си, отговорът е съвсем ясен - разбира се, че да. И според закона, и според морала, но... нека се загледаме по-добре в тези, които „плачат" за творците.
Кои са те и колко сред тях са автори на каквото и да било произведение? Не носители на права, а автори! Нито един всъщност. Всички те са просто едни прекупвачи на интелектуални продукти. Откупили с пари правото да носят името „правоносител". Те са именно тези, които удесеторяват цената с единствената цел да бъде извличана печалба.
Когато говорим за десеторна печалба обаче няма как това да не ни се стори неморално. Дали е законно? Ами те същите си пазаруват и законите, и, естествено, според тях е съвсем законно.
Друг е въпросът, че в едно нормално общество законът трябва да следва морала, а не обратното. И понеже законът, напазаруван от тях, не съответства на обществения морал, дай сега да коригираме и морала. Ще ги наречем крадци, престъпници, грабители и когато успеем да ги убедим, всичко ще е ОК и нашият закон няма да противоречи на нашия, а вече и техен морал.
Каква всъщност е истината за окрадените автори и творци?
Ако зададем въпрос на един творец: „Избери това, без което не можеш. Без търговеца, който откупува творбата ти или без публиката?" Какъв мислите, че би бил отговорът?
Ясно е че творецът без публика не може да съществува. Писател без читатели, музикант без поне един слушател, театър без зрители... И какво всъщност предлага търговецът на автора? Да го направи достъпен за публиката. Как? Като запише произведението му и го разпространява.
Авторът има интерес от това, защото чрез така получената популярност ще напълни залите и стадионите и от това ще реализира всъщност приходите си. За търговеца нещата са още по-прости. Той само ще трябва да откупи творбата, да я лъсне малко и да я опакова. Само че това „лъскане" ще струва на потребителите 10 пъти колкото е платил на автора.
Звукозаписната индустрия се появява точно навреме - малко след бума на средствата за масова информация. Първи са били радиопрограмите. Авторите са предлагали творбите си, а радиото ги е правило известни и впоследствие са пълнели концертните зали. Резултатът е бил безплатен продукт за слушателите и право на избор за кой автор биха платили, за да го гледат на живо. Съвсем справедливо е певецът да получи възнаграждение като дойде при теб и изпълни песните си. За всяка капка „певческа пот" се полага съответното възнаграждение.
Но нещо е липсвало и търговците са го напипали. Липсвала е възможността да слушаш само тези, които харесваш, и освен това да ги слушаш когато си поискаш. И ето я нишата за търговеца. Инвестираш в техника, записваш, опаковаш, разпространяваш. Все неща, без които покриването на тази ниша е било невъзможно.
Но днес за какво са ни техните дискове и носители? Днес Интернет предлага тази възможност безплатно на творците и на тези, без които те не могат да съществуват - техните почитатели.
Днес всеки може да избира в Мрежата кого и кога да слуша или гледа и е съвсем логично резултатът да е отново безплатен продукт за потребителите. Търговците обаче нямат никакъв шанс да се вместят с печалба в нулевата стойност на безплатния продукт. Те са като едни огромни тревопасни динозаври, свикнали да пасат денонощно.
За разлика от предишните им събратя отпреди 65 млн. години, тези са по информирани и все по-често се заглеждат в огнената топка в небето. Те знаят какво представлява тя. Това е новият астероид, който ще ги изличи от лицето на Земята - Интернет. Ще бъдат изличени, защото те изпасаха духовността на човечеството. Изпасаха я с комерсиалния си подход към изкуството. Инвестират не в култура, а в това, което се продава.
Ако днес бяха живи творци като Бетховен, Моцарт, ван Гог, Пикасо правоносителите дори нямаше да ги забележат. Виж Азис и другите "славеи" с малки имена процъфтяват, защото се продават. А се продават, защото се издават. И се завърта порочният чалга кръг.
Не ме разбирайте грешно. Нямам нищо против съществуването на който и да е жанр в музиката. Но порочният кръг, развъртан от комерса, поражда „чалга" култура. Момиченца на по 15-18 години се обличат и държат като идолите си от чалга клиповете. Там парите, колите и силиконите са бог. А за тези неща си трябват пари, пък те, както си му е редът, могат да бъдат осигурени само от някой „чичко". И какво да му предложат на този „чичко", освен телата си, след като душите им са вече опустошени?
Да, но тезата на правоносителите е - вие убивате пазара и затова няма нови български продукти, понеже комерсиалното оцелява, но вие вземате и хляба на онези БГ артисти, които едва продават 1000 бройки.
В „Арена" не се споделят никакви български продукти - още от самото й създаване. Това правило се роди спонтанно от самите потребители още в началото, когато преминахме към новата тогава технология за споделяне чрез BitTorrent. Писането на кирилица е задължително, грубият или циничен език, обиди, расова дискриминация - всичко такова е забранено. Правила са крещящо необходими, когато събираш няколкостотин хиляди души.
Основната идея на сайта ни е да се спазват основните правила, които са събразени единствено със законовата страна. Моралният аспект на правилата е продукт на много обсъждани във форума към сайта теми. Решенията се взимат от самите потребители и след това за тяхното изпълнение следят модератори, избрани пак измежду потребителите.
Оперативно сайтът се управялва от неговите потребители, които избират модератори измежду самите тях. Модераторите пък избират администратори. Аз от своя страна следя тези, които са се самоизбрали и ситуирали в йерархията, да спазват основните правила.
Самият аз обаче нямам администраторски и модераторски права във форума, защото бях обвинен 2007 г., че съм писал във форума как се свалят и качват торенти и как се действа, когато полицията ти влезе в дома. Това е обвинението ми в съда.
„АренаБГ" е един от най-посещаваните български сайтове. Ти обяви 35 000 лв. печалба в счетоводния си баланс за 2009 г., а хора като Явор Колев говореха за милиони. Какви са всъщност приходите и разходите в този бизнес?
Подръжката на сайт от такъв мащаб изисква машинен ресурс, хостинг, разходи за трафик и разходи за текуща поддръжка и системна администрация. Един такъв сървър е от порядъка на $10-12 000, а ни трябват поне 4 такива. Амортизира се за 2 години, но при такова натоварване поне хард дисковете му трябва да се подменят минимум веднъж годишно. За щастие, те не са големи, защото на сайта не се съхраняват никави файлове или голям обем информация. Но пък трябва да са изключително бързи, което означава, че вместо по $80, купуваме от тези по $600.
Хостингът, особено за сайт, който е постоянно заплашен от атака, трябва да е поне двоен. А резервният хостинг не може да е с параметри, по-малки от тези на основния - ако спрат сайта на някаква дестинация, той трябва да може да се появи от другата и да няма смущения в работата.
В Европа наем на една такава машина с такъв трафик е около 400 EUR на месец. Представете си какво е за 5 машини и за 10 машини. Това са разходи, които не биха съществували, ако сайтът не беше постоянно атакуван. Той можеше да е в България, да не плаща международен трафик, защото той не е ориентиран към чужда публика.
Политиката ни е - в държавите, в които законът не позволява на гражданите да обменят нелицензирани продукти за лични нужди, там сайтът ни не се вижда. Използваме Geo IP система и в такива държави сайтът извежда съобщение: „Във вашата държава копирането и използването на защитени продукти не е позволено, поради което достъпът ви е забранен". Целта е да не се нарушават местните закони от наши потребители от тези страни и да не можем да бъдем обвинявани, че ги организираме да вършат това.
Създали сме интерфейс за правоносители и всеки от тях може да трие споделяните от потребителите ни заглавия, които те самите преценят, че нарушават правата им. Така не даваме възможност нещата да се развият като в „Пайрът Бей". Както е известно, „Пайрът Бей" категорично и нагло отказват да свалят каквито и да било заглавия от сайта си. Но пък по този начин дават възможност за завеждане на частни искове, както и за наказателно преследване, защото не навсякъде по света използването на защитени продукти за некомерсиални цели е разрешено.
Кои правоносители имат достъп да трият в „АренаБГ"?
От чуждите това са автоматизирани системи, които търсят, проверяват и изпращат стандартни съобщения до нарушителите - те защитават главно права на правоносители от САЩ. Те са суперактивни - постоянно пишат и ние постоянно сваляме. Странното е, че от месец ги няма, нямаме нито едно съобщение от тях.
От българските правоносители са „Александра филмс", „Профилм", „Прооптики" докато ги имаше, забравих наследника им как се казваше, „А Филмс", „Тандем Филмс" - най-големите. От музикалните продуценти нямаме активен участник, но пък и българска музика при нас няма, а от чуждата се споделят предимно авторски DJ-ски сетове и разни компилации, които често са безплатно разпространявани в Интернет от авторите им.
„Майкрософт" е сериозен участник при нас, но е активен сравнително рядко. Рядко, но с по много заглавия на споделени линкове. На два пъти ни изпращат по над 1500 линка и за съжаление в някакъв техен стандартен формат, неприложим за автоматичната ни конзола. Налага се да го правим ръчно. Последният път ни отне 3 дни.
Няма правоносител, който да може да се оплаче от нас, защото съдействаме безотказно - и чрез интерфейса, през който сами трият, и чрез мейл за ръчна обработка. Битува една теза, че въпреки това те могат да се оплачат, защото не били длъжни да ни претърсват. Принципно е така, но как именно ще узнаят за материал при нас, който нарушава правата им, без да ни „претърсят"?
И в този смисъл защо правоносител би избрал вместо моментално да премахне материал, нарушаващ правата му, да пуска сигнали и оплаквания и след 3-4 месеца този материал да бъде премахнат? Сещате се кой и защо би пускал сигнали при това положение. Тези, които искат да скалъпят някакво обвинение, и въобще не се притесняват дали някой им използва продуктите.
Те не желаят да има безплатно съдържание, защото дори техните 2,3,4 хиляди продукта да ги няма при нас, то остават още 25 000 безплатни, за които никой не е протестирал или изтрил. Те искат да закрият „Арена" и „Замунда" и да премахнат достъпа на българските потребители до 130 000 заглавия, като в същото време ще им предложат не повече от 4 000, но пък платени. Е, няма що. Добра оферта за потребителите в България е това.
Всъщност едва около 1% от споделеното съдържание на сайта ни е свалено от правоносители. Към останалите 99% никой няма претенции... освен Явор Колев. Как си ги позна като негови, се чудя? И ако вярно са негови, защо просто не се регистрира като правоносител и да ги изтрие?
Това е шега. Всъщност по регламент всеки правоносител изпраща документ, от който да е видно, че е правоносител. Системата изпълнява заявките автоматично, но пък и следим за злоупотреби и ако регистрираме такива, моментално заличаваме акаунта на мнимия правоносител. Е... колко документа за права на територията на България може да предостави Явор Колев? И на чий гроб всъщност плаче?
Мислил ли си за някаква алтернатива - да започнеш например и разпространение на законни продукти на правоносителите?
Да, наистина, аз съм убеден, че бъдещето не е само на безплатните файлове. Най-малкото защото като всичко безплатно качеството им е негарантирано. Ето ви един добър пример за платен сайт в интернет - iТunes. Няма никаква причина един сайт да се откаже и от алтернатива - високо качество, гарантирано, срещу заплащане.
Точно по тази причина в края на миналата година проведохме среща със Стефан Минчев от „Александра" и решихме да започнем да работим заедно. Това е проект, който в момента изчаква третата страна по него - Димитър Ангелов, бивш съдружник в „Амотера", която всъщност инициира акциите срещу нас през 2006 г. Те имаха един прекрасен пороект - Vod.bg, изпълнен професионално, реализиран и работещ без никакви проблеми, но за съжаление се опитваха със 700 заглавия да ни убедят да премахнем споделените от наши потребители 20 000.
С г-н Минчев нещата са малко по-различни - той е интелигентен, прозорлив и инициативен мъж, който осъзнава тази реалност. Принципната ни договорка с него е да се появи това съдържание, като се направи всичко възможно това, което го има като платена алтернатива, да не бъде достъпно безплатно. Всъщност то и сега не е достъпно, защото „Александра" имат директна конзола и сами трият от сайта.
Мислил ли си за някакви нови продукти? Имаш толкова голям трафик, че би могъл да създадеш няколко сайта, които само за 3 месеца да се вдигнат до някаква топ група в интернет?
Да, но нямам сили да се занимавам с толкова неща. Отстояването на статуквото ми отнема толкова много от времето и услията, че някакси... Пък и приходите от тази дейност осигуряват едно доста скромно съществуване и се налага да развивам и друг вид дейност - занимавам се с автомобилни проекти. Но човек, който е така притискан и мачкан от системата, много малко време и сили му остават.
Аз живея скромно, в евтин софийски квартал, а апартаментът ми е 80 квадрата, в които синът ми няма собствена стая, живее с майка си. Добре, че още е малък. Ако печелех по 300 000, 100 000, 50 000 на месец, щях да имам къща, стая за детето си, щях да имам какво ли не. А-аа, имам и една надуваема лодка и се чудя как не са разбрали за нея, за да съобщят, че имам яхта.
Вижте, не правя всичко това по други подбуди, а защото вярвам в тази кауза и искам да я отстоявам. И четейки съвременните закони, виждам, че законите не го забраняват. Виждам също така накъде вървят нещата в ЕС и вярвам, че поредното размърдване на алчните идустрии няма да успее да заличи европейските достижения по отношение на правата на гражданите на общността.
Визирам разглеждането на споразумението ACTA в момента. На този етап сигналите са, че ACTA предвижда наказателноправни мерки, което по същество е извън обхвата на европейското право. Освен това, ACTA не предвижда пропорционална защита на частните субекти, използващи защитени продукти с некомерсиална цел. Познато, нали?
Надделява становището, че ACTA не бива да се приема в предложения за обсъждане вид, докато не включи мерките за защита, предвидени в европейското и международнто право. Всъщност това, на което се надява Явор Колев и тези, които стоят над и зад него, е на път да се провали. А за доклада Гало считам, че е просто артилерйската подготовка за приемането на ACTA. Според мен и този път няма да мине номерът. Ето това е моята мотивация.
Семейството ти как гледа на всичко това?
Трудно, но ме подкрепят. Стресът е огромен. Аз никога не съм бил нито сирийски гражданин, нито руснак, моето име е стояло винаги пред сайта и когато има проблеми, първо мен арестуват.
Гешев , само така
Интересно ми е Господин Гешев, когато отиде в магазина и открадне хляб, защото му се вижда скъпо да си го купи това според него не е ли престъпление? Или му се вижда морално, да не си го заплати? Явно, че и не е морално, всеки труд да се заплаща.
Темата е много сложна от морална гледна точка, но от законова поне за България е ясно, че този тип споделяне не е противозаконно. Колкото до г-н Гешев изглежда интелигентен човек, браво и на достиженията му, макар че някои от нещата за които говори не мисля че са изцяло така.
Моята аналогия не е с хляба, а с кърпа, ако щете. И когато някой влезе в магазина и цената на кърпата му се види скъпа, то той може да използва кърпата на този, който има вече такава и е съгласен да я сподели с друг. А за морал и аз мога да говоря. Особено за морала на псевдотворците, които смятат, че могат да ти пробутват своята си “култура” на своя си цена и ти няма как да си поискаш обратно загубените средства, когато откриеш, че тяхната култура няма нищо общо с понятието култура. Когато си платя билета за кино и на 15-та минута разбера, че продуктът е негледаем дали трябва да има полиция на входа, която да ми върне 7/8 от цената на билета за боклука, който не съм догледала. Както ти пробутват прах за пране с изцепена реклама за неговите извънземни възможности, които нямат нищо общо с реалността, така и ни пробутват с виртуозно клипирани агресивни трейлъри абсолютно замърсяващи душата псевдомегапродукции, които като си ги свалиш от интернет ги изхвърляш безпроблемно, без да си се оцапал докрай, но от киносалона ще трябва да излезеш с изхабени нерви, профукани средства и изгубено време, които не можеш да си възстановиш.
Да кажем, че сте програмист, в което дълбоко се съмнявам. Когато Вие създадете продукт, и за него не получите нито една стотинка, защото потребителите ви са имали пари да си купят компютър но за кино и софтуер нямат пари? А и освен "авторите" в този бранш има доста други, актиори, музиканти, ако щете и хората, които са направили камерите, с които е заснет дадения филм, които получават възнаграждение за своя труд. Но предполагам, че г-н Гешев, няма нищо против от безплатна реклама, и печалба от реклами по неговия сайт. Може ли например аз безплатно, да се рекламирам на неговия сайт, само защото всичко трябва да бъде "общо" и безплатно.
Да си кажа думата Вижте сега, имаме проблем, много сериозен при това, но с много и лесни решения. Запъваме се защото и от двете страни никой не желае да разчупи стереоптипа и да рискува да се хвърли с глава напред в новото. Ако има за какво да критикувам Елиан, то е за това, че не е достатъчно радикален - Video On Demand не е решение, а залъгалка. Thea, трябва да се плаща на създателите, но това не означава да се превръща това в аргумент за съхраняване на вече излишен бизнес при това с цената на акции за въвеждане на неадекватен морал в световни мащаби. Замисляш ли се докъде ще ни докара философията "по вода да вървиш, жаден да седиш", а точно това е политиката на корпоративните правоносители. Всички занете къде е проблема - днес вече има технология, която прави преноса на информация на практика безплатен (добре де почти) и освен това тя е среда за всякаква информация, а не се специализира за едно или друго (книги, музика, филми, софтуер и т.н.). Казано с други думи топологията на достъпа до информация се е променила и като бизнес решаващ тополигчните проблеми на предишния век разпространителския бизнес е напълно и окончателно излишен. Забележете и най-вече ти Тея - не авторския продукт - разпространението. Малко отклонение, понеже и за мен основната част от яденето идва от писане на софтуер и съм продавал съвсем лаишки не само услуги като хората от отворения код, а и готови продукти не съм отишъл при Явор Колев, а още през 90-те намерих новия вид разпространители, които не ти се цанят за меценати, а ти предлагат онова, което нямаш - платформа за плащания, каталог заедно с другата сволоч и т.н. С изключения на плащането другата част не е нищо особено всеки вещ в WEB-а може да я направи за най-много месец и да я хоства доста по-евтино от това, което се налага да плаща Арена например. Казвам го за сравнение - нужната ми услуга е толкова символична, че моят "издател" така да се каже вероятно има само 2-3 служители накръст, а обслужва десетки хиляди като мен. Като ново нещо софтуера тръгна лесно по нов начин, но не и при старите неща, аз не се притеснявам, че ме крадат - махнал съм всички защити освен някой надпис (ако е възможно), така правят и повечето колеги и колкото и да е странно от това може да се живее (ако има проблеми те са собствен мързел и разхвърляне, а не клиента). Та ето пример - разпространението адекватно на Интернет, никой не се сърди, цените са ниски, сериозния потребител има нужда от гаранция и поддръжка и плаща, ако не е бил "пират" 2-3 години не познава моя продукт и няма и да разбере, че му трябва, а аз никога ама за нищо на света не мога да си позволя реклама, която да проникне през тая лавина от миш-маш, с която сме затрупани. Примерът е частичен, повърхностен, но мисля дава идея, че нещо не е така с тия авторски права. Да създателя трябва да печели, но дали целия писък не е свързан на първо място с това, което всички казахме - запазване на ненужен бизнес, но и с още косвени ефекти, които освен, че са важни за някого имат и много по-дълбоки последствия. На първо място централизирания контрол на корпоративните правоносители обуславя съществуването на казионните медии - такива, които сервират каквото те решат, а не каквото ти поръчаш. Това далеч не е само телевизия, радио и вестници, всъщност и книгоиздаването, музиката и филмите и още много други неща се тиражират според корпоративни интерси. Контролът поражда възможности за контрол не само на печалбата, но и поради това, че говорим за интелектуални продукти - за контрол на интелекта на потребителя, не само интереса към продукт, но и въобще моделите му на разсъждение, моделите на възприптие, нещата за които говори и тези които забравя. Това са все неща, които се оплитат с властта и определят в крайна сметка кой кого управлява. Така че тук не говорим само за търговия, говорим за много повече - за властта над душите ни. Точно затова не можем като Тея да кажем трпбва да се махнат различните и да изберем да ходим като послушни палета след сегашните стопани, трпбва да се плаща на творците, но стопаните и творците не са едно и също и стопаните полагат доста усилия да определят ние кои творци познаваме и за кои никога няма да чуем дори. Този аргумент мисля, че показва на повечето от вас, че не може да се допуска лековато разглеждане на закони за авторските права като права на собственост - това скрива по-важни неща, които може да станали като фон, който почти не забелязваме, но това не ги прави по-малко важни. Не може просто да се скрием зад дилемата - пари за автори или свобода на словото и информаията, начина по който ни се поставя въпроса поставя двете като антиподи и атакува не само съществуването на Интернет, а въобще идеята за свобода на по-дълбоко ниво отколкото която и да е диктатура някога - говорим за власт над мисълта и душата бе хора! Начини има, аз съм предлагал няколко по форуми, но естествено на официално ниво никой няма да обърне внимание. В светлината на нашата българска реалност как би живял и как въобще би станал нещо човек като премиера ни Борисов, ако вместо телевизия съществуваха само форми, в които хората не гледат лента сложена от някого, а подреждат своя? И ако Борисов е просто наивник, какво да кажем за далеч по-опитните и хитри люде чийто позиция зависи от възможността да разчитат на предвидима култура, предвидим народ, предвидими заблуди? Та има начини, но всички те изискват да се премахнат от всичко това елементите, които не са съвместими с новата топология. И индивида автор и студията за филми могат да печелят повече и за много по-дълги периоди, ако заложат на схеми, които вместо да се борят с Интернет разчитат на него. Иска се и култура, иска се и закон и налагането му, но ако го направим адекватно никой няма да се почувства накаран по вода да ходи и жаден да седи.
@Thea Atanasova Thea, изпитвам силно желание да ти еб@ м@йката слабоумна. Благодаря!
Продължавам, съгласен съм с Елиан с две ръце, че не може да се говори за какъв е закона сега тук или другаде, проблема е че закона следва не потребителите на закона, а интересите на тези, които печелят ако сме потребители на такъв закон и няма смисъл да съществуват без него. Ако единствената причина да ценим интелектуалния труд на другите ще бъде закон и полиция мисля, че е най-добре да вземем да се гръмнем цялото човечество наведнъж. Сега няма да говоря за начините (поне подробно), макар че ако на Елиан му се занимава съм готов да споделя (безплатно ;) ) много идеи. Само, че е добре да се изредят поне част от спирачките: 1. Власт на автора/собственика над разпространението. Лиспата на неизбежен материален носител и свързаните доставки правят това неадекватно. 2. Тотален контрол над цената навсякъде. По-дълга тема, но грубо казано цената на всичко се определя и от продавача и от купувача, нормално ли е сега да приемаме друго яче за нещо, което от друга страна се опитваме да представим с качества на нормална стока. 3. Контрол над съхранението на копия и време на употреба (защити и т.н). Безсмислица, която няма как да се реши трайно, ако има желание и възможност нищо не може да бъде защитено завинаги освен, ако това не се придружи с мерки, които ще направят 1984 да ни изглежда райска утопия. 4. Контрол на достъпа до интелектуален продукт (изклюваме засекретени неща). Веднъж пусната на свобода ингромацията е някъде там, осъществяването на контрол на нива извън домакинство или организация са кауза пердута. 5. Определяне на цената във валутно изражение - т.е. като на сиренето или сапуна. Това е може би най-интересната точка, такъв постулат предполага неявно (заради което и остава често незабелязано) еднакви взъможности и във финансов и във смисъл на достъп до информация на всички потребители по преценка на собственика/автора. Това очевидно не е така. Другото грешно допускане, което се подразбира грешно е отново по преценка на автора/собственика да се оценява количествено потреблението на информация (не само на неговия но и на други продукти въобще) за всеки потребител. За да се разбере по-ясно, с видео касетофон, телевизор и въобще техника от миналото аз по физически причини се налага да употребявам в пъти по-малко информация защото не мога да я смесвам/съчетавам с работата си без негативни последсвия, дори и достъпа ми до съдържание да бе безплатен. Със сегашната технология аз мога да държа спокойно 2-3 телевизии активни в прозорчета, да гледам филми, да изклювам звука и да пускаммузика, мога да нося ниляди книги в джоба си и да ги пробвам вместо да се чеша пред рафта в книжарницата и да гадая няма ли да се разочаровам от покупката, която освен финансово има и килограмов лимит (не мога да нося камьон нали). Списъка може да се продължи, но мисля ви е ясно за какво говоря като казвам да се разчупи стереотипа. Дори българите масово плащат за кабелна телевизия, ако тези пари отиваха не за един неконтролируем водопад, а се разпределяха според избора и предпочитанията, дори вече зарязани сериали като например Зоната на сдрача от '59 година щяха да носят постоянни приходи цели 50 години след като са създадени, просто защото за тях ще се намерят любопитни и след 50, но за сапунката трудно. В наше време Интернет наложи много повече от нова топология, той вкарва смисъл в нещо, което корпоративните правоносители се страхуват да се повдигне като въпрос - разглеждането на консумацията на интелектуален продукт като трафик/дебит - плащане за дебит и разпределение по консумирани през него продукти е логичния начин за технологията на днешния ден и бъдещето, но тая гледна точка, ако се приеме от вас си отиват както контрола върху съзнанието ви, така и контрола върху протфейла ви от хората, които не са творци, а вече излишни разпределители.
Ще си позволя последен коментар. Примерите ми може би не бяха много добри. А и винаги ще има хора, които ще печелят не от самият продукт, а от неговата поддръжка например. Това също е ясно. Както и че, единствения който печели от цялата тази дискусия е, човекът, чиито сайт е така или иначе достатъчно популярен, и печели най-малкото от реклами. Също така е ясно, че най-вече световните продукции, нямат нищо против, да се гледат и безплатно от хората. Нали ще видят какво е модерно, искат не искат, ще ходят поне някоя нова дрешка да си купят . С две думи, няма къде да се избяга от пазарната икономика. Само с едно не мога да се съглася, защо се изтъква тезата, нямаме пари, за това, гледаме най-новите продукции безплатно в арената. Някои от тези, които го казват това, замислят ли се, че дори хората в америка, сигурно не гледат всеки ден последния хитов филм, а може би ходят 3-4 пъти на кино (предполагам макс, първо защото нямат време от работа, и второ, защото може би и за тях това не е без пари), за разлика от хората, които нямат пари и гледат сигурно на ден толкова нови филми.
Да ме прощават защитниците на прекупвачите, ама доводите ви са адски остарели и на моменти дори безумни. Живеем в 21 век и е напълно нормално нещата да се променят. Само че какво се оказва? Излизат едни динозаври и казват - вие ни крадете. Не, не ви крадем, уважаеми. Ето ви малко теми за размисъл: За мен не е нормално Брус Уилис за 1-минутно появяване в поредения тъп филм да вземе 2 милиона хонорар, толкова, колкото аз ще изработя за 83 години. Ако родните ни БГ звезди мечтаят за неговата слава - окей, дано, но ако мечтаят за неговите пари - и искат да ги защитават със закони - ще си умрат на дъното на историята, забравени и обругани от всички. Това е първият проблем на индустрията - безумните хонорари на 5% от артистите, за сметка на бедността на другите 95%. Това поражда единствено и само ламтеж за пари в актьорите. Време е да бъдат оценявани по качествата им. Ако този месец някой от вас не си свърши работата, шефът няма да ви плати. Но ако Брус Уилис играе отчайващо - пак ще си вземе хонорар, нали? В никой бизнес това не се допуска. Това си е цирей, който трябва да се спука. Ако искате да печелите от изкуство и авторство, значи за вас това е професия, а не хоби и трябва да се съобразявате с бизнес правилата. Потребителят решава какво да купи. Не ни карайте ОКОНЧАТЕЛНО да спрем да ви гледаме тъпите филми и да слушаме бездарните парчета, които ни пробутвате покрай единствения ви добър сингъл. Че тогава ще стане страшно. Радвайте се на известността, която безплатно ви подаряваме. Вторият проблем е в изначалното схващане, че за изкуство и авторство се плаща винаги. Не, не трябва да се плаща винаги. Иначе всички трябва да плащаме на Дарвин и Айнщайн, че сме ги вкарали в учебниците на децата ни. Третият проблем е в копирането. Плаща се само тогава, когато получаваш нещо уникално и за теб. Картина на Майстора например. Или подпис на Агилера върху диска й. Както и цената на диска, обложката и записването. Кръвта и потта са в оригинала, не в копията, не в музея или в магазина. Затова за концерт се плаща скъпо, така трябва да е. Но на роднините на Майкъл Джексън няма да плащам. Освен ако не поискам доброволно да им даря 5 долара. Специално за софтуера - никой не може да ме опровергае, че Гейтс печели от т.нар. пиратство. Той е на върха ЗАРАДИ нас. Ние го направихме номер едно по слава и пари. Безплатно. Защото продуктът е без пари, но поддръжката си е @бало мамата. Нямаш време и знания да преинсталираш? Плащай. Някой друг ще се поти 2 часа. Но някой да ми седи на столчето и ден след ден да цоца, защото веднъж в живота си е бил гениален или добър - къде го има това? Пак казвам, не ни карайте да минаваме на линукс, както някои вече го направиха. За съжаление имаме доста тъпи държавници и дори авторитарната Путиново-Медведева Русия се светна преди нас, че има безплатни алтернативи със същите функции, почти ежедневни обновявания и най-вече без вируси и проблеми. За мен истинското изкуство и творчество винаги ще остане безплатно. Всичко останало е опит да останете непросветени, тъпи и без мечти. П.С. Ако наистина харесвате Сашка Васева или Брус Уилис - пратете им 5 лева в плик - така те ще получат повече от вас, отколкото ако си купите диска или филма им.
Току-що видях, че Депеш мод пускат уникални плакати, в ограничена серия от 1 до 250, на цена 75 лири парчето. Ето ТОВА си струва да се купи и умните хора знаят как да направят пари от славата си. Има кой да плаща, пари в индустрията има и ще има, просто НИЕ, потребителите, искаме да вземем в наши ръце решението къде да се разпределят. Така че слушайте Депеш безплатно, сваляйте от Арена, коментирайте ги по форумите, правете ги известни. И после с кеф дайте 172 лева за плакат. Нямате ги? Хммм, може би не трябваше да купувате онази Виста...
до пламен: абсолютно нормално е брус да вземе колкото си милиона пожелае......защо не ги вземе някой бг артист ,да речем?или сърбо-хърватски? много просто-щото не струват толкова...а това ,че не обичаш да плащаш си е твой проблем-но като си от бандата на неплащачите,изобщо не ни разказвай как ти си направил някого богат и успял....
абе ,тука е пълно с всевъзможни пирати..... не мога да разбера,защо не си признаете,че това е кражба?всъщност мога....тя и Теа ви го е казала,и затова я разкъсвате на парчета запомнете едно-в милата родина нещата ще се оправят,тогава и само тогава,когато всеки,започне да плаща за всичко,което употребява!всичко друго е ала-бала или както каза пожарникаря"шменти капели" и що за олигофренизъм е това,да гледаш първо филм на "компа" ,и ако те изкефи,да отидеш на кино??????
След като законът го позволява, значи не е нито забранено, нито кражба. Същото стана и с библиотеките - въпреки протестите стана ясно, че като се казва библиотека (онлайн или не), значи цялото й съдържание е общодостъпно за всички.
"Измислена терминология на заинтересованите бизнес среди" - много точно казано. Добре че има такива като Гешев да тормозят такива като Явор Колев.